IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Светът се променя – и то не в полза на Европа

Стратегическата автономност е фундаментално неадекватна рамка за мислене за това как Европа се вписва в днешния световен ред

07:41 | 05.10.23 г. 51
Снимка: unsplash.com
Снимка: unsplash.com

Европейските лидери се събират в Гренада в четвъртък за неформална дискусия по бъдещето на „стратегическата автономност“.

Този термин за пръв път се появи след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ и оттогава насам се свързва най-вече с френския президент Еманюел Макрон, който призовава Европа да стане по-малко зависима от американската твърда сила, пише Марк Ленард, директор на European Council on Foreign Relations.

С призрака на Тръмп, надвиснал над президентските избори в САЩ следващата година, подобен дебат е повече от оправдан. Стратегическата автономност обаче е фундаментално неадекватна рамка за мислене за това как Европа се вписва в днешния световен ред.

Светът се променя – и то не в полза на Европа.

Правителствата на континента в момента изпитват трудности да измислят как да се позиционират. От една страна, нарастващата геополитическа надпревара между САЩ и Китай вдъхнови мнозина да си представят, че нова студена война скоро ще структурира развиващия се световен ред на два идеологически дефинирани блока. И в такъв свят, твърдят те, би било логично Европа да се присъедини към САЩ в един блок срещу Китай.

Но разглеждайки уверения начин, по който средноголеми сили като Турция, Индия, Бразилия, Южна Африка, Саудитска Арабия и Израел започнаха да се държат на световната сцена, човек може да види, че правителствата, представляващи по-голямата част от населението на света отхвърля това двустранно разделение. И, предвид възможността за нови президентски мандат на Тръмп, не можем да очакваме, че интересите на Америка винаги ще съвпадат идеално с тези на Европа.

От друга страна, идеята за стратегическа автономност е дори по-лоша.

Въпреки най-добрите усилия на Макрон стратегическата автономност засега успява най-вече да посее разединение. След началото на руската инвазия в Украйна и проблемите с веригите на доставки, причинени от пандемията от коронавирус, европейците са по-наясно с опасностите от това да бъдат прекалено зависими от една страна. Терминът обаче се разглежда от мнозина като фундаментално антиамерикански подход, а не като такъв, който важи за тези други държави – нещо, което предизвиква трусове по време на войната в Украйна.

Нещо повече, идеята да се търси автономност противоречи на инстинктите и интересите на Европа. ЕС е един от най-големите двигатели на отворения свят и никога няма да бъде напълно самодостатъчен. Поради тази причина стратегията на ЕС трябва да бъде свързана с търсенето на партньори, а не със самостоятелност. Тя трябва да бъде закотвена в разбирането за това къде има нужда от партньорства – и потенциалната сила, която притежава в тях.

Затова всеки подход към европейската стратегия трябва да започне с анализирането на този свят такъв, какъвто е, а не какъв бихме искали да бъде.

Какво общо имат помежду си срещата на високо равнище на БРИКС, войната в Нагорно-Карабах и последната серия от преврати в Африка? Всички те показват, че светът не се управлява от великите сили. Въпреки нарастващата конкуренция между Китай и Америка или ЕС и Русия, те вече не са в позиция да дисциплинират настоятелните средноголеми сили, които отказват да бъдат определяни от нововъзникващите блокове.

Това, от което Европа се нуждае сега, е стратегия, която ѝ позволява както да си сътрудничи, така и да се конкурира с тези други играчи според случая въз основа на ясното разбиране на собствените си интереси.

В ново политическо резюме ECFR определя този подход като „стратегическа взаимозависимост“ – стратегия, която вижда света такъв, какъвто е, има ясна представа за опасностите, свързани със зависимостта, и се противопоставя на идеята на отделяне. Убеждението е, че това може да бъде подход, който позволява на Европа да запази своята агенция, изграждайки отношения с ключови играчи, като същевременно им се противопоставя, когато оспорват нейните интереси.

Стратегическата взаимозависимост трябва да се базира на три стълба. Първо, европейските политики трябва да се основават на разбирането, че в един взаимозависим свят отделянето не е просто нереалистично, то вероятно е вредно за интересите на Европа, ако останалият свят отхвърли концепцията. Има, разбира се, области – критичните суровини например – където ще има смисъл да се избягва прекомерната зависимост от потенциално враждебни страни. Но желанието за отделяне трябва да бъде ограничено доколкото е възможно в полза на намаляване на риска и инвестиране в изграждането на взаимоотношения с основните средни сили.

ЕС трябва да заяви, че е против свят на блокове в стила на Студената война – и също трябва да действа по този начин.

Второ, европейската външна политика трябва да се съсредоточи върху подготовката си за свят на политическо съжителство и конкуренция. ЕС не трябва да приема, че може да промени режимите в други страни и ще трябва да живее заедно с тях.

Вместо да светът да бъде направен безопасен за демокрацията, целта трябва да бъде европейските демокрации да са безопасни за света – и това усилие трябва да започне у дома. ЕС трябва да инвестира в програми за компенсиране на вътрешните губещи от глобализацията, за да избегне изостряне на политическата фрагментация, като им даде усещането, че европейските правителства са на тяхна страна.

И накрая, европейците трябва да изглеждат така, сякаш искат партньори за изграждане на нов световен ред, вместо просто да се опитват да запазят стария. Въпреки че може доверието може да се засили, сядайки сред държави с еднакво мислене и споразумявайки се за двустранни и многостранни решения на глобалните проблеми, по-голямото предизвикателство на деня е да се достигне до нови партньори по различни въпроси.

