Газовият пазар в Европа изглежда приключва със своята болезнена трансформация

Цената на природния газ в Европа се понижи до най-ниското си ниво за последните малко повече от две години дори на фона на студената вълна, преминаваща през континента, и резервите от газ, които са под средното ниво за последното десетилетие. По данни на Gas Infrastructure Europe газохранилищата в Европейския съюз (ЕС) са пълни до 76% от своя капацитет, като данните за най-голямата европейска икономика - Германия, сочат, че това ниво е малко над 67%. За сравнение, средното ниво на газа в газохранилищата в ЕС през последните пет години е 88% от капацитета им.

В предишните три години това би предизвикало истинска паника на пазарите, особено на фона на липсващите доставки на руски тръбен газ, но в сутрешната търговия на нидерландската борса TTF цената на газа се върти около нивото от 28 евро за мегаватчас. Това е близо до цената от лятото на 2023 година и причината за спокойствието е, че всъщност търговците нямат съмнения, че газ ще има.

Една от причините са данните на Kpler, според които през ноември износът на втечнен газ от САЩ е достигнал рекордните 10,7 млн. тона, или с 40% повече спрямо миналия ноември. САЩ увеличават доставките точно навреме за зимното търсене в Европа и Азия, отбелязва Bloomberg. САЩ стартираха търговската експлоатация на още един терминал за втечняване на газ, а през 2026 година пазарът чака излизането на още количества газ от Катар.

Болезненото откъсване от руския газ

В годините след началото на войната в Украйна Европа започна своята болезнена трансформация и откъсване от зависимостта от Русия. През 2021 година руският природен газ беше над 40% от вноса в страните от ЕС. През 2024 година тази зависимост намаля до 19% - общо тръбен и втечнен газ, показват данните от официалната статистика на Брюксел.

Сега страните от ЕС също са зависими - 85% от газа, който се потребява в общността е внос, вече от втечнения газ на САЩ. Тази зависимост обаче не прави страните толкова уязвими - доставките пристигат на терминали, чийто капацитет може да се използва от различни доставчици - например Катар, които могат да покрият недостиг на пазара.

Години наред "Газпром" блокираше капацитета по газопроводите в Европа, спирайки достъпа на конкуренти, за което и беше санкциониран от Европейската комисия (ЕК). Европа беше основният пазар за руския газов холдинг, който трудно преживява загубата и опитва да компенсира с доставки на вътрешния пазар и в Китай, за където обаче е нужно изграждането на скъпа инфраструктура.

Брюксел подкрепи развитието на Южния газов коридор - от Азербайджан през територията на Грузия, Турция, Гърция и Албания, до южните брегове на Италия. През него страните от ЕС в момента получават алтернативи на руския тръбен газ от находището "Шах Дениз ІІ" в Каспийско море.

Основен доставчик на тръбен газ е близкият съюзник на общността Норвегия, която е част от Европейското икономическо пространство. Нейният дял в общия внос на газ е 33% през 2024 година. САЩ със своя втечнен газ държи 16,5% от вноса, а Алжир -14,4%.

Почти 32% от този газ се използва производството на електроенергия и топлоенергия през зимните месеци, заради което и цените са до голяма степен свързани с метеорологичните прогнози. Домакинствата и индустрията в Европа имат почти равни дялове - по 25%.