К. Георгиев: Разликата в цените на тока в ЕС ще съществува, докато не се разшири мрежата

България работи активно и към момента общата преносна способност на всички граници със съседните страни достига 4400 MW, коментира пред Investor.bg директорът на Електроенергийният системен оператор (ЕСО) Кирил Георгиев. Според него на Балканите като цяло няма сериозни пречки за свободната търговия с енергия - връзката се къса между нашия регион и Централна Европа. Това оказва влияние върху цените на електроенергията. Затова и в момента Европейската комисия и Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER) правят анализ на електроенергийните системи и подсилват сътрудничеството между операторите на мрежи, за да може да бъде преодолян този проблем, но разликата между цените в двете части на Европа ще съществува, докато инфраструктурата не бъде разширена, каза още той.

Общо исталираните ВЕИ мощности вече надхвърлят 7000 MW и това е предизвикателство за управлението на мрежата. Ето какво разказа още Кирил Георгиев за вписването им в системата и проектите, по които работи ЕСО, целящи да подобрят междусистемната свързаност и ефективното използване на зелената енергия

Г-н Георгиев, какво е състоянието  на енергийната мрежа на България  и може ли да  поеме заявените нови мощности? 

Тенденцията за увеличаване на новоприсъединените възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) продължава и генерираната от тях електроенергия заема все по-голям дял от общото производство на страната. Това води до предизвикателства пред управлението на електропреносната мрежа. До момента общата инсталирана мощност на въведените в експлоатация фотоволатични и вятърни централи достига близо 7000 MW. Само през 2025 година в експлоатация са въведени нови фотоволтаици с обща инсталирана мощност от над 1400 MW. През 2026 г. се очаква да бъдат присъединени още 600 MW  нови ВЕИ.

Кирил Георгиев

Снимка: ