Защо парламентарните избори в Молдова са важни за цяла Европа?

Гражданите на Молдова ще гласуват на парламентарни избори в неделя, 28 септември, които президентът на страната определя за най-важните в историята на държавата. Резултатите ще покажат дали бившата съветска република, която придоби независимост през 1991 г., ще продължи по пътя на интеграцията в Европейския съюз (ЕС) или ще се върне в орбитата на Русия, предава БГНЕС, позовавайки се на The Guardian.

Защо това има значение

Бъдещето на Молдова, страна с население от 2,4 млн. души, разположена между Украйна и Румъния, се следи много внимателно в целия континент. Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви тази седмица, че Молдова се нуждае от подкрепа, за да предотврати руска зависимост, каквато вече сполетя Грузия и Беларус. „Европа не може да си позволи да загуби и Молдова“, каза той пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Молдова играе значителна роля на дипломатическата шахматна дъска както заради близостта си до Украйна и НАТО чрез границата с Румъния, така и заради политическата си траектория. През 2021 г. страната избра с убедително мнозинство проевропейската формация на президента Мая Санду – Партията на действието и солидарността (ПАС). След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна Молдова подаде кандидатура за членство в ЕС, получи статут на кандидат за рекордно кратко време и се надява да се присъедини към блока до 2030 г.

Санду бе преизбрана за президент миналата година, но референдумът за членство в ЕС бе спечелен с минимално мнозинство, което поставя въпроса за дългосрочната посока на страната. И двата вота бяха белязани от обвинения в руско вмешателство, включително схема за подкуп на избиратели на стойност 15 млн. долара.

Социологическите проучвания показват, че партията на Санду се изправя пред сериозно предизвикателство от проруски или номинално проевропейски опозиционни партии, които могат да провалят съставяне парламентарно мнозинство. Без стабилно мнозинство правителството ще се затрудни да реализира важните икономически и политически реформи за присъединяване към ЕС, докато продължава да се справя с бедността, ускорената инфлация и големия брой украински бежанци.

Санду предупреждава, че едно проруско правителство би било използвано като „платформа за хибридни атаки срещу ЕС“ - аргумент, който европейските лидери споделят. По време на символично посещение в Кишинев миналия месец, заедно с лидерите на Франция и Германия, полският премиер Доналд Туск заяви: „Няма сигурен ЕС, няма сигурна Полша, Франция и Германия без независима Молдова.“

Кои са ключовите играчи

Мая Санду, завършила образованието си в Харвард и бивш служител на Световната банка, основава центристко-дясната реформаторска партия ПАС през 2016 г. Един от най-близките ѝ сътрудници е Дорин Речан, прозападен икономист и бивш вътрешен министър, който стана премиер през февруари 2023 г.

ПАС се изправя пред силна конкуренция от Патриотичния блок - съюз от леви, проруски партии, включително бившия президент Игор Додон, когото Санду победи през 2020 г. Блокът твърди, че европейската интеграция застрашава независимостта на Молдова и призовава за по-близки връзки с Москва.

Ролята на по-малките формации може да бъде решаваща. Блокът "Алтернатива", воден от кмета на Кишинев Йон Чебан и втория в президентските избори през 2024 г. Александру Стояного, се стреми да привлече разочаровани центристки избиратели. Той е проевропейски настроен, но обвинява правителството в неспособност да осигури добри пътища, достойни заплати и пенсии. Някои анализатори смятат, че целта на "Алтернатива" е „разпиляване“ и отнемане на гласове от главната проевропейска партия, като същевременно се запазва канал за влияние на Русия.

Сред другите участници е популистката „Нашата партия“ на бившия кмет Ренато Усатий, който е имал близки връзки с руски националисти.

На бюлетината няма кандидати, свързани с руския олигарх беглец Илан Шор, който бе осъден през 2023 г. за измама и пране на 1 млрд. долара, изчезнали от молдовски банки през 2014 г., и който се смята за организатор на миналогодишната масова схема за подкуп на избиратели.

Как работи системата

След едномесечната кампания в неделя ще бъдат избрани 101 членове на парламента по пропорционална система.

Ключова роля за резултатите ще имат гласовете на диаспората – около 1 млн. молдовци живеят в чужбина. Молдовците в Западна Европа бяха решаващи за успеха на управляващата партия и трудната победа на референдума за членство в ЕС. Един непредвидим фактор са 277 хил. регистрирани избиратели в отцепническия регион Приднестровие, контролиран от проруските сепаратисти, въпреки че официално е част от Молдова. Обичайно избирателната активност там е ниска, но анализатори отбелязват, че Москва усилва дезинформацията в региона.

Какви са вероятните резултати

Проучванията показват минимална преднина на партията ПАС пред Патриотичния блок. Възможните резултати включват победа на ПАС с гаранция за продължаване на реформите за членство в ЕС; ПАС да печели първото място, но без мнозинство, което да доведе до трудни преговори за съставяне на правителство; победа на проруския блок с подкрепата на центристки партии, което би застрашило пътя на Молдова към ЕС и реформите.

Всички прогнози са несигурни, тъй като изборите се провеждат на фона на силни опасения от вмешателство. Миналата седмица молдовските власти арестуваха 74 души при 250 обиска по подозрение в руска схема за подбуждане на безредици. Речан обвини Русия в изразходване на стотици милиони евро с цел овладяване на властта и „обсада на страната“. Кремъл отрича всички обвинения.

Според оценка на Digital Forensic Research Lab Молдова е изправена пред „постоянни руски хибридни заплахи, включително информационна война, незаконно финансиране, кибератаки и мобилизация чрез проксита, насочени към подкопаване на проевропейския дневния ред на правителството“. Такова вмешателство, съчетано с политическа фрагментация, може да увеличи избирателската апатия и да застраши изборния процес, предупреждават оттам.