Пенсионната реформа във Великобритания би могла да започне с увеличение на вноските

Последните усилия на британския финансов министър Джеръми Хънт, включително очертаните от него реформи това лято, целят директно това да накарат хората и фирмите в Обединеното кралство да спестяват по-умно за годините на пенсиониране. Това обаче подценява мащаба на предизвикателството. Освен умно те трябва да спестяват и повече. Британската пенсионна система вече е значителна. Тя може да се похвали с втората по големина база от финансирани активи в ОИСР по пазарна стойност и е петата по големина като дял от БВП. Но успехът, който обещава на гражданите, е неравномерен, пише колумнистът на Financial Times Тоби Нангъл.

Въпреки тройния механизъм за защита от инфлация, държавната пенсия не осигурява на своите получатели достойно пенсиониране. Солидните пенсии с дефинирани доходи извън публичния сектор, университетите и железниците са изчезваща рядкост и бяха наследени от заместваща версия на фиксирани вноски. На ниво от едва 3,4% от заплатата, средните вноски на компаниите към пенсиите с фиксирани вноски на служителите им едва покриват законовия минимум. Самоучастието е неоспорим успех в приобщаването на милиони работници към пенсионните спестявания. Но това не успя да предложи на членовете перспективата за пенсиониране, на която се радваха техните родители.

Упорито високата инфлация, анемичният растеж и бързо растящият държавен дълг стесняват възможностите за политики. Годините на политически сътресения, големи дефицити, нестабилна валута и централна банка, бореща се да закотви отново инфлационните очаквания, допълнително намаляват пространството за маневриране. Това обаче описва не само Обединеното кралство днес, но и Канада в началото на 90-те години. Реформите, които увеличиха пенсионните вноски, завещаха на днешните канадци устойчива национална пенсионна система, подобрен международен баланс и голям фонд от добре управляван капитал.

Съвременните датска и австралийска пенсионни системи също се появиха след трудни икономически времена. И двете страни имаха постоянен дефицит по текущата сметка и неудобно висока инфлация при заплатите. Гаранцията за пенсионно осигуряване в Австралия през 1991 г. и „Fælleserklæringen“ в Дания между работодатели, синдикати и правителство през 1987 г. имаха за цел да увеличат националните спестявания и да изпуснат парата от растящите заплати чрез увеличаване на вноските. Теорията гласеше, че пенсионните реформи ще подобрят платежния баланс и ще помогнат за ограничаване на инфлацията. Тя проработи.

Предизвикателствата, пред които е изправено Обединеното кралство днес, отразяват тези, пред които вече бяха изправени тези сходни по развитите държави. Обединеното кралство поддържа дефицит по текущата сметка в продължение на почти 40 години и се превърна от голям нетен кредитор в страната с 11-ия по големина нетен международен инвестиционен дефицит в света. Ръстът на заплатите и тясно свързаните с него увеличения на цените в сектора на услугите са на нива, които са несъвместими с бързото връщане на инфлацията към целта.

Следователно е нормално да се запитаме дали уроците, научени другаде, могат да бъдат приложени. Налагането на увеличение на минималните вноски на работодателите би помогнало за справяне със задаващата се пенсионна криза. И както властите в Канада, Дания и Австралия показаха, това може да помогне за постигането и на други икономически цели.

По-голям запас от пенсионни спестявания би увеличил наличния капитал за инвестиции в Обединеното кралство и извън него. Това не само ще намали цената на вътрешния рисков капитал със свързаните ползи за производителността, но и ще подобри платежния баланс на страната. Преди кризата от 2008 г. Обединеното кралство беше нетна рентиерска държава, но оттогава трябваше или да продаде активи, или да вземе заеми, за да обслужва инвестициите на чужденци в страната. Разходите за това са средно около 1 процент от БВП, почти една трета от годишния дефицит по текущата сметка. Дефицитите по текущата сметка са, както веднъж каза бившият гуверньор на Английската централна банка (АЦБ) Марк Карни (който е канадец – бел. прев.), „един от най-ясните ранни предупредителни знаци за финансова нестабилност“.

Инфлацията на заплатите е основният фактор, който сега помрачава средносрочната икономическа прогноза на АЦБ. Промяната на споразуменията за заплатите към микс с по-голям дял на отложените плащания (т.е. пенсии) не би намалило разходите за заетост на фирмите, но би било дезинфлационно. Парадоксално, липсата на достатъчно профсъюзно покритие във Великобритания може да бъде най-съществената пречка. Синдикатите в Австралия и Дания бяха интегрална част от изработването на компромиса между по-високи заплати и по-високи пенсии. Стойността, която нечленуващите в синдикати британски работници придават на по-високите пенсионни вноски за сметка на заплатата, е по-трудно да се оцени.

Но вдигането на минималната вноска на работодателя би накарало пенсионната система да работи за всички. Това може също така да подобри платежния баланс на Обединеното кралство и да намали инфлацията при заплатите. Международният опит показва как тези възможности могат и трябва да бъдат използвани, завършва Нангъл.