IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Колко тежка може да бъде газовата криза в Европа тази зима?

Европа е в състояние да замести доставките на газ от Русия, но това ще зависи от много фактори и комбинацията между тях

08:07 | 09.08.22 г. 22
Bloomberg LP
Bloomberg LP

Русия намалява доставките на природен газ за големите европейски потребители, а от 1 август по план на Европейската комисия (ЕК) страните от общността трябва да започнат да намаляват потреблението на газ, за да бъдат спестени допълнителни количества за зимата. На този фон цената на суровината трайно се задържа на нивата около 200 евро за мегаватчас.

ING анализира колко тежка може да бъде газовата криза в Европа през тази зима.

Още от началото на годината потреблението на природен газ в страните от ЕС намаля с 5% спрямо средното ниво в периода 2017 - 2021 г., тъй като зимните месеци бяха по-меки от обичайното. През второто тримесечие на годината спадът е още по-осезаем, защото високите цени обезкуражават потреблението, а в много европейски държави преминаха на алтернативни горива (въглища). По данни на анализаторите Германия например намалява потреблението с 10-15% спрямо средното равнище за последните 10 години, а Нидерландия - с 30% спрямо средното ниво в периода 2019 - 2021 г.

Русия също намалява доставките - през първото полугодие почти наполовина, а в момента обемите са едва около 1/3 от нормалните. С други думи, намалението е в рамките на 15% от потреблението в Европа през първото тримесечие и на 25% - за второто, тъй като "Газпром" доставя около 40-45% от природния газ, потребяван в общността.

Доставките на газ от "Газпром". Източник: ING по данни на Европейската комисия Доставките на газ от "Газпром". Източник: ING по данни на Европейската комисия

Според анализа на ING Европа е в състояние да замести голяма част от газовите доставки от Русия, но при положение, че потреблението остане ограничено. Втечненият газ е най-обещаващата алтернатива и съчетано с други тръбни доставки (например от Азербайджан и Африка), както и използване на въглища и петрол, може да подсигури нормална зима.

Анализаторите потвърждават и изчисленията на Брюксел, че около 60% от руския газ може да бъде заместен, благодарение на множество фактори, включтелно и изграждането на терминали за втечнен газ в Европа.

Възобновяемите енергийни източници също са добра алтернатива в дългосрочен период за ЕС при замяната на руския природен газ и също има ускоряване на изграждането на зелени централи. Но в същото време дебатите за замяна на горивото вече не са табу - въглищата и ядрената енергия стават приемливи на фона на енергийната криза.

Засега Нидерландия се въздържа от дискусията за повторното отваряне на находището в Грьонинген. Решението за затварянето му беше взето през 2019 г. след препоръка от научните среди, които коментираха, че експлоатацията му е причина за серия от земетресения в региона. Сериозна енергийна криза в страната обаче може да промени нагласите към находището.

Растящите цени ще свиват още повече потреблението

Високата цена на природния газ също ще изиграе роля при намаляването на потреблението на индустрията. В Европа някои индустрии нямат избор, но от друга страна около 30% от природния газ се използва от енергетиката (за производство на електрическа и топлинна енергия). При заместване на част от това потребление с въглища, поне за зимата, ще може да се редуцира още малко потреблението.

Останалата част от света също едва ли ще бъде склонна да плаща високите цени на газа, които виждаме в момента, особено Азия, която може да разчита на свои залежи от въглища, пише ING.

Една от въпросителните през зимата е доколко европейците ще се съобразят с призивите на властите да намалят термостатите и да подобрят изолацията на домовете си. По отношение на домакинствата - те са защитени по отношение на потреблението потребители и при тях доставките ще бъдат спрени последно.

Един от най-трудните въпроси за тази зима в ЕС е дали газовите доставки ще продължат да намаляват. Отговорът до голяма степен зависи от единството на общността. Москва може да опита на принципа "разделяй и владей" да продължи да доставя газ за някои членове, а за други - да врътне кранчето. Единството в този случай може не просто да помогне на засегнатите членове, а въобще да предотврати като спирането на доставките, тъй като стратегията няма да проработи.

Големи потребители на газ в сектора на индустрията са химическите предприятия (15%) и производството на базови метали (около 12-13%). Те формират около 6% от брутния вътрешен продукт на ЕС, но са в "началото" на много вериги на доставки, което означава, че вторичните ефекти за останалите сектори ще бъдат увеличени разходи и нарушени доставки.

