Алжир печели от засиленото търсене на газ от Европа

Опитите на Европа да се откаже от руския газ ще подкрепят Алжир.

Заради по-големите приходи от енергоизточници, след като инвазията на Русия в Украйна засили търсенето на нефт от северноамериканската страна, властите харчат повече за социални помощи и заемат по-настоятелна позиция в чужбина след годините на намаляващо богатство и политическите катаклизми, пише Ройтерс.

Президентът Абдулмаджид Тебун обяви нови увеличения на заплатите в публичния сектор, пенсиите и плащанията за безработица. С това той се връща към модела на щедри социални разходи, с който алжирците са свикнали.

Правителството също зае по-смела позиция спрямо европейските страни, станали по-зависими от северноафриканския газ заради войната в Украйна, като Испания например, в отговор на по-активните усилия на основния си съперник Мароко да получи подкрепата на Мадрид по религиозни въпроси.

„Правителството вече не е под социален и политически натиск, както беше през 2019 г. и 2020 г.“, казва съветник, който работи за алжирския кабинет. „Хирак (масовото протестно движение) приключи. COVID-19 е под контрол и приходите се увеличават“, допълва съветникът.

Контрастът с близкото минало е ярък. През 2019-2020 г. се провеждаха ежеседмични масови протести. Армията изгони президента ветеран Абделазиз Бутефлика и други видни политически фигури.

Междувременно резкият спад на енергийните приходи и резервите в чуждестранна валута след спада на цените на петрола през 2014 г. наложи рязко съкращаване на публичните разходи, което рискува да предизвика тежки безредици.

Притесненията се засилваха, енергийният сектор се проваляше с минимални инвестиции в петролни и газови находища, ниски обеми на износ и текучество на кадри от държавната компания Sonatrach, която през последните десетилетия имаше нов ръководител на средно всеки 20 месеца.

Ръстът на световните цени на петрола и газа след нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари помогна за стабилизиране на ситуацията, позапълни държавната хазна и повиши доверието.

Анализаторите казват, че Алжир няма друг избор, освен да продължи с потенциално трудните реформи, за да изолира икономиката си от бъдещи спадове на енергийния пазар.

Тебун обеща да направи реформите и предприе действия за засилване на търговията с някои африкански страни. Усилията на правителството за отваряне на една от най-затворените икономики в света засега обаче нямат особен напредък.

Енергийната криза в Европа не само повиши цените, но и създаде повече търсене на газови доставки, което дава на Алжир повече влияние. Доставките от северноамериканската страна представляват повече от една четвърт от търсенето на газ в Испания, както и в Италия, а Sonatrach е третият по големина износител за Европа след Русия и Норвегия.

Sonatrach прогнозира, че печалбите от петрол и газ тази година ще достигнат 50 млрд. долара в сравнение с 34 млрд. долара за миналата година и 20 млрд. долара за 2020 г. Според официалните прогнози износът на петрол тази година ще е за 7 млрд. долара, което е рекорд за страната.

Правилата за насърчаване на чуждестранното участие в енергийния сектор на Алжир помогнаха за увеличаване на инвестициите и разработването на нови проекти. През юни Sonatrach обяви ново откритие в най-голямото си газово находище Hassi Rmel, с което добавя от 100 до 340 млрд. куб.м газов кондензат към резервите, с очакван допълнителен добив от 10 млн. куб.м газ на ден от ноември.

Едно значително разширено споразумение за доставка на газ с Италия може междувременно да послужи като напомняне на европейските държави за ползите от приятелството с Алжир.

Испания, която разчита на газ от Алжир, тази година премина към подкрепа на Мароко в Западна Сахара, територия, която Рабат вижда като своя, но където Алжир подкрепя движението за независимост. В резултат на това Алжир оттегли посланика си и прекъсна търговията. Въпреки че даде ясно да се разбере, че ще спази условията на своя договор за доставка на газ, Алжир изглежда не е в настроение да бъде щедър с приближаването на планираните преговори за цените.

„Без съмнение газовата карта служи на Алжир. Страната е ухажвана и не минава ден без европейските страни да се свържат с властите, за да обсъдят евентуални продажби“, коментира пенсиониран алжирски енергиен служител.

Все пак, въпреки допълнителното дипломатическо влияние, което спечели от по-високото търсене на енергия, фокусът на Алжир вероятно ще остане върху максимизирането на приходите от повишените цени, за да успокои населението и да се избегнат нови вълнения.

„Докато има допълнителни приходи тази година, аз се ангажирам да увелича заплатите и обезщетенията за безработица“, обещава Тебун.

Очаква се държавните помощи и заплати да се увеличат още през следващата година.

Не е ясно дали по-лесното финансиране на доминирания от държавата икономически модел, на който Алжир разчита от десетилетия, ще попречи на реформите, насочени към повишаване на заетостта и благосъстоянието чрез частния сектор. В дългосрочен план властите трябва да знаят, че икономическите разочарования могат да предизвикат обществени вълнения въпреки безкомпромисния подход към сигурността.

Лидерите на масовото протестно движение „Хирак“ бяха арестувани, след като демонстрациите затихнаха по време на пандемията, без да постигнат крайните си цели за прочистване на управляващия елит и армията да напусне политиката.

Самир Беларби, видна фигура от движението, беше арестуван два пъти лежа в затвора по обвинения в „нарушаване на териториалната цялост“ и „разпространение или притежаване на публикации, накърняващи националните интереси“.

Той коментира, че движението ще продължи да съществува и ще се търсят нови начини за мирна борба за свободно правосъдие, свободна преса, отговорно правителство и прозрачност.