Защо турската опозиция не успява да пробие желязната хватка на Ердоган?

Турският президент Реджеп Ердоган отдавна разчита на тактиката „разделяй и владей“, за да отблъсква политическите си опоненти. Подходът изглежда работи забележително добре напоследък, пише Bloomberg в материал.

Съдебните репресии срещу основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП) отстраниха най-страшните му опоненти от терена, най-вече кмета на Истанбул Екрем Имамоглу. На 21 май съд отстрани председателя на РНП Йозгюр Йозел от поста му и възстанови неговия по-малко популярен предшественик Кемал Кълъчдароглу.

Поддръжниците на Йозел може в крайна сметка да решат, че нямат друг избор, освен да се отделят и да сформират нова партия. Разделената и отслабена опозиция би могла потенциално да улесни съюзниците на Ердоган да организират предсрочни президентски избори и да затрудни отправянето на убедително предизвикателство от съперниците му.

Как Ердоган затегна контрола си над Турция?

Ердоган постепенно консолидира влиянието си върху съдебната система и държавната администрация, което улеснява отблъскването на политическите му съперници. Стимулът за това нарасна след президентските избори през 2023 г., които той спечели само с малка преднина.

На следващата година РНП – партията, създадена преди повече от век от Мустафа Кемал Ататюрк, основал на съвременна Турция – постигна серия от убедителни победи на местните избори. Тя разби контрола на консервативната Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган в ключови градове и превърна Имамоглу и кмета на Анкара Мансур Яваш в сериозни претенденти за президентския пост.

След това прокуратурата започна вълна от разследвания, насочени срещу Имамоглу, Яваш и други водещи фигури в РНП. Стотици партийни служители, включително десетки избрани кметове, бяха хвърлени в затвора в очакване на съдебен процес. Имамоглу е в затвора повече от година в очакване на съдебен процес по обвинения, включващи корупция, пране на пари, шпионаж и подкрепа на тероризма. Той казва, че не е направил нищо лошо и че обвиненията са политически мотивирани.

Ердоган отрече да е насърчавал съдебната кампания срещу висши представители на РНП. „Ние не сме, никога не сме били и никога няма да бъдем страна в тази политическа и правна битка, която се премести от партийните конгреси в съдилищата“, каза той на 1 юни.

Проблемите на РНП са отчасти нейна вина: партията е парализирана от вътрешни борби, докато лидерите ѝ се борят за влияние. Оспорването на назначението на Йозел начело на партията през 2023 г. беше отправено от съюзници на Кълъчдароглу, а възстановяването на последния като председател тласна партията към нова криза.

Според Имамоглу отстраняването на Йозел е „преврат от страна на Ердоган срещу опозицията“. Йозел призова Кълъчдароглу незабавно да свика конгрес на РНП и да проведе ново гласуване за лидерство.

Кълъчдароглу заяви, че конгрес ще се проведе в „подходящ момент“. Съюзниците на Йозел видяха в това знак, че Кълъчдароглу се опитва да спечели време и да избегне оспорване на лидерството. В крайна сметка те може да решат да се отделят и да сформират нова партия. Не е ясно как биха могли да мобилизират хора и ресурси достатъчно скоро, за да имат шанс на следващите президентски избори, които трябва да се проведат до 2028 г.

Какво означава всичко това за основните съперници на Ердоган?

Победата на Йозел през 2023 г. над Кълъчдароглу доведе до смяна на поколенията, която даде нов живот на РНП след години на електорална стагнация. Решението на съда от май заплашва да обърне тази промяна. Макар Кълъчдароглу да нарече присъдата „възможност за обединение“, Йозел смята това за „черен ден за демокрацията“.

Поддръжниците на Йозел обвиниха Кълъчдароглу, че не отказа председателството на РНП и не свика незабавно партиен конгрес. Десетки хиляди, които се събраха в столицата Анкара в подкрепа на Йозел на 30 май, скандираха „предател Кемал“.

Отстраненият председател на РНП Йозгюр Йозел. Снимка: Bloomberg LP

Но дори и Имамоглу, който е смятан за най-големия опонент на Ердоган, в крайна сметка да бъде освободен от затвора, за момента няма право да се кандидатира на президентски избори, тъй като съдът анулира университетската му диплома, чието притежаване е конституционно изискване за кандидатите. Отстраняването на Йозел от председателския пост на РНП добавя още едно препятствие пред Имамоглу, тъй като е малко вероятно партията да номинира за свой кандидат за президент някой, който е подкрепил Йозел в спора.

Защо съдебните репресии се засилиха тази година?

Икономиката традиционно е ключов фактор за изборния успех в Турция. Противниците на Ердоган нанесоха някои успешни политически удари на президента през последните месеци, след като инфлация, свързана с войната в Иран, усложни усилията на правителството му да овладее кризата с разходите за живот. Страната е силно зависима от вноса на енергоносители, чиито цени скочиха рязко, откакто конфликтът ограничи потоците на петрол и газ през Ормузкия проток.

Йозел се очерта като един от най-яростните критици на правителството и проведе над 100 митинга тази година, фокусирани основно върху затруднената икономика и разходите за живот. Отстраняването му като лидер на партията може да го лиши от институционалния и финансов апарат, необходим за поддържане на тази кампания.

Западните партньори на Турция изглежда не желаят да осъдят авторитарния наклон в страната. На 20 май президентът Доналд Тръмп определи Ердоган като „много добър съюзник“, след като двамата проведоха, по думите му, продуктивен телефонен разговор. Ден по-рано председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също заяви, че е провела „много добър“ разговор с Ердоган. Европейските правителства са под натиск да поддържат добри отношения с Ердоган, тъй като САЩ при Тръмп се колебаят в ангажимента си към НАТО, Турция може да им помогне да укрепят военния съюз.

Може ли Ердоган да стане отново президент?

Ердоган е президент от 2014 г. и законът гласи, че настоящият му мандат трябва да бъде последният му. Семейството му и ръководството на неговата ПСР се надяват той да удължи мандата си с още пет години, според запознати с въпроса.

Той би могъл да го направи само ако парламентът свика предсрочни избори преди края на настоящия му мандат или ако конституцията бъде изменена, за да му позволи да се кандидатира отново. Предсрочните избори биха изисквали гласовете на най-малко 360 депутати в 600-местния парламент – по-малко от двете трети, необходими за промяна на конституцията без провеждане на референдум. Ако предсрочното гласуване бъде одобрено, настоящият мандат на Ердоган би се считал за непълен, което по принцип би му позволило да се кандидатира за още един петгодишен мандат.

Задълбочаващите се разделения в РНП могат да дадат на Ердоган възможност да си осигури по-голяма парламентарна подкрепа за подобен ход. Той може също така да спечели подкрепата на някои кюрдски депутати, ако правителството му сключи някаква сделка за разрешаване на десетилетния конфликт с кюрдите в югоизточната част на Турция.

Партията на Ердоган вече обсъди изместването на насрочените за 2028 г. избори с няколко месеца напред – стъпка, която технически би могла да му позволи да се кандидатира отново. Ако опозицията остане разпокъсана, партията може да реши да настоява за още по-ранно гласуване.

Стратегията на Ердоган все още носи рискове. Президентската система в Турция изисква балотаж, ако никой не спечели категорично мнозинство на първия тур на гласуване. Ако Ердоган се кандидатира за преизбиране и не успее да избегне балотаж, дори по-слаб кандидат на РНП може да събере голям брой гласове на втория тур като потенциален кандидат от типа „всеки, освен Ердоган“.