Възраждането на ядрената енергия на запад може да протече по-бавно от очакваното

Западните нации може да изпреварват възможностите си с амбицията бързо да внедрят нови ядрени енергийни мощности в настоящия стремеж за намаляване на зависимостта от руския уран и постигане на целите за въглеродна неутралност с повече ядрено генерирано електричество, пише Oilprice.

На срещата на върха за климата на ООН, COP28, в края на миналата година САЩ и 21 други страни обещаха да утроят капацитета си за ядрена енергия до 2050 г., заявявайки, че включването на повече такива мощности в техния енергиен микс е от решаващо значение за постигането на целите за въглеродна неутралност през следващите десетилетия.

САЩ, заедно с Великобритания, Франция, Канада, Швеция, Южна Корея, Гана и Обединените арабски емирства (ОАЕ), между другото, подписаха декларацията  на  срещата на върха за климата COP28 в Дубай.

„Декларацията признава ключовата роля на ядрената енергия за постигане на глобалните цели за емисиите на парникови газове до 2050 г. и поддържането на целта за ограничаване на покачването на глобалните температури до 1,5 градуса по Целзий“,  изтъква Държавният департамент на САЩ.

Джон Кери, дипломатът на президента Джо Байдън по въпросите за климата, казва, че има „трилиони долари“, които могат да бъдат използвани за инвестиции в ядрена енергия.

„Твърде оптимистично“

Повечето западни правителства – с изключение на Германия – сега залагат на ядрената енергия, за да си помогнат с изпълняването на целите за въглеродните емисии.

Но мнозина може да са станали твърде оптимистични, вярвайки, че ще отчетат бързо внедряване на ядрени реактори и мощности в индустрия, известна с големите забавяния и излизащите извън контрол разходи.

„Клиенти, правителства и ние самите като играчи в индустрията. . . всички ставаме твърде оптимистични“, предупреждава Йън Едуардс, главен изпълнителен директор на канадския инженерен гигант AtkinsRéalis, пред  Financial Times.

Заинтересованите страни трябва да планират по-добре и да извършат правилно фазата на изпълнение, добавя той. Неговата компания произвежда реактора CANDU, единственият ядрен реактор, който не се нуждае от обогатен уран.

Технологията CANDU използва деутериев оксид или тежка вода като модератор и охладител и използва естествен – необогатен – уран като гориво.

През последните години Западът стана свидетел на няколко предупредителни примери за големите забавяния и надхвърляне на разходите в търсенето на увеличаване на ядрения капацитет. Два от ярките примери са британският проект Hinkley Point C на френския енергиен гигант EDF и атомната електроцентрала Vogtle в американския щат Джорджия.

В началото на тази година EDF отложи  – отново – вероятния оперативен старт в Hinkley Point C до 2029-2031 г., в зависимост от различните сценарии, в сравнение с първоначалното намерение първият блок да заработи през 2025 г. Разходите са преминали плановете – до приблизително 43,5 млрд. долара от 23 млрд. долара, предвидени първоначално в бюджета.

В Джорджия новият реактор в атомната електроцентрала Vogtle започна търговска експлоатация миналото лято, като това е първият нов ядрен реактор, който стартира в САЩ  от 2016 г. насам . Строителството на двете нови реакторни площадки във Vogtle започна през 2009 г. Първоначално се очакваше проектът да струва 14 млрд. долара и да започне търговска експлоатация през 2016 г. (за Vogtle 3) и 2017 г. (за Vogtle 4), но проектът се натъкна на значителни забавяния на строителството и преразходи. Общата стойност на тези мощности сега се оценява на повече от 30 млрд. долара. 

AtkinsRéalis, чийто дизайн на реактор с естествен уран го отличава от конкуренцията, има предимство в продажбите поради руското господство в доставките на обогатен уран, изтъква Едуардс пред FT.

Но той предупреди, че търсенето на технологията на AtkinsRéalis вероятно ще надхвърли капацитета на компанията.

Въпреки опитите на Запада да намали зависимостта си от руския уран, ЕС  удвои вноса на руско ядрено гориво миналата година, най-вече заради страните от бившия съветски блок като Чехия и Словакия, внасящи руско гориво за своите ядрени централи от съветската ера.

САЩ удвояват собствените си доставки на ядрено гориво и технологии, включително иновативни конструкции на реактори.

Покачващите се цени на урана и свиването на предлагането на глобалния пазар на уран подтикнаха производителите на горивото в САЩ  да съживят изоставени мини , които не са функционирали повече от десетилетие.

В началото на тази година Uranium Energy Corp. заяви, че ще рестартира производството на уран на обект в Уайоминг, тъй като възраждането на ядрената енергия доведе до нов бичи пазар.

САЩ също така подкрепят напредналите ядрени технологии и малките реактори, които се рекламират като бъдещето на ядрената енергия.

Тази седмица TerraPower, компания, работеща по разработването на малки модулни реактори, подкрепяна от Бил Гейтс, заяви, че ще започне изграждането на своя ядрен реактор от следващо поколение в САЩ веднага през юни.

TerraPower разработва Natrium - технология за усъвършенствани реактори, която включва охлаждан с натрий бърз реактор със система за съхранение на енергия на базата на разтопена сол. Демонстрационната инсталация Natrium ще бъде построена в близост до закритото въглищно съоръжение в Кемерер, Уайоминг.