Как ще се реформира пенсионният модел в България

В шестмесечен срок да се разработи Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система в България, като за това да се задължат Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, НОИ, Комисията за финансов надзор и НАП. Такъв проект на решение е внесен в Народното събрание от депутати от трите управляващи партии, начело с председателя на парламентарната социална комисия Деница Сачева.

В мотивите за приемането на решението депутатите посочват, че през миналата година вече са изработени четири ключови документа за състоянието на пенсионната система у нас от страна на Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, Икономическия и социален съвет и социологическо проучване. Всички те посочват, че е необходимо да се постигне финансова стабилност на системата заради демографските промени и тяхното въздействие върху разходите за пенсии. Постигнат е и консенсус да се повиши адекватността на пенсиите и да се гарантира достоен начин на живот на възрастните хора.

Предлага се срокът за изработването на пътната карта за пенсионните промени да е половин година и след това предложенията да се обсъдят в парламентарните комисии по труда и социалната политика и тази по бюджет и финанси.

Повишаване на адекватността на пенсиите, преразглеждане на възрастта за пенсиониране и на параметрите на осигурителните вноски

В изготвените през 2024 година документи има консенсус относно необходимостта от повишаване на адекватността на пенсиите, за да се гарантира достойно ниво на живот за пенсионерите. Препоръчва се провеждането на реформи, които да подобрят ефективността и устойчивостта на пенсионната система, включително преразглеждане на параметрите на осигурителните вноски и на възрастта за пенсиониране, посочват народните представители.

Според тях има голямо съвпадение в предложените мерки за усъвършенстване на пенсионната система – пенсионна възраст, размер на осигурителните вноски и тяхната събираемост, управление на т.нар. Сребърен фонд, спазването на принципа принос-права, извеждането от бюджета на държавното обществено осигуряване на разходите с характер на социално подпомагане и др.

Ето и какво пише в четирите документа, цитирани в проекта на решение на народните представители.

Анализ на Министерството на труда и социалната политика

В анализа на Министерството на труда и социалната политика се предлага премахване от пенсионната формула на елементи, които не отразяват приноса на осигуреното лице в пенсионната система, като отпадане на „ковид-добавка“, която се включва след 1 юли 2022 г. в размера на всяка нова пенсия. Повишаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“, разработване на механизъм за определяне на минималния и на максималния осигурителен доход, насърчаване на работодателите да наемат на работа хора от уязвими групи, както и насърчаване на хората от уязвими групи за по-активно поведение на пазара на труда, са също сред предложенията на ведомството в анализа от 2024 година. Включване на пенсиите, несвързани с трудова дейност, в системата за социално подпомагане, както и премахване на тавана на пенсиите, са сред предложенията на МТСП.

Годишен актюерски доклад на НОИ за 2024 г.

Прогнозите показват, че и в средносрочен, и в дългосрочен план, при параметрите на действащото законодателство, зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължи да нараства, сочи извод в актюерския доклад на НОИ за 2024 година.

Демографските процеси ще са основният източник на финансова нестабилност за ДОО. Населението на България ще застарява, числеността на хората в трудоспособна възраст ще намалява за сметка на населението над трудоспособна възраст. Очаква се, че до 2070 г. делът на хората на 65 и повече години да достигне до 30,8% от населението при 21,6% през 2023 г. И ако през 2023 г. на 100 лица в трудоспособна възраст (15-64 г.) се падат 34 лица на 65 и повече години, то през 2070 г. те вече ще са 55. Ще нараства и средната продължителност на живота, пише в доклада.

За ДОО застаряването на населението води до намаляване броя на хората, които правят вноски в системата за сметка на онези, които черпят права от нея. Стойността на т.нар. „системен коефициент на зависимост“ (брой на пенсионерите с пенсия за трудова дейност на 100 осигурени лица) към момента е 68 и ще се задържи на тази стойност докъм 2040 г., след което ще започне да нараства, достигайки до около 80 пенсионери на 100 осигурени лица в 2060 г.

При параметрите на действащото законодателство разходите за пенсии от БВП ще нарастват и ще надхвърлят 11% през следващите няколко години. След това те започват слабо да намаляват, но остават трайно на нива между 10% и 11% за целия прогнозен период.

По-строгите изисквания за достъп до пенсия, водещи до дългосрочно намаляване броя на пенсионерите - до 2037 г. законоустановената пенсионна възраст за най-масовата трета категория труд трябва да достигне 65 години и за мъжете, и за жените, а още през 2027 г. изискуемият осигурителен стаж да бъде 37 години за жените и 40 години за мъжете. Затова и се прогнозира, че броят на пенсионерите с пенсия за трудова дейност ще намалява, като от около 1 971 400 души през 2023 г., през 2070 г. броят им ще достигне 1 677 800 души, се отбелязва в доклада.

Прогнозите показват, че от сегашните си нива от около 55%, в следващите десетилетия средната пенсия в ДОО ще замества все по-малка част от средния брутен осигурителен доход, достигайки до около 43-44%.

Предложенията на НОИ

Предвижда се постепенно увеличение на осигурителните вноски към първия стълб с общо 5 пр. пункта, достигайки 19,8% през 2045 г. според първи вариант. Вторият е промяна в т. нар швейцарско правило за осъвременяване на пенсиите, което понастоящем представлява увеличение със сбора от 50% от нарастването на средния осигурителен доход и 50% от индекса на потребителските цени. Предложената промяна е пенсиите да се осъвременяват единствено с инфлацията.

Какво предлага Икономическият и социален съвет

Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст трябва да се определя така, че да се поддържа жизнеспособна социалнозащитната функция на пенсионната система, смятат от ИСС. Това може да бъде постигнато чрез различни варианти: чрез увеличаване на минималния размер с темпа на нарастване на осигурителния доход или медианния домакински доход, или чрез обвързване на минималния размер на пенсията с линията на бедност за страната или с друг обективен измерител (например в Чехия няма минимален, а базов размер, който се определя като 10% от месечната средна работна заплата за страната; в Словакия минималният размер на пенсията е 145% от т.нар. „социален минимум“ и т.н.)

Всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула (без превръщане) да бъде с по-голям принос за размера на новоотпуснатите пенсии, предлагат още от ИСС. Възможен вариант е „тежестта“ на година стаж да достигне 1,65% до 2040 г., започвайки от 1,45% през 2028 г. и увеличение с 0,05 пункта на всеки три години след това. Това ще позволи поддържане на коефициент на заместване на дохода, от който е отпусната пенсията, от около 50% за продължителност на осигурителния стаж от 40 г. (без превръщане) за всяка кохорта, пенсионирали се след 2027 г. Максималният размер на пенсията ежегодно да се осъвременява поне с процента, с който се осъвременяват пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на преходната година.

За да могат осигурените лица с по-високи възнаграждения и доходи от трудова дейност да бъдат стимулирани да участват в системата, те също трябва да имат възможност да получат адекватно равнище на заместване на доходите. Поради това е необходимо ежегодно осъвременяване на т.нар. таван на пенсиите.

Предлага се законодателно да се регламентира, че равнищата на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ и за дългосрочните осигурени рискове следва да бъдат обект на преоценка поне веднъж на всеки между три и пет години.