Енергията – новата граница на изкуствения интелект

В надпреварата за надмощие в областта на изкуствения интелект американските технологични гиганти разполагат с всичко необходимо – капитали, чипове и амбиция. Но сега се изправят пред нова и неочаквана пречка: електричеството.

„Най-големият проблем, с който се сблъскваме днес, не е липсата на изчислителен капацитет, а енергията – и способността да изграждаме инфраструктура достатъчно бързо и достатъчно близо до източниците на енергия“, призна изпълнителният директор на Microsoft Сатя Надела в подкаст с ръководителя на OpenAI Сам Алтман.

„Ако това не се случи, може да се окаже, че имаме складирани чипове, които просто няма къде да включим“, добави той.

Подобно на интернет треската от 90-те години днешните технологични корпорации влагат нечувани средства, за да изградят гръбнак на новата епоха на изкуствения интелект. Google, Microsoft, Amazon Web Services (AWS) и Meta планират инвестиции от около 400 млрд. долара през 2025 г., а през 2026 г. – дори повече, подпомагани от еуфорични инвеститори.

Този финансов поток вече облекчи първоначалното препятствие – недостига на чипове. На хоризонта обаче се изправя друго предизвикателство: енергийна стена.

Енергийната стена на Силициевата долина

Т.нар. hyperscalers – гигантите на Силициевата долина, отдавна са видели проблема.

В щата Вирджиния, където се намира най-големият център за облачни услуги в света, основният доставчик на енергия Dominion Energy още преди година имаше поръчки за нови центрове за данни с общ капацитет 40 гигавата – колкото мощността на 40 ядрени реактора. Днес заявките са се увеличили до 47 гигавата, обяви компанията наскоро.

Изграждането на подобни инфраструктури в САЩ отнема средно две години, а въвеждането в експлоатация на нови високоволтови електропроводи може да продължи пет до десет години.

Според проучвания до 2030 г. центровете за данни ще изразходват между 7 и 12% от електроенергията на страната спрямо около 4% днес. Някои експерти обаче предупреждават, че тези прогнози може да са преувеличени.

„И енергийните компании, и технологичните корпорации имат интерес да поддържат тезата за бурен ръст на потреблението,“ коментира Джонатан Кумий от Калифорнийския университет в Бъркли. „Както по време на интернет балона в края на 90-те, много от обявените центрове никога няма да бъдат построени.“

Завръщане към въглищата и газа

Ако все пак прогнозираният ръст се реализира, САЩ може да се изправят пред недостиг от 45 гигавата до 2028 г. – равняващо се на електропотреблението на 33 млн. домакинства, изчислява Morgan Stanley.

В отговор някои американски щати вече забавят закриването на въглищни централи, въпреки че въглищата остават най-замърсяващият енергиен източник.
Паралелно с това природният газ, който според Международната енергийна агенция осигурява около 40% от захранването на центровете за данни по света, преживява нов подем, тъй като може да се въвежда в експлоатация много по-бързо.

В щата Джорджия, където центровете за данни никнат един след друг, местен доставчик е поискал разрешение да инсталира 10 гигавата газови генератори.
Някои компании, сред които и стартъпът xAI на Илон Мъск, изкупуват употребявани турбини от чужбина, за да разширят капацитета си – включително преоборудвани авиационни двигатели.

„Истинската екзистенциална заплаха в момента не са климатичните промени, а възможността да изгубим надпреварата в областта на изкуствения интелект, ако не разполагаме с достатъчно енергия“, заяви през октомври министърът на вътрешните работи Дъг Бъргъм.

Между ядреното бъдеще и слънчевата орбита

На фона на нарастващото потребление технологичните гиганти тихо пренаписват своите климатични обещания. Google например, която преди пое ангажимент за нулеви въглеродни емисии до 2030 г., премахна това обещание от сайта си през юни.

Сега компаниите насочват погледа си към дългосрочни енергийни проекти.

Amazon активно подкрепя възраждането на ядрената енергетика чрез технологията на малките модулни реактори (SMR) – експериментално решение, смятано за по-бързо и по-евтино от традиционните централи.

Google планира да рестартира ядрен реактор в щата Айова до 2029 г., а администрацията на Доналд Тръмп обяви инвестиция от 80 млрд. долара за изграждането на десет нови реактора до 2030 г.

В Калифорния и Тексас големите технологични компании влагат милиарди в слънчева енергия и батерийни системи за съхранение, като само тексаският енергиен оператор планира да добави 100 гигавата нов капацитет до края на десетилетието.

Идеите обаче не спират на земята. Илон Мъск, чрез програмата Starlink, и Google разработват проект за поставяне на чипове в орбита, захранвани изцяло от слънчева енергия. Първите тестове се очакват през 2027 г.

/БГНЕС, АФП/