Наскоро обявеният икономически коридор Индия-Близкия изток-Европа е перфектен пример за инициативата, в която Европа трябва да инвестира повече. Разширяващите се формати като Цифровия алианс на ЕС с Латинска Америка и Global Gateway са също толкова обещаващи. Блокът трябва също така да разгледа някои от новите незападни институции и процеси, които се появяват, и потенциално да се стреми да участва в тях.

За Европа идват тежки времена. Тъй като Украйна се подготвя за продължителна война на изтощение, икономическите отношения на континента с Китай стават все по-напрегнати, а на хоризонта се задава Тръмп, важно е да се обединим.

Възприемането на тази или онази модна дума не е това, което ще направи критичната разлика между успеха и провала при преодоляването на тези потенциални кризи. И ако Европа иска да засили играта си на световната сцена, тя ще трябва да вижда много по-ясно света и за начините, по които да защитава своите интереси и ценности.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:41 | 05.10.23 г.
Специални проекти виж още
Още от Политика виж още

Коментари

40
rate up comment 2 rate down comment 1
Бит кой H
преди 7 месеца
До: data Общо взето съм съгласен, но за липсата на политическа далновидност на евролидерите и допуснатата енергийна зависимост от Русия, какво да говорим. А газът е "зелен" колкото букова гора през зимата. А зимата... с тези политики... най-добре е изобщо да не идва, поне 10-тина години :-/
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
39
rate up comment 4 rate down comment 3
Tikva007
преди 7 месеца
Европа няма как да обърне основите на мирозданието и да очаква добри резултати. В нормалния свят има мъже и жени, децата се зачеват и раждат между мъж и жена и децата се раждат с мъжки или женски пол. В нормалния свят политиката служи на икономиката, а не обратно, както е в Европа. В нормалното стопанство енергетиката работи за икономиката, а не обратно, както е в Европа. Когато тези и други факти от европейската действителност си дойдат по местата, и Европа ще си върне мястото на лидер.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
38
rate up comment 2 rate down comment 19
Скъсана_Ушанка
преди 7 месеца
Аууу, мите, аналогът ти при рибите се казва толстолоб. :))) Доста глупава, но тлъста риба.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
37
rate up comment 3 rate down comment 18
Скъсана_Ушанка
преди 7 месеца
Здравейти, познавате ли мъ? Аз съм Tikva007 "разбирача", купил акцийки от пPaccия и сега чакащ от умрял писмо. :))) https://***.108su.net/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8/%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2/19
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
36
rate up comment 5 rate down comment 3
Tikva007
преди 7 месеца
*И ако Европа иска да засили играта си на световната сцена, тя ще трябва да вижда много по-ясно света и за начините, по които да защитава своите интереси и ценности.* - Именно! Европа отчаяно си нуждае от спешни животоспасяващи действия: връщане към консервативен капитализъм, свободен от политическа намеса пазар, свободен от политкомисарщина бизнес, връщане към християнските ценности и морал, които са утвърдили Европа като лидер и двигател на съвременната цивилизация. Толкова е лесно и просто.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
35
rate up comment 2 rate down comment 11
khao
преди 7 месеца
До: Tikva007 точно така, само тоя дебииил може да повярва на измислиците ти! :D:D Бъди му ментор, че много се излага завалията! :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
34
rate up comment 7 rate down comment 5
Tikva007
преди 7 месеца
До: andy: Някякъв ограничен контрол през НАТО, но дори Германия с нейния статут на окупирана и с канцлеракт като политически ритуал, е била в пъти по-свободна политически и икономически от сега, под диктата на ЕК - американското правителство на Европа. В този смисъл и съдържанието на статията е нонсънс. Европейските лидери нищо не могат да решават, защото с Лисабонския договор са делегирали последната дума на ЕК, или казано иначе - *Вся власть советам!*
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
33
rate up comment 2 rate down comment 3
andy
преди 7 месеца
До: Tikva007" българи и румънци, изпълзели преди 20 г. от землянките, се радват на европейски фондове и благинки." Еврофондове 2-3% от БВП стигат само за бакшиши на "нашите хора". За да се купи вярността им към еврокаузата. Нали ги виждаш колко са настървени в парламента и поставеното правителство. Като глутница xиeни са! Опулили алчнo oбeзyмели очи.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
32
rate up comment 3 rate down comment 4
data
преди 7 месеца
До: Бит кой HНе само . Т.н. зелена енергия към момента няма технологично решение за изглаждане на сезоните колебания в потреблението . Та за решаването на тоя проблем Европа се довери на руснаците и построи много паро-газови централи , та след като стана отново ясно че руснаците винаги имат скрити цели сега се връщаме към варианта да ползваме въглищните тецове за изглаждане на сезоните колебания . Добрата новина е че затоплянето на климата помага доста на процеса
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
31
rate up comment 4 rate down comment 4
andy
преди 7 месеца
До: Tikva007 След ВСВ, Европа е под контрола на САЩ. Той я възстонови само заради конкуренцията със СССР. Но имаше голям страх тя да не се сближи с Русия и той да изпадне в 3та глуха. Затова положи огромни усилия да я съсипе. Допълнително на това самият САЩ потъва в блатото и се опитва да стъпи на главата й за да изкара още няколко години. Допълнителни проблеми - неконтролируема емиграция и приемане на всеки cyльо, както и фашистката й политика. Европа е бита карта, от където и да го погледнеш ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още