Много компании започнаха да свиват или дори затварят производството. Но част от химическите продукти могат да бъдат внесени отвън - например торове. Това ще свие БВП, но пък ще предотврати вторичните ефекти върху веригите на доставки.

Ефектите върху европейската икономика

Икономистите от The Economist Intelligence Unit (EIU) предричат, че Европа ще влезе в рецесия заради липсата на енергийни доставки и ръста на инфлацията. Ефектите ще се разпространят дори и върху страни, които нямат голяма зависимост от руските доставки на природен газ. България например е посочена като страна със среден риск при директно спиране на руския газ, но както повечето държави в Централна и Източна Европа и големите икономики в общността, е силно изложена на вторичните ефекти от спирането на газа от "Газпром", защото то би довело до нов ръст на инфлацията.

Все пак данните на анализаторското звено на ING сочат, че при запазване на сегашното положение ЕС ще влезе в техническа рецесия до края на годината. Но при допълнително намаляване на доставките или директното им преустановяване - рецесията ще бъде "пълнокръвна". Отражението ще бъде различно, но според Международния валутен фонд (МВФ) най-засегнати са четири държави - Германия, Италия, Нидерландия и Унгария.

За Нидерландия обаче ефектът ще е по-скоро вторичен - страната намали с 30% потреблението на газ, а домакинствата са относително малък потребител (около 8%) от газа и в същото време се очаква допълнително да намалят термостатите през зимните месеци. Индустрията също свива потреблението - нефтохимическата индустрия с 30%, а металургичните предприятия - с 10%.

Така суровината се използва основно за производството на електроенергия, но може да бъде заместена от въглища и възобновяеми енергийни източници. При нормална зима потреблението може да бъде намалено без проблеми с 25%, а това означава, че страната дори ще има резерви да подкрепи съседите си в случай на спирането на руския природен газ.

Германия е големият проблем при газова криза - страната е най-големият потребител на газ в Европа, а през първото тримесечие на 2022 г. е намалила потреблението с едва 2% спрямо средното ниво за последните 10 години. Това понижение е резултат единствено на по-високите температури през зимата, което означава, че потреблението при бизнеса и домакинствата си остава високо.

Дългосрочните договори за доставка пазят потребителите в страната от високите цени и те не влияят негативно върху търсенето. Именно дългосрочните договори бяха една от причините за финансовата криза в Uniper.

Индустрията започна да намалява потреблението на газ през второто тримесечие - със средно 10-15% спрямо нивата през последното десетилетие. ING обаче предвижда, че зимата ще бъде спасена от допълнителни количества газ, които Нидерландия ще осигури на страната.

Италия също съкращава потреблението с едва 1,7% през първите пет месеца на годината. Това означава, че страната ще трябва да поработи още, тъй като "Газпром" до този момент е свила доставките с 33%.

Правителството е много активно в търсенето на алтернативи, като вече са подписани и няколко договора за втечнен газ и са купени два плаващи терминала, които обаче ще могат да бъдат използвани през втората половина на следващата година. Рим има на разположение и въглищни централи, които отново могат да заработят на пълен капацитет.

Унгария е сред страните с най-голяма зависимост от руския газ и с енергийно интензивен индустриален комплекс. За тях единствената алтернатива са доставки от съседни държави - Германия, Австрия или Италия. Правителството обаче не разговаря със съседите си, а води преговори за увеличаване на доставките на газ от "Газпром".

Будапеща обаче има плюс - местен добив и правителството вече съобщи, че предвижда увеличаване на добива и забрана за износа на местния природен газ.

Икономиката на Унгария е отворена и зависи до голяма степен (50% от износа) от Германия.

Отражението върху БВП

Трудно е да бъде посочено как намаляването или спирането на газовите доставки ще се отрази върху БВП на общността, смятат анализаторите от ING. Според тях факторите са толкова комплексни и са свързани основно с отражението на цените върху потребителите и възможността за алтернативи.

Например намалението на газовите доставки с 30% ще коства 2,2% от ръста на БВП на Германия. Но това е при положение, че Европейската централна банка (ЕЦБ) успее да държи под контрол инфлацията.

