Америка губи информационната война с Китай

През последните 30 години информационната сила на Америка беше пренебрегвана. Ако Вашингтон наистина е ангажиран да се състезава срещу Китай и Русия, тогава трябва да организираме по-големи информационни потоци, за да се конкурираме ефективно в битката на стратегическите наративи и да разобличим дезинформацията и злонамерените действия на авторитарните правителства, пише за Financial Times Майк Стюдмън, бивш командир на морското разузнаване на САЩ.

Неудобната истина е, че Пекин изпреварва, заливайки глобалните медии със своевременни, излъскани разкази. Той обещава свързаност, напредък и просперитет чрез своята инициатива „Един пояс, един път“ и се представя като защитник на глобализацията. Китай има за цел да постигне глобално надмощие чрез „силата на дискурса“, постепенно предефинирайки световния ред с концепции като глобална сигурност, развитие и цивилизационни инициативи, които набират популярност в ООН и други международни институции.

Пекин също така непрекъснато хвърля сянка върху САЩ и целия Запад. Той атакува западните съюзи като НАТО като анахронични и обвинява Америка, че е „тъмната сила“ зад цветните революции, които оставят страните в хаос, докато предполагаемите опити на САЩ да упражняват хегемония биват обвинявани за страданията в Близкия изток. Американските военни операции в Тихия океан се представят като провокативни и разрушителни усилия за обкръжаване и сдържане на Китай. Пекин умело използва психологическата война с лозунги като „Изтокът се издига, Западът запада“ – пропаганда, която резонира в голяма част от Глобалния юг, печелейки на Китай огромно влияние.

За сравнение, информационните операции на САЩ са потиснати. Поставяме по-малък акцент върху обучението на информационни специалисти да участват в информационна война със скоростта и мащаба, необходими за справяне с нашите противници.

Нашите информационни екипи обикновено са малки и разпръснати в правителството. Вече нямаме централна информационна агенция на САЩ (USIA), както направихме, за да противодействаме на руската пропаганда по време на Студената война. Нейните най-близки еквиваленти са Центърът за глобално ангажиране на Държавния департамент и Агенцията на САЩ за глобални медии, които имат само малка част от капацитета на бившата USIA.

Създадохме бариери пред оповестяването на информация с процеси на одобрение, които често са лабиринтни и бавни. Нашият начин за разпространение е по-скоро реактивен, отколкото проактивен.

Когато бях директор на разузнаването за Индо-тихоокеанското командване, пише авторът, наблюдавах как многобройните искания за оповестяване на китайски злонамерени дейности не бяха одобрявани от Вашингтон, включително препоръка за оповестяване на използването от Пекин на балони за наблюдение на голяма надморска височина над суверенните въздушни пространства на САЩ, нашите съюзници и азиатски партньори. Това беше много месеци преди свалянето на китайски балон, летящ над САЩ миналата година. В Министерството на отбраната информационните експерти понякога се шегуват, че е по-лесно да хвърлиш бомба, отколкото да получиш одобрение за стартиране на стратегически „информационен огън“.

На всичкото отгоре Съветът за национална сигурност упражнява изключително строг контрол върху всякакви съобщения за Китай, като ограничава инициативите и често обезкуражава подчинените отдели и агенции да комуникират в областите, за които отговарят. За съжаление Белият дом не успява да си напише домашното в интерес на американската общественост относно всеобхватните опасности, които Пекин представлява за нашата сигурност, просперитет и ценности.

Крайният резултат е, че стратегическите послания на САЩ често са слаби, закъснели или липсват. Голямата ирония е, че Пекин има повече овластени хора в своята полицейска държава, които да участват в лъжи и пропаганда, отколкото Америка в отворената си демокрация позволява на своите органи да разкриват истината. Ако не измислим как да се справяме по-добре с бързото споделяне на факти и описването на реалността на местната и международната публика, тогава китайските измислици и лъжи ще продължат да запълват информационния вакуум, посочва авторът.

Издигането на Джон Кърби (бивш адмирал – бел. прев.) до съветник по националната сигурност на Белия дом с мандат за подобряване на координацията и синхронизирането на комуникационните усилия на САЩ предлага възможност за работа по корекции отгоре-надолу на широко разпространения национален информационен проблем. Кърби може да започне с назначаване на изтъкнат експерт за Азия като говорител на пълен работен ден, който да ангажира медиите с целия набор от предизвикателства, поставени от Китай.

Точно той би трябвало да знае, че трябва да разберем как да излъчваме по-добри послания или Америка в крайна сметка ще се изправи пред неумолимо олекотяване на позицията си в международния ред, завършва Стюдмън.