Защо бизнес лидерите в САЩ мълчат пред Тръмп?

„Ако нещо е изненадало г-н Рубин“, пише New York Times по-малко от година след началото на администрацията на Бил Клинтън, „то е лавината от критики, особено от бизнес общността“.

Макар че не си спомня подробности, Робърт Рубин подозира, че оценката на NYT е била точна. През 1993 г. той напусна Goldman Sachs, за да работи като директор на Националния икономически съвет, а по-късно и като министър на финансите на САЩ. Като почти всички, които познава в областта на икономическата политика, както в администрациите на Демократическата и Републиканската партия, Рубин открива, че бизнес лидерите нямат проблем да изразяват мнението си. Макар че малцина в администрацията се радват публично да възразяват срещу решенията, екипът на Рубин открива, че ангажирането на частния сектор предоставя полезна перспектива, пише самият той в коментар за Wall Street Journal.

Историята на подобни критики прави още по-забележително и обезпокоително това, че бизнес общността сега до голяма степен мълчи.

През последната година президентът на САЩ Доналд Тръмп предприе безпрецедентни действия, за да утвърди федерален контрол над американската икономика и да подкопае конституционната система, от която тя зависи. В отговор много лидери в частния сектор – както и във филантропията, медиите, правото и академичните среди – реагираха не с критика, а със съгласие и приспособяване.

Това е сериозна загуба за американските икономика и общество.

Рубин признава, че някои личности в бизнес средите вярват, че като цяло действията на Тръмп насърчават консерватизма на свободния пазар. Към тях той задава следния въпрос: „Представете си, ако преди десетилетие ви бях казал, че един бъдещ президент би направил следното в рамките на една година: би създал вътрешна нестабилност с кампании за политическо възмездие; би издал всеобхватни помилвания за съюзници, които нарушават закона; би приел външнополитическа доктрина, благоприятстваща военни действия с изричната цел за завземане на ресурсите на други държави, заплашвайки не само противниците, но и съюзниците от НАТО; би атакувал системата за легална имиграция и университетите; и би подкопал върховенството на закона, от което зависят нашите права и собственост“.

Освен това, той би поискал държавни дялове в големи американски компании; би взел дял от приходите от износ в замяна на премахване на контрола върху износа; би отменил публичните инвестиции, вече одобрени от Конгреса; би повишил едностранно митата, често по причини, които нямат нищо общо с икономиката; би изисквал от частните компании да наемат или уволняват ръководители по политически причини; би сеял недоверие в правителствените икономически данни; би се опитал да премахне член на Управителния съвет на Федералния резерв без надлежен процес; и би заплашил критиците си, включително бизнес лидерите, с възмездие, включително финансови санкции и наказателно преследване.

Голяма част от бизнес лидерите биха се съгласили, че този хипотетичен бъдещ президент би представлявал сериозна заплаха за просперитета на САЩ и начина на живот на американците.

Такъв президент вече не е хипотетичен. Съгласно опита си Рубин смята, че много лидери таят дълбоки опасения относно беззаконието на Тръмп, превръщането на правителството в оръжие и намесата му на пазарите. Те се въздържат от публична критика не защото не намират какво да критикуват, а защото са сплашени.

Такъв страх е разбираем. Въпреки това, когато бизнес общността и американските лидери престанат да се изказват по въпроси от обществен интерес, те обръщат гръб на основите на успеха на Америка.

Свободните пазари не могат да бъдат отделени от други свободи, които американците ценят и понякога приемат за даденост. Справедливият процес, върховенството на закона, свободата на словото, свободната преса и честните избори са сред най-мощните ни предимства в световната икономика. Държавите, където върховенството на закона е крехко, с право се разглеждат като по-рискови места за правене на бизнес. Повечето американски лидери имат допълнителна причина, освен защитата на дългосрочния просперитет и конституционни принципи, да подкрепят разумната политика и върховенството на закона: те живеят в САЩ.

Рубин не знае как всеки лидер трябва да претегля и балансира конкуриращите се съображения пред лицето на тази сериозна заплаха. Но според него всички трябва да признаят заплахата и да обмислят как биха могли да реагират. Това може да бъде толкова просто, колкото поддържането жива на истината – и разумната икономическа политика – в лични разговори в бизнес общността. Това може да включва застъпничество зад кулисите пред избрани длъжностни лица в Конгреса и щатските власти или пред лидери на общественото мнение в медиите. Това може да означава обмисляне как техните организации могат да смекчат рисковете от принуда, дори ако тези рискове не могат да бъдат напълно елиминирани. В някои случаи това може дори да включва някой да поеме ролята на глас, готов да се изправи срещу правителството.

Може би най-важното е, че всички бизнес лидери – и лидери във всички сектори – трябва да си зададат три въпроса.

Първо, прекрачват ли действията на Тръмп по отношение на икономиката, закона и използването на федералното правителство червената линия? Второ, ако не, какво би го направило? Трето, какво ще направят различно, ако и когато такава линия бъде прекрачена?

Предизвикателствата пред противопоставянето на авторитаризма могат да бъдат големи. Но все по-големите последици, ако авторитаризмът бъде оставен да продължи, могат да бъдат многократно по-тежки, заключава Рибун.