ЕС трябва да направи повече, за да насърчи конкурентоспособността

През януари Европейската комисия (ЕК) представи нова мащабна стратегия, която да помогне на Европейския съюз (ЕС) да остане конкурентоспособен. Това беше ход, който подчерта нарастващите опасения за разширяващите се разлики в иновациите и производителността между Европа и нейните световни конкуренти, пише за Politico Муджтаба Рахман, ръководител на европейското направление на Eurasia Group.

Предложението е и пряк отговор на засилващата се световна конкуренция, стагниращия растеж, слабата демография и новите насрещни ветрове заради високите цени на енергията, рисковете пред сигурността и търговските политики, добавя Рахман.

Политическият напредък до момента показва, че ЕС все още не успява да преодолее разликата в конкурентоспособността със САЩ и Китай. Това обаче не означава, че цялата програма „Драги“ е блокирана.

Всъщност има и положителни страни, включително усилията на ЕС за намаляване на бюрокрацията, подобряващите се перспективи пред финансирането на отбраната и консолидирането на отбранително-индустриалната база.

В други области на програмата обаче – като задълбочаване на банковата интеграция и интеграцията на капиталовите пазари или подобряване на технологичната екосистема на континента, напредъкът е слаб.

Първо, най-големият напредък, постигнат досега, е в областта на отбраната. Брюксел вече облекчи фискалните си правила, за да позволи на страните да изразходват 6% от БВП за период от 4 години за отбрана, без това да влияе на дефицитите им.

Лидерите на ЕС също така се споразумяха за заем от 150 млрд. евро, който ще позволи на страните членки с по-малко фискално пространство да се възползват от по-евтини заеми на Комисията.

ЕС предприе официални стъпки за насърчаване на съвместното закупуване на отбранително оборудване, като местните доставчици са приоритет. Германия се отказа от своята дългова спирачка, така че да може да заема повече от пазарите извън редовния бюджет, за да инвестира в отбрана и инфраструктура.

Проблемът обаче е, че много голям брой страни членки нямат фискалния простор да увеличат разходите за отбрана, освен ако ЕС не се съгласи на по-общо финансиране, както направи с Covid-19 и инструмента NextGenerationEU. Ако Европа наистина ще предоставя паневропейски обществени блага в областта на отбраната – като интегрирана противовъздушна отбрана, европейска програма за спътници, разузнаване и дронове, както и други стратегически инструменти, ще се нуждае от общи заеми, за да го направи.

Друг ключов приоритет на Брюксел е намаляването на административните бариери за бизнеса и правителствата на ЕС вероятно ще постигнат значителен напредък в тази област. Комисията вече представи два проекта за „омнибус“ пакета за намаляване на бюрокрацията с фокус върху устойчивостта, корпоративната надлежна проверка и инвестициите. Целта? Намаляване на регулаторната тежест, без да се променя общата посока на политиките за устойчивост.

Сега се очакват още подобни законопроекти в областта на отбраната, цифровите технологии, устойчивото финансиране и др. области.

Комисията също така възприе принципа „един идва, един си тръгва“ за нови административни изисквания, за да редуцира регулаторната тежест. Този императив е едновременно политически и икономически, тъй като този дневен ред е от съществено значение за запазването на десноцентристките партии както в Европейския парламент, така и в Европейския съвет.

За съжаление обаче, голяма част от добрите новини свършват тук. Що се отнася до усилията за интегриране на капиталовите пазари например, политическите пречки са големи. Въпреки че Комисията представи последната си стратегия за по-голяма интеграция на банковия сектор и капиталовите пазари на ЕС, страните членки продължават да се съпротивляват на хармонизирането на корпоративните и възбранителни закони, данъчните режими, пенсионните системи, както и пазарния надзор и инфраструктура.

Що се отнася до технологичната и дигитална екосистема на ЕС, блокът все още се сблъсква със структурни бариери при преодоляването на разликата със Силициевата долина, която запазва предимството си пред европейските стартиращи компании. Тази ситуация е малко вероятно да бъде решена без по-тясната интеграция на капиталовите пазари на ЕС.

Като цяло, технологиите са от съществено значение за успеха на по-широката стратегия, но все още са причина за огромната разлика в производителността на Европа и САЩ, а напредъкът е твърде бавен.

Има и други неща, които лидерите на ЕС могат да направят междувременно. Например, след като САЩ и ЕС вече сключиха споразумение за митата, хаотичният подход на Вашингтон би трябвало да съживи по-широката търговска програма на блока. Търговското споразумение между ЕС и Канада е чудесно начало в тази посока. Но споразумението все още е в т.нар. „временно изпълнение“, което 10 държави членки на ЕС трябва да ратифицират. Без пълно ратифициране, инвестиционните части на споразумението не могат да влязат в сила.

Ако бъде успешно, търговското споразумение между ЕС и Латинска Америка, Меркосур, би било още по-голяма награда. Франция остава най-големият критик на това споразумение, тъй като страната има опасения относно дъмпинга на селскостопански продукти. Брюксел се опитва да договори предпазни мерки, за да удовлетвори политическата загриженост на Париж, че сделката ще постави крайната десница във Франция на власт след президентските избори през 2027 г.

Друг тест за търговията ще бъде способността на Брюксел да финализира сделки със страните от Персийския залив и Азиатско-тихоокеанския регион – включително Индия и Австралия. Надеждата е не само да се отключи по-голям достъп до пазара, но и да се осигурят вериги на доставки, като същевременно се обновят европейските индустрии.

Завръщането на президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом създаде потенциал за истинско икономическо възраждане в ЕС - и всички отговори са в доклада на Драги. Въпреки че има известен напредък, лидерите на ЕС ще трябва да направят повече, за да овладеят проблемите и да укрепят перспективите пред растежа на континента.