2026 г. трябва да е годината на преломните икономически реформи за ЕС

На лидерите на Европейския съюз (ЕС), които се срещат в Давос тази седмица, им е простено, че се фокусират върху умножаващите се заплахи за световния ред. Те обаче не могат да си позволят да се откажат от отдавна отлаганите икономически реформи, пише Ройтерс.

Измина повече от година, откакто бившият председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги изготви амбициозна пътна карта за реформа на еврозоната. Напредък по този въпрос обаче няма. Това е голям проблем, защото без ускорение на реформите ЕС още повече ще изостане от САЩ и Китай, добавя агенцията.

Драги изчислява, че са необходими 800 млрд. евро годишни инвестициив продължение на няколко години за стимулиране на регионалните иновации, конкурентоспособността и сигурността. Той цитира данни на Международния валутен фонд (МВФ), че намаляването на вътрешните бариери може да доведе до скок на производителността в ЕС с около 7% за период от седем години.

Дори перспективата за бум на производителността не е достатъчна, за да даде тласък на бавно движещата се, водена от консенсус машина на ЕС.

Според доклад, публикуван през септември миналата година от Европейския съвет за политически иновации, само 10% от предложените от Драги мерки са изпълнени. Европейската комисия (ЕК) все пак се опитва нещо да направи. Нейният председател Урсула фон дер Лайен стартира многостранна стратегия миналата година, насочена към изпълнение на много от препоръките на Драги.

Местните правителства на страните членки на ЕС обаче в крайна сметка зададоха темпото на промяната. Някои от тях въобще не са склонни да действат бързо.

Някои от страните членки от Източна Европа се противопоставят на гласуването с мнозинство, докато Германия и Нидерландия са против съвместните заеми.

Моментът да се действа обаче е точно сега. Президентските избори във Франция през 2027 г. могат да доведат на власт крайнодесен лидер, който вероятно ще се противопостави на по-нататъшната интеграция и дори да се опита да я обърне. Ако това се случи, всичко приключва, посочва Ройтерс.

За да определят как най-добре да продължат напред, лидерите на блока не е нужно да търсят дълго. Споразумението на ЕС от миналия месец за финансиране на военните усилия на Украйна срещу Русия през следващите две години е отправната точка. То би могло да посочи пътя на по-широкия стремеж към реформи в Европа.

Лидерите на ЕС не успяха миналия месец да разпределят около 200 млрд. евро от замразени руски активи, за да поддържат Украйна на повърхността. Всички от 27-те държави, с изключение на три, се споразумяха за заем от 90 милиарда евро.

Това потвърждава едно ключово наблюдение на Драги: изискването на ЕС за единодушие парализира напредъка на блока.

За да се противодейства на това, гласуването с квалифицирано мнозинство трябва да бъде разширено до повече области на политиката. Като последна мярка държави със сходно мислене биха могли дори да продължат самостоятелно по някои проекти, както Драги посочва в доклада си.

Фон дер Лайен отправи подобен призив в речта си за състоянието на Съюза миналата година, като каза: „Време е да се освободим от оковите на единодушието.“

За съжаление, една такава мащабна промяна би означавала промяна на Договора за ЕС, а това би изисквало … познахте – единодушие. Справянето с дилемата с единодушието е необходимо, независимо от предизвикателството, ако Брюксел наистина иска да приеме други смислени реформи.

Споразумението с Украйна засяга друга деликатна тема: съвместното заемане от ЕС. Заемът, който Киев вероятно няма да е длъжен да изплати, беше взаимно гарантиран от 24 държави. Това е след като всички 27 членки на ЕС се споразумяха през 2020 г. да вземат съвместно назаем 800 млрд. евро, за да се финансира възстановяването от пандемията. Това беше представено като еднократна кризисна мярка, за да се успокоят държави като Германия и Нидерландия.

Спасителният план за Украйна показва, че може да има по-голям апетит за взаимно финансиране, отколкото се смяташе преди.

Блокът със сигурност няма да може да се справи с всички предписания на Драги, но лидерите на страните членки могат да изпълнят поне някои от препоръките, които не оспорват най-големите табута. Като начало, ЕС би могъл да завърши дълго обсъждания съюз на капиталовите пазари и да опрости фрагментираната регулаторна система.

Европейската комисия постигна напредък в създаването на единен правилник за ЕС, който обхваща корпоративното право, несъстоятелността, трудовото и данъчното право. Предприятията се оплакват, че напредъкът и тук е твърде бавен.

Предложеният от ЕС съюз за спестявания и инвестиции би създал единен капиталов пазар, който би могъл да привлече повече от 35-те трлн. евро спестявания на домакинствата в ЕС, разпръснати в държавите членки и често инвестирани извън блока.

Експерти предупреждават, че дори с политическа подкрепа прилагането на този план ще отнеме години, но това не е причина да Брюксел да се откаже от него. Следващият дългосрочен бюджет на блока, който ще обхване периода 2028-2034 г., представлява друга възможност за постигане на напредък.

Предложеният пакет на стойност 2 трлн. евро е предназначен да повиши конкурентоспособността, но рискува да бъде разводнен от ключови държави членки като Германия.

Европа има история на действия точно навреме, но предвид всичко, с което се сблъсква днес – дефицитите в производителността, инвестициите и иновациите, както и разпадащия се световен търговски ред, агресивната Русия и все по-ненадеждният Вашингтон, действа със забележително малка неотложност. Времето за реакция обаче е кратко.