100 хил. електромобила в България до 2030 г. – какво става със субсидиите и зарядните станции?

Електромобилите навлизат в България и все повече шофьори залагат на този вид задвижване въпреки сигналите за охлаждане в продажбите в Европа през последните месеци. За темпа на проникване спомага и добре развитата зарядна инфраструктура, която продължава да се разширява. Въпреки обнадеждаващите статистически данни обаче съществуват и предизвикателства, някои от които са свързани с външни фактори, докато други се отнасят до технологиите и манталитета на потребителите. Тези и други теми обсъдиха участниците в панела E-Mobility, част от форума Energy of Tomorrow, организиран от Investor.bg.

Какво се случва с електромобилите в България?

Интересни встъпителни думи предложи Александър Бойчев, продуктов мениджър на Renault леки автомобили, KEOS Sofia, който изтъкна, че 2024-та е втората годината в статистическата история на българския пазар, в която са продадени толкова големи обеми нови коли – около 53 хил. броя.

„Електрическата мобилност в страната се развива доста бързо. Годишният ръст в продажбите на този сегмент е 55%. Общият брой на новорегистрираните в страната превозни средства през 2024 г. достига 19 600-19 700. Като дял електромобилите представляват 4% от общите продажби в България. За сравнение, делът на това задвижване във Франция надхвърля 16%, в Германия – 13%, а в Норвегия – 91%.

Бойчев хвърли светлина и върху редица други пазари в региона, където делът на електромобилите достига 33% в Швеция, 47% в Дания, 3% в Италия, 5 на сто в Австрия, около 4% в Чехия, 1% в Хърватия, 2% в Словения и около 1% в Сърбия.

Той определи като „фалшива история“ твърдението, че навлизането на електромобилите в Европа става трудно и че потребителите не са готови за това задвижване.

„Хората имат огромно желание да се сдобият с електромобил, смятам аз. Но те често се сблъскват с един проблем, който се нарича дефицит на предлагане“, коментира още Бойчев.

Според него едва през последните години автомобилните компании са започнали да разширяват продуктовото си портфолио от електрически предложения. Renault ще пусне три нови модела на пазара само през тази година. „Започнахме със Scenic, продължаваме съвсем скоро с Renault 5, а до края на годината – с Renault 4”.

По неговите думи когато човек изпробва електромобил, той повече отказва да кара „нещо тракащо и шумно, с годишна поддръжка и смяна на масло и филтри“.

„Фундаментална причина за това хората да не искат да преминат към електрически автомобили се нарича незнание“, подчерта Бойчев. „Хората смятат, че няма къде да зареждат своите коли, въпреки че България е сред първенците в Европа по отношение на зарядната инфраструктура“.

Според представителя на KEOS Sofia България се нарежда на трето място в Европа по съотношението размер на населението и брой зарядни станции.

Александър Бойчев. Снимка: Investor Media Group

В разговора се включи и Стефан Коларски, ръководител отдел „Продажби големи клиенти“ към „Порше БГ“, който посочи, че трябва да говорим все по-често за електрическата мобилност, тъй като тя е „неизменна част от прехода, който стои пред всички нас“.

„Съществува синергия, която е разделена на няколко коридора. Нашият коридор тук са електромобилите. Откакто се въведе правилото за специални табели при регистрация на електромобил, смятам че все по-често започват да се срещат тези коли“, посочи Коларски.

Той подчерта, че през последните четири години българският пазар на електромобили е стабилен.

Коларски съобщи, че Volkswagen Passenger Cars ще представи на пазара електромобили в ценови диапазон от 20 хил. до 30 хил. евро. Това е промяна в стратегията, тъй като досега повечето предложения бяха в по-високия ценови сегмент.

Според Бойчев е необходимо да има достъпни модели. Той изтъкна, че покупката на автомобил е емоционално решение и това е така от зората на индустрията преди 130 години.

Сега автомобилите са едни от най-интересните технологични продукти и това, което ще определя бъдещето на всички марки, независимо дали са европейски, или китайски, е степента на технологична иновативност, подчерта Бойчев.

„Смея да кажа, че електрическите автомобили се вписват много по-добре от дизеловите, но поради все още слабото приемане потребителите това не го осъзнават“, коментира той.

