Бъдещият растеж на Китай зависи от преструктурирането на икономиката му

Докато китайските власти обсъждат дали нивото на дълга ще ограничи, или не способността на страната им да поддържа още много години силен икономически растеж, движен от инвестиции, не само вътрешните ограничения са това, което има значение. Външните ще имат също толкова голямо значимост, дори и да са по-малко обсъждани както вътре, така и извън Китай, а и по-малко разбирани, пише за Financial Times Майкъл Петис, старши сътрудник в Carnegie China.

Малко проста аритметика е полезна. Инвестициите представляват приблизително 24% от глобалния брутен вътрешен продукт, а потреблението - останалите 76%. Дори в най-инвестиращите икономики действителният дял на инвестициите в БВП рядко надхвърля 32-34%, освен за кратки периоди от време.

Китай обаче е голямо изключение. Инвестициите миналата година възлязоха на около 43% от неговия БВП и са средно над 40% за последните 30 години. Потреблението, от друга страна, представлява приблизително 54% от БВП на Китай (като търговският му излишък представлява разликата с нормалните нива).

Казано по друг начин, макар че Китай отговаря за 18% от глобалния БВП, той държи само 13% от световното потребление и удивителните 32% от световните инвестиции. Всеки долар инвестиции в световната икономика се балансира с 3,2 долара потребление и с 4,1 долара в света извън Китай. В Китай обаче един долар се компенсира само с 1,3 долара от потреблението.

Нещо повече, ако Китай расте средно с 4-5 процента годишно през следващото десетилетие, като същевременно запази сегашната си зависимост от инвестициите за стимулиране на този растеж, делът му в глобалния БВП ще нарасне до 21% през десетилетието, но делът му в глобалните инвестиции ще нарасне много повече - до 37 на сто. Алтернативно, ако приемем, че всеки долар инвестиции в световен мащаб трябва да продължи да се балансира от приблизително 3,2 долара потребление, останалият свят ще трябва да намали инвестиционния дял от своя БВП с пълен процентен пункт годишно, за да компенсира Китай.

Има ли подобна вероятност? По-скоро не, като се има предвид, че САЩ, Индия, ЕС и няколко други големи икономики са изразили много ясно намеренията си да разширят ролята на инвестициите в собствените си икономики. Но без този вид компенсиране от останалата част на света, всяко голямо разширяване на дела на Китай в глобалните инвестиции рискува да генерира много повече световно предлагане, отколкото търсене. Това ще бъде особено болезнено за икономиките с ниско потребление, които ще бъдат конкуриращи се производители, може би дори за самия Китай.

Дисбалансът може да е още по-голям проблем, като вземем предвид, че от 2021 г. Китай пренасочва инвестициите от раздутия сектор на имотите към промишлеността. Макар че инвестициите в имотния сектор на Китай намаляват през последните две години - и се очаква да се понижат още - общите инвестиции не са спаднали. Това отчасти се дължи на увеличаването на размера на инвестициите, насочени от Пекин към индустрията и промишлеността. След десетилетие на спад резулатът е нарастващ дял на промишлеността в БВП на Китай.

Но ако делът на Китай в глобалния БВП нарасне през следващото десетилетие, воден от продължаващата зависимост от промишлеността, колко лесно може останалият свят да абсорбира експанзията на страната? В момента промишленият сектор в световен мащаб съставлява приблизително 16% от световния БВП и едва 11% от икономиката на САЩ. Китай отново се отличава, с дял на промишлеността в БВП от 27%, по-висок от този на всяка друга голяма страна.

Ако икономиката му расте през следващото десетилетие с 4-5 процента годишно дори без по-нататъшно увеличаване на дела на промишлеността в БВП на страната, делът на Китай в световната промишленост ще се повиши от сегашните 30% на 37 на сто. Може ли останалият свят да поеме такова увеличение? Само ако е готов да позволи на собствения си промишлен дял от БВП да намалее с половин процентен пункт или повече.

Въпросът е, че без сериозно и политически трудно преструктуриране на своите източници на растеж - встрани от инвестициите и промишлеността, и към все по-голяма зависимост от потреблението - Китай не може да повиши своя дял от глобалния БВП без приспособяване от все по-неохотната останала част от света. Без това спорно приспособяване на глобалната икономика ще ѝ бъде изключително трудно да абсорбира по-нататъшния китайски растеж.

Още много години на силен растеж в Китай са възможни само ако страната осъществи основно преструктуриране на икономиката си, при което много по-голямата роля на вътрешното потребление заменя прекомерната зависимост от инвестициите и промишлеността.