Австралия, Канада и Великобритания признаха независимостта на Палестина

Австралия, Канада и Великобритания признаха официално независимостта на Палестина, предаде ВВС. Присъединяваме се към 150-те държави по света, които са признали Палестина, коментира премиерът Киър Стармър. Той уточни, че случващото се в Газа е ужасяващо - много хора са загубили живота си, включително и в търсене на храна. Стармър призова за вдигане на блокадата за хуманитарни мисии в Ивицата Газа, въпреки че Израел официално отрича, че спира помощи за цивилните граждани, както и за незабавното освобождение на оставащите заложници, които държи "Хамас".

Израелският премиер Бенямин Нетаняху коментира преди дни, че признаването на Палестина е ход, който утвърждава терористичните действия на "Хамас", допълва Bloomberg.Той беше категоричен, че ще се бори в ООН и на всяка друга арена по света срещу пропагандата срещу страната му.

Канада и Великобритания са първите държави от Г-7, които признават независимостта на Палестина. Очакваше се Великобритания, заедно с Франция и още няколко европейски дъжрави да признаят съществуването на страната по време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, което ще се проведе през предстоящата седмица.

Великобритания и Канада станаха първите държави от Г-7, които признаха Палестина. Графика: Bloomberg

Повечето държави по света признават независимостта и на двете държави, някои - само на Израел, а други (основно в арабския свят) - само на Палестина.

Съживяваме надеждите за мир в региона, коментира британският премиер Киър Стармър в своето обръщение, с което обяви подкрепата на Лондон за плана за две държави. За света това може и да е решение на конфликта, но за двете воюващи страни далеч не е, пише в коментар The Wall Street Journal.

В последните години доверието между двата народа е на най-ниското си ниво след терористичната операция на 7 октомври 2023 година, извършена от "Хамас" на територията на Израел. Тогава бяха убити повече от 1200 души - много, от които участващи в музикален фестивал, а повече от 200 души бяха отвлечени и задържани като заложници. Някои от тях все още са в плен.

В отговор Израел започна военна операция в преследване на членове на "Хамас" - в Ивицата "Газа" и по света - дори на територията на Катар. След няколко операции редиците на военното ръководство на "Хамас" значително се оголиха.

Франция и Саудитска Арабия започнаха инициатива за прекратяване на огъня и пускането на заложниците. Тя доведе до декларация на ООН, подкрепена от 142 държави, но без особен резултат. Срещу декларацията гласуваха САЩ и Израел, които се обявиха срещу признаването на държавата Палестина.

Идеята за "две държави" в региона датира отдавна, но през 90-те години на миналия век в Осло беше подписана пътна карта, в която границите между двете държави се определя спрямо границите преди войната през 1967 година.

Идеята за "две държави"

През 1947 година страните от ООН се съгласяват да разделят Палестина, дотогава под контрола на Великобритания, на две независими държави - арабска и еврейска, като Йерусалим - свещен и за двете религии град, да бъде поставен под международна управа. Еврейските лидери се споразумяват за план, който им дава 56% от земята, но Арабската лига го отхвърля.

Държавата Израел е създадена на 14 май 1948 година. Един ден след това тя е нападната от пет арабски държави. След края на войната Израел задържа контрола върху 77% от определената от ООН територия. През 1967 година Израел нанася предупредителни удари по военни летища в Египет в отговор на затварянето на Тиранския проток за израелски кораби. Египет, Сирия и Йордания атакуват в отговор, но за шест дни израелските контраатаки водят до превземането на източните части на Йерусалим и Западния бряг от Йордания, както и до окупирането на Голанските възвишения.

Подкрепата за "две държави" започна да намалява, след като преговорите, организирани от САЩ, през 2000 и 2008 година пропаднаха.

След последната ескалация на напрежението в региона дори и Великобритания, която години наред се въздържаше да признае независимостта на Палестина промени мнението си и се очаква в понеделник (22 септември) да го обяви. По време на своята визита в Обединеното кралство президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че само по две точки не е съгласен с премиера Киър Стармър - признаването на Палестина и вятърната енергия.

Европейската комисия пък наложи първи санкции срещу Израел заради военната операция, която провежда в Газа, довела до мащабна хуманитарна криза. Израел обаче е категоричен, че причината е "Хамас" и отбелязва, че организацията спира конвоите с помощ за хората в  Газа.

Повече от 140 държави по света вече са признали Палестина за независима държава. България е една от тях - още по времето на Народна република България, когато София поддържаше добри връзки с арабския свят.

WSJ обръща внимание, че няма особен напредък в търсене на мир по дипломатически път в региона в последните години, още преди 7 октомври.

Палестинската мечта и еврейската действителност

"Те ще продължават да говорят за п алестинската мета, а ние - да налагаме еврейската действителност", коментира по повод плановете не европейските лидери министъра на финансите на Израел крайнодесният Безалел Смотрич. През септември той призова за анексирането на 82% от територията на Ивицата Газа.

Френският президент Еманюел Макрон определи това като ход, който изисква по-бързи действия на международната общност.

За много палестинци признанието на независима държава има само символно значение, но няма да промени нищо, защото идва твърде късно. Някои от тях дори се опасяват от по-интензивни действия на Израел, който потъва във все по-сериозна изолация след атаките срещу Газа, донесли значителни разрушения и смъртта на хиляди цивилни граждани.

За част от израелците се върви към по-опасен за тях вариант - една държава, в която те ще са малцинство и ще имат контрол върху управлението, само ако палестинците не гласуват.Затова и по-умерените са на мнение, че трябва да има две държави и всяка от тях да работи за своето бъдеще.