По думите му в България много се подценява общата цена на притежание на превозно средство. Поради социодемографски причини тук придобиването на нов автомобил е „празник“ – нещо, което Западна Европа преживява преди 30-40 години. „Празник, защото обикновено не питаме за цената, т.е. дали автомобилът ще се изплаща в ежедневието“, изтъква Бойчев.

Големите предизвикателства, когато говорим за технологизация на автомобила, са свързани с цялата сфера от услуги около превозното средство“, изтъкна още той.

Бойчев обърна внимание на географското разделение по отношение на дела на електромобилите в Европа, подчертавайки, че Европа всъщност не е обединена и тук важна роля играят държавните субсидии, подкрепящи придобиването на електромобили.

Регионът трябва да вземе пример от Китай, където фокусът е върху технологичните иновации с държавна подкрепа.

„Аз съм противник на раздаването на пари от хеликоптера, това е контрапродуктивно, но всички стимули, които биха помогнали на хората да използват електромобили, е ежедневието“, коментира Бойчев.

Стефан Коларски. Снимка: Investor Media Group

Развитие на зарядната мрежа

Участниците в панела обсъдиха и темата със зарядната инфраструктура, като Димо Колчев, изпълнителен директор на Eldrive, посочи, че има място за подобрение на мрежата в България. „Общото мнение е, че зарядната инфраструктура е на сравнително добро ниво в Европа. България дори изпреварва някои страни в това отношение. Работим в посока по-бързи станции на по-кратки разстояния. Въпросът е, че инфраструктурата не може да изпревари прекалено много навлизането на електромобилите, защото в противен случай ще се окаже, че строим паметници“, предупреди Колчев.

„Този производител, с който работим, създаде сателитна система, която поддържа скорост на зареждане до 1 мегават. В момента процентът превозни средства, които могат да зареждат със скорост от 1 мегават, е нула. Съвсем наскоро инсталирахме в тестови режим първата в Българи и региона станция, която поддържа скорост на зареждане до 600 киловата. Трябва да извикаме целия клуб от собственици на Tesla в България, за да я натоварим“, изтъкна Колчев.

Той подчерта, че Eldrive и нейните конкуренти работят за развитие на инфраструктурата по начин, който ще обезпечи бързото зареждане.

Колчев изтъкна трудностите при инсталиране на зарядни станции по магистралите, визирайки най-вече достъпа до мрежата и по-тежките процедури за присъединяване и изграждане на инфраструктура.

„В България има около 3 хил. изградени зарядни точки на близо 19 хил. регистрирани електромобила, което прави едно доста добро съотношение, особено с оглед на това, че голяма част, над 70%, от електромобилите са в София“, посочи изпълнителният директор на Eldrive.

Той подчерта, че от началото на годината неговата компания е добавила нова инсталирана мощност, чийто размер достига този за цялата 2022 г.

Темата коментира и Милен Христов, управител на „Електрохолд ИПС“, който подчерта, че компанията се фокусира върху „масовизацията“ на зарядните станции с по-бавно зареждане. „Вярваме, че достъпа до зареждане на електромобил е право, а не лукс“, изтъкна той.

На фона на електропреносната инфраструктура „Електрохолд ИПС“ съществуват достатъчно точки, с които да се предостави достъп до зареждане близо до хората, добавя Христов.

Димо Колчев. Снимка: Investor Media Group

Предизвикателства пред електрическата мобилност

Темпът на навлизане на електромобили и тяхната концентрация в Европа зависят от бита и културата, категоричен е той. „Какъв процент от населението в Мюнхен живее в къщи, какъв процент обитава панелка? Колко от тези блокове в Мюнхен имат зарядни станции?“, пита Христов.

Когато обърнем внимание на държави, които географски са по-близо до България, като Чехия, Сърбия и Хърватия, тези страни имат много сходен манталитет. „Когато разглеждаме цялостното развитие на електрическата инфраструктура, държавата, която най-много прилича на България, е Беларус. И тя е един изключително добър пример за развитието на електромобилността. Това е една от държавите извън ЕС, която има по-голяма концентрация на електромобили и паралелно с това има сходен бит, манталитет и култура с българските градове“, подчерта Христов.

