България е втора по преизпълнение на целта за ВЕИ в енергийното потребление

Когато бяха заложени целите за 20% възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в крайното потребление до 2020 година, много наблюдатели бяха скептични, че Европейският съюз (ЕС) ще се справи с тази задача. Оказа се обаче, че целта беше постигната още през 2018 г. и много държави дори я надминаха.

Най-съществено това се случи в Швеция и България, сочи доклад на Eurofound, изготвен съвместно с Европейската агенция по околна среда. Единствено Франция не е успяла да изпълни своето задължение за дял на зелената енергия.

През 2005 г. ВЕИ формираха към 9% в общото енергийно потребление на България. Целта беше до 2020 г. делът да се повиши до 16%, но в крайна сметка данните показват, че той е 23%. В случая с Швеция поставената задача беше делът на зелената енергия да се увеличи от 40% до 49%. Страната обаче отчете 60% дял на ВЕИ в общото енергийно потребление към 2020 г.

Франция от своя страна трябваше да има 23% дял на възобновяемите източници в общото енергийно потребление през 2020 г., но успя да стигне само до 19%, тръгвайки от 10% през 2005 г.

Тези данни са част от мащабно проучване за основни екологични цели и показатели в страните от ЕС. Данните показват, че през последните 20 години има сближаване между страните по отношение на изпълнението на зелените цели, а качеството и условията за живот се подобряват.

Например смъртните случаи от замърсяване на въздуха стават все по-малко и това е най-видно за държавите, в които има и най-сериозно замърсяване с фини прахови частици - България, Румъния, Унгария, Хърватия и Гърция. За съжаление, броят на починалите в резултат на мръсния въздух остава най-висок в България, Румъния и Полша. На обратния полюс са Швеция, Финландия и Ирландия.

България през 2005 г. беше страната, в който най-много граждани съобщаваха, че не могат да поддържат адекватно отопление на дома си през зимата, става ясно още от анализа. Страната ни беше и сред най-уязвимите и при прекъсването на газовите доставки при първите спорове между Русия и Украйна (2009 - 2010 година), както и от последвалите след това високи цени на енергията. Но постепенно разликите между ЕС бяха преодолени и като цяло ситуацията се подобрява съществено в последните две десетилетия, допълват от Eurofound.

Енергийната криза сега показа, че по-уязвими са държавите с голяма зависимост от вноса на руски енергийни източници - като България и Румъния, затова и в анализа се препоръчва ускоряване на работата за намаляване на зависимостите - от енергийни продукти и суровини.  

Като цяло държавите от ЕС са ангажирани с целта за въглеродна неутралност към 2050 година, сочат заключенията на Eurofound. При много зелени показатели (например за енергийна ефективност и дял на зелената енергия) има отчетен съществен напредък, но по отношение на сближаването между страните трендът е по-труден за улавяне. Също така при някои от поставените цели напредъкът е минимален. Затова и сред препоръките е редовен преглед на изпълнението на европейските регулации, включително и на Зелената сделка и различните инициативи като Fit for 55, чиято цел е намаляване на парниковите емисии с 55% до 2030 г. спрямо нивата през 1990 г.

Страните трябва да обединят усилията си за постигането на зелените цели, а институциите - да подобрят комуникацията с обществото, така че по-устойчивите навици и начин на живот да бъдат приети от хората, пише още Eurofound.