Един месец след началото на войната срещу Иран Тръмп е изправен пред труден избор

В момент, когато цените на енергоносителите в света нарастват, а рейтингът му намалява, Доналд Тръмп е изправен пред трудни избори след един месец на война срещу Иран – да постигне потенциално несъвършено споразумение и да се измъкне или да предизвика военна ескалация и да рискува продължителен кофликт, който може да погуби президентския му мандат, пише Ройтерс.

Въпреки трескавата дипломатическа дейност Тръмп приключва още една седмица на съвместна кампания на САЩ и Израел, която изпитва затруднения да овладее разширяващата се криза в Близкия изток, а предизвикателният Иран задържа доставките на петрол и газ от Персийския залив и продължава ударите с ракети и дронове в региона.

Основният въпрос сега, казват анализатори, е дали Тръмп е готов да прекрати или да засили т. нар. от критиците война по избор, която предизвика най-тежките в историята сътресения с доставките на енергоносители в света и се разпространи далеч извън границите на региона.

Тръмп е заявил пред съветниците си, че иска да избегне „вечна война“ и да намери изход чрез преговори, като ги призовал да наблегнат на продължителността от четири до шест седмици на враждебните действия, която той очерта публично, съобщава високопоставен представител на Белия дом и допълни, че този график изглежда „несигурен“.

В същото време Тръмп заплаши с мащабна военна ескалация, ако преговорите се провалят.

Дипломатическите инициативи на Тръмп към Иран, включително мирно предложение от 15 точки, изпратено по неофициален канал чрез Пакистан, изглежда показаха все по-належащото търсене на изход. Но остава неясно дали в момента има реалистични перспективи за плодотворни преговори.

„Президентът Тръмп има лоши варианти за прекратяване на войната“, казва Джонатан Паникоф, бивш заместник-директор на разузнаването на САЩ за Близкия изток. „Част от предизвикателството е липсата на яснота относно това какво би било задоволително решение“, допълва той.

Представител на Белия дом настоява, че кампанията в Иран „ще приключи, когато главнокомандващият реши, че целите ни са изпълнени“ и че Тръмп е набелязал ясни цели.

Борба за ограничаване на разширяващата се война

Явно, за да се подсигури, Тръмп изпраща още хиляди американски военни в региона и предупреди Иран за засилена офанзива, която вероятно ще включва използването на сухопътни войски, ако страната не се подчини на изискванията му.

Анализатори казват, че такава демонстрация на сила може да има за цел да създаде лост за отстъпки от Техеран, но рискува да въвлече САЩ в по-продължителен конфликт, като всяко участие на американски войски на иранска територия вероятно ще разгневи много американски избиратели.

Според експерти другият възможен сценарий е САЩ да предприемат последната мащабна въздушна атака в рамките на „Операция епичен гняв“, за да нанесат още по-големи щети на военнте способности и ядрени обекти на Иран, след което Тръмп да обяви победа и да се оттегли, като заяви, че военните му цели са постигнати.

Но такова твърдение би прозвучало неубедително, ако жизненоважният Ормузки проток не бъде отворен отново напълно, което засега Иран отказва да позволи. Тръмп изрази разочарованието си от отказа на европейските съюзници да изпратят военни кораби, за да помогнат за осигуряването на безопасността на водния път.

Тръмп, който многократно обещаваше, че няма да въвлича САЩ в конфликти в чужбина, изглежда не успява да овладее разширяващата се война, която той започна заедно с Израел.

Въпреки че продължава да говори за победа, той все повече насочва посланията си към успокояване на притеснените финансови пазари, като притиска високопоставените си съветници да подчертават, че войната ще приключи скоро, казва високопоставен представител на Белия дом, пожелал да остане анонимен, тъй като става дума за вътрешни обсъждания.

Но липсата на ясна стратегия за изход носи опасности както за начина, по който ще бъде запомнен президентският мандат на Тръмп, така и за перспективите пред партията му, тъй като републиканците се борят да защитят малкото си мнозинство в Конгреса на междинните избори през ноември.

Най-голямата грешка в преценката на Тръмп беше мащабът на ответната реакция на Иран. Той използва останалите си ракети и дронове, за да нанесе удари срещу Израел и съседните държави от Персийския залив и практически да затвори Ормузкия проток, през който преминават една пета от световните доставки на петрол. Това предизвика сътресения в световната икономика.

„Иранското правителство очаква, че ще може да понесе още щети за по-дълго време от противниците си и може би има право“, казва Джон Алтерман от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

Представител на Белия дом, пожелал да остане анонимен, коментира, че Тръмп и екипът му са били „добре подготвени“ за реакцията на Иран в протока и са убедени, че той скоро ще бъде повторно отворен.