Той добави, че от гледна точка на концентрация на зарядни станции, България се намира в ситуацията с интернет. „Когато се появиха модемите, бяхме с най-бързия интернет. Така че се надявам с добрата пенетрация на станциите ще се увеличат и електромобилите“, смята Христов.

По отношение на пробега Коларски посочи, че тук имат значение „добрите навици“. Значение има поведението на водача на пътя. „Тук идва ролята на държавата да регулира скоростта. Тогава нещата ще изглеждат по съвсем различен начин“, изтъква той.

Според Бойчев електромобилите не се зареждат, те се „дозареждат“. В този смисъл стратегията за увеличаване на гъстотата на обществените зарядни станции ще осигури качествена промяна на средата. „Трябва да се стремим към висока гъстота на станциите“, подчерта той.

Коларски изтъкна опасенията относно капацитета на електропреносната мрежа.

От своя страна, Христов подчерта проблемите в България, свързани с присъединяването към мрежата на новото строителство и липсата на контрол върху капацитета на сградната инсталация. Той даде за пример инвеститор, който „реши да има 1,8 киловата на апартамент. Като искате да направите една мусака, като я сложите във фурната и отгоре да направите заливката, бушоните падат и на вас, и на съседа“.

Милен Христов. Снимка: Investor Media Group

Според Христов енергийната мрежа би издържала дотолкова, доколкото „ние възприемаме, че електромобилът, в развития му вариант, ще се сблъска с проблема, който са имали компютрите с паметта. Всички искахме повече RAM, повече процесор, като в един момент всичко стана толкова много, че компютърът не можеше да го понесе“.

С новите технологии се появява един нов израз: vehicle-to-grid (зареждане на мрежата с батерията на електромобила). Тази технология е въведена от Renault, подчерта Христов. Технологията зависи от мрежата, електромобилите и от законодателството, като гостът подчерта, че в България това решение не е позволено, „дори не е упоменато, което значи, че не е забранено“.

Според Бойчев държавата трябва да осигурява стимули, които обаче да не включват финансова подкрепа при покупка. И тук може да се вземе пример от Китай, където са осигурени субсидии както за производството, така и за употребата на такива автомобили.

Финални коментари

При заключителните коментари Коларски изтъкна, че електрическата мобилност е започнала, тя ще се случи. „Мръсните автомобили трябва да бъдат изкарани от градовете. Това трябва да стане чрез промяна в навиците на потребителя и чрез някакъв държавен контрол“.

Бойчев смята, че процесът е започнал. „Решенията относно регулациите за изгорели газове в Европа погрешно бяха интерпретирани от българските медии. Те не са отменени. Стоят на масата“.

Според Христов със сигурност ще има ръст на електромобилите в България, който по-скоро ще бъде насочен към пазара на употребявани коли. Ситуацията ще се развие като с тротинетките. Той предвижда през следващите пет-шест години броят на електромобилите в България да нарасне до над 100 хиляди.

На финала Колчев посочи, че подкрепата за електромобилите е свързана и с жизнения цикъл на батерията. Хората, които връщат батерии в края на своя жизнен цикъл, могат да получат субсидия за покупка на нова. „По отношение на зарядната инфраструктура Eldrive ще продължи да изпълнява своите цели“.

Генерални партньори на Energy of Tomorrow са ACT Group и Електрохолд България. Основен партньор е Axpo България. Партньори на събитието са АмонРа Енерджи, Индустриален Холдинг България, КЕР ТОКИ ПАУЪР АД, Photomate, Електроенергийния системен оператор, CFP Energy, Devin, Рувен Транс и Нова Транслейт.

Събитието се организира с подкрепата на Ведра кафе, White Bite Catering, Print.bg и DiKa, Phi Coctail Bar и Винарна Ловико Сухиндол.

Институционални партньори са Българската стартъп асоциация (BESCO), Българска финтех асоциация, Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране, Институтът за енергиен мениджмънт, Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия, Alfa communications, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Sofia TechPark.

Медийни партньори на Energy of Tomorrow са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, Money.bg, SeeNews и The Recursive.