"Чирен" има нова роля на фона на променените реалности на газовата карта на Европа

Ролята на газохранилищата през зимния сезон е ключова - малко са държавите, които могат да покрият потреблението си при изцяло преустановени доставки от резервите си, но балансира пиковете в търсенето, например при рязка промяна на температурата. При нормална зима газохранилищата осигуряват към 25-30% от зимното потребление. До голяма степен съхраненият газ балансира и цената, защото се нагнетява през лятото, когато традиционно потреблението е малко, а цените - ниски.

Но енергийната криза разби традициите - цената на газа през цялото лято беше висока заради геополитическото напрежение. Въпреки това държавите нагнетяваха газ, защото при това положение по-важно е да има газ, а не толкова при какви цени. Още повече, че лятото започна с едни от най-ниските нива газ, останал в газохранилищата за последните 10 години. В крайна сметка пазарите започнаха да се успокояват едва през септември, когато стана ясно, че газохранилищата в Европа са напът да изпълнят поставените цели за зимния период.

Още в края на пролетта ЕС осъзна, че Русия смята да използва природния газ в своя арсенал за натиск, след като бяха спрени доставките за България и Полша, а периодично и без обяснения - намалявани потоците за другите европейски държави. Затова през юни Европейската комисия препоръча на всички страни от общността да напълнят своите газохранилища до поне 80% от капацитета им до 1 ноември. Изискване за съхранение има дори и за държавите, които нямат собствени газохранилища - те трябва да намерят начин да съхранят до 15% от годишното си потребление, включително и в други държави от общността.

В крайна сметка страните от ЕС посрещат зимата с газохранилища пълни до 95% от капацитета си, което надхвърля препоръките на Брюксел и общността гледа малко по-спокойно към идващите месеци.

Но газохранилищата ще имат все по-съществена роля при промяната на енергийната карта на Европа. Доскоро страните от общността разчитаха основно на тръбен газ за покриване на потреблението и на редки доставки на втечнен газ - за баланс. Но днес ситуацията е обратна - по данни на Европейската комисия делът на руския тръбен газ в общия внос намалява от 45% през 2021 г. до едва 14% към края на септември 2022 г.

Свитото присъствие на тръбен газ се компенсира почти изцяло от втечнен газ, а доставките на танкерите са по-трудни за балансиране при неочаквани промени в потреблението. 

"Чирен" - гарант за енергийната сигурност на Балканите

България е една от трите страни на Балканите, които имат собствено газохранилище. Другите две са Румъния и Сърбия. Доскоро съоръжението край врачанското село Чирен беше свързвано до голяма степен с работата на новата газова връзка с Гърция IGB и терминала за втечнен газ край Александруполис. На фона на енергийната криза обаче газохранилището може да бъде не само буфер и гаранция за енергийната сигурност на страната, но и за целия регион.

Например Гърция - страна от ЕС, може да разчита единствено на съоръженията на терминалите за втечнен газ, или към 140 млн. куб. метра, а годишното им потребление надхвърля 3 млрд. куб. метра годишно. По тази причина страната търси начини да съхрани газ, дори и само за да изпълни европейските директиви. Гръцките медии пишат, че са водени разговори с италиански фирми за съхранение на газ, който ще се ползва чрез прихващане от Трансадриатическия газопровод (TAP), когато се наложи.

Публикация в "Катимерини" в началото на ноември сочи, че Атина е близо до подписване на меморандум за използване на капацитет в "Чирен", а "облагата" за страната ни е ясна - отстъпки при ползването на терминала за втечнен газ в Ревитуса.

Но спънка за реализацията на тези планове може да се окаже бавеното с години разширение на газохранилището ни. Проучванията по този проект се извършваха още преди повече от 10 години. Капацитетът на "Чирен" в момента е 550 млн. куб. метра, но има проект за разширението му до 1 млрд. куб. метра, както и увеличаването на добива до 10 млн. куб. метра на ден (спрямо около 4 млн. куб. метра днес), а на нагнетяване - до 8 млн. куб. метра на ден (спрямо 3,2 млн. куб. метра днес).

Стойността на проекта е 307 млн. евро, от които 78 млн. евро са безвъзмездна помощ по Механизма "Свързана Европа".

България има и други планове за газохранилище в почти изчерпаното находище "Галата" в Черно море, оперирано от Petroceltic. Те обаче са в съвсем начален стадий, а ако се съди по "Чирен", разработката може да отнеме доста време. Дори и след като беше обявено като проект от общностно значение и бе осигурено финансиране за изграждането му, разширяването на газохранилището буксува.

Газохранилищата в Европа са с капацитет от около 100 млрд. куб. метра природен газ, които осигуряват близо 1/4 от потреблението. Но значението на тези съоръжения тепърва ще расте заради новите реалности на газовия пазар. И да не забравяме, че изчакването не е в наша полза - най-малкото Украйна има капацитет на своите газохранилища от повече от 33 млрд. куб. метра, докато за зимата на страната са необходими средно около 20 млрд. куб. метра.

Киев вече коментира, че може да предложи тези съоръжения в помощ на европейските държави. Разбира се, никой не би взел насериозно такава оферта днес, когато страната е във война. Но военните действия ще приключат, а Украйна официално е със статут на кандидат за член на ЕС и с големи амбиции да стане част от общността възможно най-скоро.