При аналогично понижение на доставките БВП на Франция би се намалил само с 0,25%, тъй като цяло страната е доста по-независима от изкопаемите горива от всяка друга европейска държава.

Испания, която също е много малко зависима от руския газ, ще намали БВП с 0,03%, но пък за Италия спадът ще бъде в рамките на 2,2%.

Повечето модели, използвани от институциите за оценка на ефектът върху икономиката от спирането на газовите доставки, обаче не взимат предвид икономическия цикъл, в който се намират страните, пише още ING. Например нивото на безработицата може да се повиши, потреблението  - да се намали, което ще измени съществено ситуацията с газовото потребление. Или друг изненадващ фактор може да се намеси - както например се случи с пандемията от коронавируса в началото на 2020 г.

ING признава, че Бундесбанк публикува една от най-мрачните прогнози в Европа, според която липсата на руския газ ще "изяде" 5% от БВП на Германия. ЕК не е толкова черногледа - в своята пролетна прогноза например изчислява, че ефектът от спирането на руския газ върху БВП ще бъде допълнително -1,5 процентни пункта за 2022 г. и -0,75 пункта през 2023 г.

Според МВФ липсата на руски газ ще коства между 0,5% и 2,7% от БВП на страните в ЕС.

Но повече от очевидно е, че спирането на руския природен газ ще бъде болезнено за Европа и плановете за намаляване на потреблението са съвсем навременни и резонни.

Последна актуализация: 08:34 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Енергетика виж още

Коментари

19
rate up comment 0 rate down comment 0
Pyramid
преди 1 месец
До: aldy : В бутилките за метан, LPG, може да се вкарва без проблем, а сега го гори също без проблем.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 0 rate down comment 0
Pyramid
преди 1 месец
" Коло тежка може да бъде енергийната криза в Европа тази зима? ". - КОЛКОТО ТРЯБВА.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 1 rate down comment 0
aldy
преди 1 месец
До: aldy След фотките почвата е непоправимо увредена. === Оказва се, че и след "ветрените мелници" почвата се уврежда непоправимо, заради инфразвуците и вибрациите, които перките създават, унищожавайки полезните за почвата червеи. Същото се случва и с птиците и други животински видове. След "зеленикаквите" остава само пустиня, май?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 4 rate down comment 1
andy
преди 1 месец
Ще е много тежка тази зима. И не само зимата, но и есента, че и след това дълги месеци и години. Вече качвам колата си, която е фабрично на природна газ, на трупчета. При 5 лева(за сега) просто ми е безбожно скъпо! А това е само малка част от проблема. Умно-красивите продажници ни застреляха от упор. Европа също се самоуби! Да живее големият побелял сахиб!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 4 rate down comment 0
Pyramid
преди 1 месец
До: Zlato Разбира се, газ ще има. Само пари, нещо, няма да останат за него у всички. Чакат ни много, МНОГО интересни времена. И яко връщане назад.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 0 rate down comment 0
Pyramid
преди 1 месец
До: aldyПравилна забележка. Харесвам. Остана и широката публика да го проумее.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 0 rate down comment 0
Pyramid
преди 1 месец
До: dataДа а, стига да би могъл да а бъде възможен такъв суап. Работата е в загубите пи съхранение и пренос особено, като се има предвид, за какви количества, срокове и разстояния, става дума.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 1 rate down comment 0
Pyramid
преди 1 месец
До: zelka007Много си сладък но, цените бяха минимални при максималните "рассийски газови издихания". Само напомням.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 1 rate down comment 1
data
преди 1 месец
До: zelka007Ина и други инструменти . Суап на енергия : произвеждат лятото, а ползваш зимата срещу сконто . Или произвеждат в един регион а ползваш в друг . Въпрос на законодателство и платформи
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 1 rate down comment 4
zelka007
преди 1 месец
До: aldy ... Изрожденец , ми те си бачкат денонощно бре ... Технологията се нарича , съхранение на енергия в батерии (гравитационни , криогенни , електрохимични , зелен водород , термални ...) , технологии да искаш ... :))) ... В Израждане не са ли ви казали още ?! Вместо да дават пари за телк-ове , ще строят балансиращи групи от железни батерии по трафовете ... Копейкин не ви ли е снесъл некоя опорка по въпроса , да я дъвчете ежедневно ?!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още