Въпреки това най-ясният знак за нарастващото безпокойство на Тръмп от войната дойде в понеделник с драматичното му отстъпление от заплахата да унищожи електроенергийната мрежа на Иран, ако страната не позволи възобновяване на корабоплаването през протока.

В ход, който до голяма степен беше възприет като опит да успокояване на пазарите, той обяви петдневна пауза в изпълнението на заплахата му, за да даде шанс на дипломацията. В четвъртък той удължи срока с още десет дни.

В същото време натискът у дома нараства.

Обществени допитвания показват, че войната е силно непопулярна сред американците и макар че MAGA движението на Тръмп го подкрепя до голяма степен, влиянието му върху политическата му база може да отслабне, ако икономическите последици, включително високите цени на газа, се запазят.

Рейтингът на Тръмп намаля до 36%, най-ниското ниво от завръщането му в Белия дом, показа изследване на Ройтерс/Ipsos в понеделник.

Белият дом става все по-притеснен от политическите последици от войната, заяви пред Ройтерс бивш високопоставен представител на администрацията на Тръмп, като посочи притесненията, изразени от републиканските конгресмени за предстоящите междинни избори.

В знак за нарастващото безпокойство сред републиканците конгресменът Майк Роджърс, председател на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите, критикува администрацията в четвъртък за това, че не е предоставила достатъчно информация за мащаба на кампанията в Иран.

В отговор представител на Белия дом заяви, че съветниците на Тръмп са информирали Конгреса многократно преди и по време на войната.

Напрегната дипломация, усложнена от убийства

Но засега дипломатическият път не предлага лесни решения.

Планът от 15 точки, предложен от Тръмп, е сходен на този, който Иран до голяма степен отхвърли по време на преговорите преди войната, и включва елементи, които трудно биха могли да се приложат. Изискванията варират от ликвидиране на ядрената програма на Иран и ограничаване на ракетния му арсенал до изоставяне на подкрепяните от него групи и фактическо предаване на контрола над пролива. Иран определи предложението на САЩ като несправедливо и нереалистично, въпреки че не изключи по-нататъшни непреки контакти.

Докато Тръмп настояваше в четвъртък, че Иран „моли“ за постигане на споразумение, ръководителите на страната изглежда не бързат да договорят край на конфликта, казват анализатори, тъй като смятат, че ще могат да обявят победа просто като оцелеят.

Всяко дипломатическо усилие се усложнява от замяната на някои лидери, убити при въздушните удари на САЩ и Израел, с още по-твърдолинейни наследници, казват анализатори. Управляващите ясно показаха недоверието си към Тръмп, който два пъти през изминалата година нанесе въздушни удари, докато двете страни все още преговаряха.

„Президентът е готов да изслуша, но ако те не успеят да приемат реалността на сегашния момент, ще бъдат ударени по-силно от всякога“, казва представителят на Белия дом.

Междувременно израелски официални представители изразиха притеснение, че Тръмп може да направи отстъпки, които да им вържат ръцете при евентуални нови удари срещу Иран.

Съюзниците на Вашингтон в Персийския залив също може да възразят срещу прибързаното изтегляне на САЩ, тъй като това би ги оставило с ранен и враждебен съсед.

Противоречивите сигнали объркват противниците

Ако Тръмп наистина е готов да изпрати сухопътни сили, той може да превземе петровния център на Иран, остров Харг, или други стратегически острови, да извърши операции по крайбрежието му или да изпрати специални сили в сложен опит за изземване на наличностите му от високообогатен уран, за които се смята, че са заровени под земята след бомбардировките на САЩ и Израел през юни м. г.

Тези ходове може да прераснат в по-широк конфликт, който напомня дългогодишните войни в Ирак и Афганистан, в каквито Тръмп обеща, че САЩ никога няма да бъдат въвлечени по време на президентския му мандат. Те също така биха могли да доведат до увеличаване на американските жертви и биха повдигнали повече въпроси за целите на мисията на САЩ.

Съюзниците от Персийския залив предупредиха администрацията да не изпраща американски войници в Иран, като заявиха, че това може да предизвика още ответни мерки от Техеран, вероятно срещу тяхната енергийна и цивилна инфраструктура, казва високопоставен представител от Персийския залив, пожелал да остане анонимен.

Представителят на Белия дом заяви, че Тръмп е дал ясно да се разбере, че „няма намерения да изпраща сухопътни войски където и да било към момента“, но допълни, че той винаги държи всичките си варианти на масата.

Засега Тръмп държи света в неведение, като в един момент прави изявления, които целят да успокоят нестабилните пазари, а в следващия отправя заплахи, които повишават цените на енергоносителите.

„Тръмп изпраща противоречиви сигнали“, казва Лаура Блуменфелд от Училището за международни изследвания „Джонс Хопкинс“ във Вашингтон. „Той е еднолична машина за съобщения, която създава мъгла за войната, за да обърква опонентите си“, допълва тя.