Олимпийският мит за единството се сблъсква с реалността

Първият път, когато ски курортът в северна Италия Кортина д'Ампецо е избран за домакин на Зимните олимпийски игри, е през 1944 г. Поради Втората световна война игрите са отменени.

Сега, осем десетилетия по-късно, Зимните игри се завръщат на няколко места в Италия, включително Кортина, в рамките на един от най-големите периоди на геополитически сътресения от последната световна война насам, пише New York Times.

Този път няма риск от отмяна на Олимпиадата. Въпреки това Игрите изглеждат несъвместими с настоящето – вдъхновяващото обещание за спортсменско спазване на правилата и мирно съревнование между нациите е в противоречие с разпадането на дипломатическите норми и съществуващите съюзи.

Игрите в Милано-Кортина „се провеждат в най-размирния политически момент в новата история на Олимпийските игри“, коментира Джулс Бойкоф, експерт по спортна политика в Pacific University в Орегон.

Когато атлети от над 90 делегации участват в церемонията по откриването в Северна Италия в петък, те ще са в истинско противоречие с глобалния хаос извън стените на стадиона.

През последните седмици американският президент Доналд Тръмп нареди военна интервенция срещу Венецуела без одобрение от Конгреса, заплаши да използва сила, за да завземе Гренландия – полуавтономна територия на съюзник от НАТО, и предупреди, че ще нанесе икономически щети на дългогодишни европейски партньори, които се притекоха на помощ на Гренландия.

Въпреки че оттегли последните си ултиматуми, те засилиха по-широкото усещане за влошаване на многостранното сътрудничество и опасения за бъдещето на ООН след драстичните съкращения на националните вноски, включително от страна на САЩ.

И при предишни Олимпийски игри е имало войни. Различното сега са многобройните заплахи за основите на международната дипломация.

Когато италианският министър-председател Джорджа Мелони присъства на откриването в петък, присъствието ѝ ще послужи като ясно напомняне за тези разклатени дипломатически съюзи. Като един от десните лидери в Европа, тя някога бе смятана за човек, който може да действа като посредник между Тръмп и Европа.

Откакто той се върна на поста си обаче, тя има малко видимо влияние върху американския лидер. А през януари открито разкритикува Тръмп, след като той заяви, че европейските войници са играли съвсем малка роля в Афганистан, и му напомни, че „приятелството изисква уважение“.

Олимпийските игри имат за цел да дадат на всички страни, независимо от големината им, равни шансове. Спортисти от средни по големина страни като Италия се състезават редом с тези от големи световни сили като САЩ. В реалния свят Мелони има само „5-процентово умерено влияние“ върху Тръмп, казва Джовани Орсина, ръководител на катедрата по политически науки в университета „Луис Гуидо Карли“ в Рим.

„Световният ред винаги е функционирал според политиката от позицията на силата“, пояснява Орсина. „Това, което наистина е тревожно“ сега, добавя той, е, че има лидери на световни сили, които „дори не се опитват да спазват правилата“.

За някои тези Олимпийски игри все още предлагат възможност лидерите да възстановят отслабените си дипломатически отношения. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс и държавният секретар Марко Рубио ще присъстват заедно с Мелони на церемонията по откриването в Милано в петък.

Лео Горети, редактор на италианското списание за международни въпроси The International Spectator, коментира, че италианският министър-председател може да използва Олимпиадата, „за да създаде усещане за приятелство и близост със САЩ, което изглеждаше нарушено през последните седмици“.

За други този оптимизъм изглежда неуместен. Представата, че Олимпийските игри могат „да обединят света или по някакъв начин да осигурят почивка или така необходимата пауза, просто изглежда нереалистична“, заяви Ричард Н. Хаас, бивш американски дипломат и пенсиониран президент на Council on Foreign Relations, изследователска група в Ню Йорк. „Ако Олимпийските игри зависеха от установяването на мир и хармония, никога нямаше да ги има", добавя Хаас.

Международният олимпийски комитет (МОК) се опита да представи Игрите като политически неутрална сцена, но „спортът е политика с други средства“, казва Бойкоф от Pacific University. Да мислим другояче, добавя той, „е очевидно измама“.

Политиката вече е повишила градусите в Италия преди Олимпийските игри. Миналата седмица стана ясно, че федерални агенти от ICE (Имиграционна и митническа служба) – част от разследващата единица на Министерството на вътрешната сигурност, ще се присъединят към екипа за сигурност на Държавния департамент по време на Олимпийските игри в Милано.

Новината предизвика възмущение сред италианците, разгневени от поведението на ICE и други федерални агенти в Минеаполис. Самата Мелони избегна коментари по темата, но тъй като протестиращите планират демонстрации в Милано по време на Игрите, правителството ѝ побърза да поясни, че американските агенти няма да имат правомощия да налагат обществен ред в страната.

В хода на историята на съвременните Олимпийски игри световни събития неизбежно са влияели на игрите. Пет Олимпиади бяха отменени по време на двете световни войни. По време на Летните игри в Мюнхен през 1972 г. палестински бойци отвлякоха и убиха израелски спортисти. След като Съветският съюз нахлу в Афганистан, САЩ бойкотираха Летните олимпийски игри в Москва през 1980 г., а четири години по-късно Съветският съюз отвърна, като отказа да изпрати спортисти на Игрите в Лос Анджелис.

Десет месеца преди Сеул да бъде домакин на Летните олимпийски игри през 1988 г., севернокорейски агенти взривиха бомба в южнокорейски самолет в опит да изплашат международните спортисти и посетители и да ги откажат да присъстват на Игрите. Пандемията от коронавирус наложи отлагането на Летните олимпийски игри в Токио през 2020 г. с една година.

След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Руският олимпийски комитет се опита да претендира за спортисти от окупираната украинска територия и му беше забранено да изпрати делегация на Олимпиадата. На тези Зимни игри атлетите от Русия и Беларус няма да се състезават под националните си флагове, а като „неутрални“ спортисти. Въпреки това МОК отхвърли призивите за забрана на делегациите от Израел и САЩ на фона на глобалното недоволство от поведението на Израел в Газа и действията на Тръмп във Венецуела, заявявайки, че такива въпроси „не са от наша компетенция“.

От 90-те години на миналия век МОК призовава страните да преустановят военните конфликти по време на Олимпийските игри – призив, който повтори и тази година. За някои олимпийци тази мирна мисия, която винаги е била амбициозна, сега изглежда особено несъвместима.

При толкова много войни, които бушуват по света, хората са станали безчувствени към конфликтите, казва Силвия Салис, кмет на Генуа, която е участвала в летните олимпийски игри в Пекин и Лондон в дисциплината хвърляне на чук. В този контекст тя задава въпроса: „Има ли смисъл от тези олимпийски игри?“. И добавя: „Трябва да отправим по-силни искания към големите сили на международната сцена.“

Друг геополитически фактор, който хвърля сянка върху Зимните олимпийски игри, е климатичната промяна. С повишаването на температурите и топенето на снежните шапки глобалното затопляне ще бъде „напълно катастрофално“ за зимните спортове, казва Дейвид Голдблат, автор на The Games: A Global History of the Olympics. Голдблат посочва проучване, според което без изкуствено заснежаване само четири града ще могат да бъдат домакини на Зимните игри до 2050 г.

След като някои национални лидери отричат съществуването на климатичните промени или отменят политиките за забавяне на глобалното затопляне, Голдблат казва, че Зимните олимпийски игри са „нещо като погребално тържество“.