Най-лошият кошмар на ЕС никога не е изглеждал толкова реален

Все още не е време за паника, но може би трябва да си осигурите провизии за спешни случаи.

Страхът на Брюксел от това, че държава основателка на Европейския съюз (ЕС) се отклонява към крайнодясното пространство, рязко се събуди отново тази седмица. Засилващата се политическа криза във Франция набра нова скорост, което накара един от историческите съюзници на френския президент Еманюел Макрон да се присъедини към негови противници, призоваващи го да се оттегли, пише Politico.

Френският президент е под изключителен натиск, след като последният опит на поредния му нов премиер да сформира функциониращо правителство се провали само за 14 часа. Провеждането на предсрочни избори през следващите месеци, ако не и седмици, изглежда все по-вероятно.

Победата за „Национален сбор“ на Марин льо Пен вече е напълно възможна както на президентско, така и на парламентарно ниво. Това означава, че евроскептична, крайнодясна фигура може скоро да говори от името на Франция в основните институции на ЕС.

„Имаме континент, който преживява война, премина през карантина, търпи един вид лека диктатура в Будапеща, свикнали сме да продължаваме да функционираме с много сътресения“, казва представител на Европейската комисия (ЕК) пред медията, говорил при условие на анонимност.

Ситуацията с Льо Пен обаче е различна, смята източникът на изданието. Всеобщата оценка в Брюксел е, че радикална промяна във френското управление би имала дългосрочни последици за ЕС.

Крайната десница настоява Макрон да свика нови парламентарни избори. Събитията от последните дни повдигат перспективата и за предсрочни президентски избори, ако Макрон в даден момент бъде принуден да се оттегли – нещо, което той винаги е категорично изключвал, като обеща да остане до края на мандата си през 2027 г.

Ако „Национален сбор“ получи изпълнителната власт във Франция, това значително би увеличило главоболията на ЕС, които премиерът на Унгария Виктор Орбан и на Словакия Роберт Фицо създават около масата на Съвета. Към тях скоро ще се присъедини Андрей Бабиш, който триумфира на изборите в Чехия.

Резкият скок към популизма заплашва да провали политиките на блока в критични сектори, като опасенията са особено остри по отношение на Русия и отбранителната политика. Орбан и Фицо постоянно пречат на усилията на ЕС да наложи по-дълбоки санкции на Москва след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна.

Бабиш обеща да отмени инициативата за боеприпаси за Украйна, да оспори плановете на НАТО за увеличаване на военните разходи и да се изправи срещу Комисията относно Зелената сделка. Последното е цел и на Марин льо Пен.

Френският крайнодесен лидер последователно се изказва и срещу увеличаването на помощта за Киев. Тя обвини Макрон, че насърчава войната, когато например той предложи да се разположат бойни войски в Украйна.

Въпреки че Франция не е най-големият финансов донор на Киев за военна помощ, реторичното „лидерство“ на Макрон по отношение на Украйна е основен двигател на подкрепата за обсадената страна и за изграждане на отбраната на континента, коментира високопоставен представител на ЕС. След като френският президент си отиде, „това би било напълно изложено на риск – знаем, че Льо Пен няма да продължи по същия начин“, добавя източникът на медията.

„Национален сбор“ категорично се противопостави на визията на Макрон, когато става въпрос за евентуално споделяне на ядрения чадър на Франция или обединяване на военни ресурси, докато войната се разраства на континента. Наскоро попитана по телевизионния канал LCI дали френските ядрени оръжия биха могли един ден да бъдат разположени в Германия или Полша, Льо Пен отговори остро: „А после какво следва?“

Тя също така потвърждава обещанията си да напусне интегрираното военно командване на НАТО, макар че дава дума да продължи да си сътрудничи със съюзници, включително САЩ, по ключови военни мисии.

Най-лошият сценарий за ЕС, разбира се, може никога да не се материализира. Въпреки реториката „Национален сбор“ все още не може да докаже, че може да пробие електоралните бариери, които постоянно ограничават партията.

В специфичната избирателна система на Франция партиите трябва ефективно да бъдат подкрепени от повече от 50% от избирателите на балотажа, за да спечелят. Този праг беше особено труден за преминаване от Льо Пен, тъй като избирателите с различни политически убеждения досега бяха мотивирани да се обединят зад масовите кандидати, за да държат крайната десница извън управлението, макар и с намаляваща разлика.

„Национален сбор“ обаче постигна изключителни успехи и сега е най-голямата политическа група в долната камара на френския парламент. Партията контролира заедно със своите съюзници приблизително една четвърт от местата там. През 2017 г., когато Макрон беше избран за първи път, тя имаше едва няколко места.

Дори в настоящата политическа бъркотия спечелването на абсолютно мнозинство е трудно, казва Матийо Гаяр от института за социологически проучвания Ipsos. Горчиво разединеният политически пейзаж означава, че т.нар. Републикански фронт, в който други партии се обединяват срещу крайната десница, изглежда сериозно отслабен.

„Национален сбор“ в момента има около 33% подкрепа в анкетите (ниво, подобно на това, което получи на миналогодишните парламентарни избори) при евентуални бъдещи парламентарни избори. Подкрепата за умерено левия блок се оценява на 18% срещу 24% при предишните избори, а центристкият лагер на Макрон е трети с 14% спрямо 16%.

Ако партията на Льо Пен спечели абсолютно мнозинство на предсрочни парламентарни избори или се доближи до това, нейният протеже Жордан Бардела ще бъде в позиция да претендира за премиерския пост и да назначи крайнодясно правителство. Това означава, че „Национален сбор“ ще председателства позицията на Франция в Съвета на ЕС, където представители на правителствата договарят закони съвместно с Европейския парламент.

Хората „напълно подценяват как би изглеждала обща конфронтация“ в Съвета, казва същият цитиран по-горе източник на Комисията. Според него Франция ще работи за блокиране на законодателство, излизащо от Комисията, в широк спектър от сектори.

Бъдеща крайнодясна Франция все още ще бъде обаче в малцинство, поне засега. „Например по отношение на автомобилите те ще имат на своя страна само унгарците. Те ще загубят. По отношение на Меркосур те ще загубят“, казва източникът на медията, който има предвид проекта за търговско споразумение между ЕС и групата южноамерикански страни Меркосур. Очаква се споразумението да бъде подписано на 5 декември.

Големият въпрос, надвиснал над Европа, е дали многобройните видове десен популизъм на континента могат в даден момент да се обединят, за да формират блокиращо малцинство, което да спре механизма на ЕС. Гаяр от Ipsos посочва, че подобен сценарий е малко вероятен в краткосрочен план, въпреки че крайнодесните партии получават високи оценки на предстоящите избори, като например тези в Нидерландия.

„Когато погледнете други страни, имате ситуации, които всъщност са доста контрастни“, казва той. Според него в Нидерландия, поне на пръв поглед, Партията на свобода [на Хеерт Вилдерс] води в анкетите, но вероятно ще получи по-малка подкрепа, отколкото на последните избори.“

Популистките националисти вероятно ще бъдат ключови играчи и на изборите догодина в Швеция и Унгария, където Виктор Орбан се стреми към преизбиране. На изборите в Германия през февруари тази година избирателите дадоха на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) най-добрия ѝ национален резултат – 21% от гласовете, което я прави втората по големина партия в страната.