Проф. Л. Гълъбова: Инвестициите в нови технологии предполагат инвестиции в нови умения

Пазарът на труда се променя с безпрецедентна скорост, движен от иновации, глобализация и новите нужди и очаквания на бизнеса. Днес повече от всякога създаването на устойчиви, гъвкави и вдъхновяващи кариери се превръща в основен приоритет на работодателите.

Специалното издание на Bulgaria ON AIR „Бъдещето: Пазарът на труда и еврото“ поставя акцент върху успешната кариера и ролята на работодателите в професионалното развитие на служителите. Изданието е посветено на компании, които не само се адаптират успешно към най-новите тенденции в HR индустрията, но и активно привличат млади таланти, като изграждат устойчив и силен работодателски имидж.

Проф. д-р инж. Лидия Гълъбова е един от лекторите в дискусията „Бъдещето: Пазарът на труда и еврото“, която ще се излъчи на 6 октомври, понеделник, от 19:15 часа в ефира, уебсайта и социалните мрежи на Bulgaria ON AIR. Пред Investor.bg проф. Гълъбова споделя мнение по горещи теми за българския трудов пазар.

- Проф. Гълъбова, хроничният глад за кадри в България продължава да е голям проблем за бизнеса. В кои сектори недостигът е най-голям?

- От гледна точка на специалностите, в които ние обучаваме, осезаем недостиг на квалифицирани кадри се наблюдава в редица инженерни професии като електроника, автоматизация на производството, машиностроене, киберсигурност и др.

- Множество са причините за дефицит на кадри в България - демографски, образователни, мотивационни, пазарни. Какви са решенията срещу загубата на човешки капитал у нас? Доколко политиката на внос на кадри от трети страни може да реши проблема?

- За съжаление, загубата на човешки капитал е един от най-сериозните проблеми пред българската индустрия и икономика. През последните десетилетия страната ни загуби около два милиона от своето население на възраст между 20 и 50 години. Голяма част от тази хора са получили своето образование именно в България, но за съжаление, намират реализация извън страната. Привличането на висококвалифицирани кадри от чужбина е само една от мерките, които биха подпомогнали за частично решаване на проблема, но това само по себе си не би било достатъчно.

Необходима е цялостна стратегия за развитие на човешкия капитал, която да е обвързана с други ключови стратегии като например стратегията за развитие на образованието и Националната иновационна стратегия за интелигентна специализация. Според мен трябва да се търсят решения на проблемите, довели до това голяма част от младите хора да изберат да работят в чужбина. Очевидно е, че екосистемата и социалната среда в България не са достатъчно привлекателни. Много дълго знанията, усилията и компетенциите в България бяха подценявани. В комбинация с редица социални проблеми това неизбежно доведе и кризата за кадри, на която сме свидетели.

Проф. д-р инж. Лидия Гълъбова

Проф. д-р инж. Лидия Гълъбова преподава в Технически университет – София от 2003 г. досега по дисциплините Иновационен мениджмънт, Предприемачество, Индустриален мениджмънт и Мениджмънт на знанията. В периода 2010 г. – 2012 г. работи в Глазгоуския Каледонски университет, Обединено кралство, като постдокторант със стипендия на името на Мария Кюри (престижна индивидуална стипендия на ЕС). Специализирала е във Финландия, САЩ и Великобритания. Гост-преподавател е в Университет за приложни науки Куфщейн, Тирол, Австрия. Научните й интереси са в областта на интелектуалния капитал, технологичното предприемачество, иновационния мениджмънт и кръговата икономика. От 2024 г. досега е зам.-ректор по международна дейност и интеграция.

- Кои са най-търсените професии и специалисти в България към момента и в близкото бъдеще?

- По отношение на сферата, в която обучава Технически университет – София, сред най-търсените са всички компютърни специалности, електроника, машиностроене, но също така и енергетика и по-специално ядрена енергетика.

Последните тенденции в технологичното развитие естествено засилиха интереса към различни съвременни специалности като Киберсигурност, Интелигентни системи и изкуствен интелект, Мехатроника, Анализ на данни, Автомобилна електроника, Интелигенти системи в индустрията, града и дома, Аерокосмическо инженерство и др.

Важно е да се отчете фактът, че специалности като Киберсигурност и интелигентни системи намират приложение в почти всички области на индустрията. Независимо от това класическите инженерни специалности като например ядрена енергетика, топлоенергетика, електроника, машиностроене и други също дават прекрасни възможности за реализация. Например завършващите ядрена енергетика имат гарантирана работа и отлично заплащане за следващите 30-40 години.

- Къде са дефицитите в образователната система при подготовката на кадри?

- Въпросът е, че освен знания и умения е необходимо у младите хора да се възпитат и изградят определени качества, които в момента у голяма част от тях липсват. Те са свързани преди всичко с отношението към работата и обучението, с разбирането, че успехите изискват усилия и постоянство, с уважението към останалите членове на обществото и с разбирането, че често животът поднася изненади, за които те трябва да са подготвени. Необходимо е да се изградят умения като критично мислене, съобразителност, адаптивност, отговорност и работа в екип.

- Какво е важно за работодателите в днешно време от гледна точка на обучението на кадрите?

- Още 1961 г. икономистът Теодор Шулц установява, че когато технологичното развитие изпреварва натрупването на нови знания и придобиването на нови умения, те се явяват ограничаващи фактори за постигане на икономическо развитие и растеж. Това означава, че когато в една по-слабо развита икономика се инвестира само в нови технологии и оборудване, а се пренебрегва образованието и развитието на нови умения у хората, тя не е в състояние да постигне очаквания икономически растеж.

Технологичното развитие в момента бележи поредния качествен скок, който ще доведе до преосмисляне и промяна в начина на работа. Затова голяма част от работодателите търсят кадри, които имат отношение към работа и желание за справяне с трудностите. Преди десетина години правихме проучване по отношение на човешкия капитал сред работодатели от три различни страни членки на ЕС. Един от много интересните резултати беше, че за редица от тях, много по-важни от дипломите са потенциалът за развитие и желанието за образование.

- Къде се къса връзката между търсене и предлагане на трудовия пазар у нас?

- Връзката е прекъсната преди много години. Недооценяването и ниските нива на работните заплати принудиха редица млади добре обучени хора да потърсят реализация в чужбина. Повечето от тях са високо ценени и предпочитани в редица икономически развити страни по света.

Друг, не по-маловажен, фактор е свързан със социалната среда и перспективите за развитие и възможностите за баланс между работа и личен живот. В последно време благодарение на системната работа в посока развитие на връзките с бизнеса в ТУ – София бяха създадени десетки лаборатории, финансирани от различни национални и международни компании. Създадени са съвместни програми за обучение. Има засилен интерес към ежегодно провежданите форуми „Дни на кариерата“ и „Стажове“. Там студентите срещат своите бъдещи работодатели, а те търсят най-добрите и подходящи кадри.

Необходима е сериозна промяна в цялостната екосистема. Равнищата на работните заплати са само един от факторите за задържане на кадрите у нас.

- При около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии в България, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им. Това показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), което анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Споделяте ли това твърдение?

- По-скоро не съм съгласна с подобни твърдения, но това е лично мнение. Прави ми впечатление, че редица работодатели срещат огромни затруднения при намиране на професионално подготвени кадри. От гледна точка на университета завършилите професионално образование обикновено са много добре подготвени и са отлични студенти.

-  Очакванията са изкуственият интелект да замести голяма част от автоматизираните процеси и да трансформира трудовия пазар по света. Усеща ли се тази тенденция и в България, в кои сектори?

- Изкуственият интелект е един от съвременните инструменти, който позволява бърза обработка и анализ на големи масиви от данни. Той може да е полезен, ако бъде използват правилно и обратно да доведе до нежелани и неочаквани последици в случаите на неправилна употреба.

Именно и това е ролята на ТУ – София като образователна институция. Нашата задача е да обучим студентите на съвременните технологии, за да са подготвени в съответствие с динамично променящите се изисквания на пазара на труда. Същевременно те трябва да развият знания и умения да оценяват адекватно ситуацията и да знаят кога и как да използват даден инструмент – в случая изкуствения интелект. Той очевидно ще намери приложение във всички сектори, където се налага бърза обработка и анализ на големи масиви от данни.