Минималната заплата да стане 1080 лв. от 2025 г., настояват синдикатите

Минималната работна заплата в България от 2025 г. трябва да бъде 1080 лв. Размерът би трябвало да е такъв, за да се спази законовото изискване минималното възнаграждение да бъде 50% от средната заплата у нас. Това каза Любослав Костов, главен икономист на КНСБ.

Костов участва в конференция „Европейската директива за минималната работна заплата: Възможности пред синдикатите в България“, организирана от индустриалните федерации на КТ „Подкрепа“ и на КНСБ. Синдикатите потърсиха решение за прилагане на Европейската директива за минималната работна заплата, предава БТА.

На 1 септември министърът на труда и социалната политика трябва да определи минималната работна заплата за следващата година, каза още той и припомни, че близо 2200 лв. е средната заплата за първото тримесечие на тази година. По думите му предложението за бъдещата минимална работна заплата е за 15,7% ръст.

Костов изрази надежда за напредване в процеса на договаряне между синдикатите и Министерството на труда и социалната политика относно транспониране на текстовете на Европейската директива за минималната работна. По думите му крайният срок за транспониране е 15 ноември и вероятно срокът няма да бъде спазен.

Според анализ на синдиката необходимата сума за живот на един работещ е 1450 лв. „Новият размер на минималната работна заплата няма да води до адекватност, но ще приближи съотношението към сумата, която ние изчисляваме“, каза Костов.

Държавата трябва да има план какво ще направи, за да повиши обхвата с колективни договори до 80%, както е записано в директивата, добави още той. По думите му там, където има колективни трудови договори, минималната работна заплата е по-висока с 14% в сравнение с местата, на които липсва колективен трудов договор и социалните неравенства намаляват. 

Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа“, каза, че преди половин година са дали предложенията си и очакват отговор от изпълнителната власт. „Минималната заплата трябва да се приближава към издръжката за живота, за да могат хората да си платят данъците и осигуровките, да посрещнат основните си нужда от храна. Основният ни спор с бизнеса е този интервал какъв да бъде като процент, като сега е фиксиран да е половината от средната работна заплата“, посочи Кацарчев и също изрази песимизъм, че директивата ще бъде транспонирана в законодателството ни до 15 ноември.

Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“, посочи, че България вече е направена първата стъпка по имплементиране на директивата и законово е въведен начинът, по който се определя минималната работна заплата. Трудно е да се очаква особено сближаване по темата, тъй като нашата цел е размерът на минималната работна заплата да е възможно по-висок, а на бизнеса е коренно противоположна, каза още Манолов.

Ненко Салчев, ръководител на отдел „Трудово право и условия на труд“ в Министерството на труда  и социалната политика, каза, че директивата ще започне да се прилага след транспонирането ѝ и в министерството очакват предложенията и на социалните партньори.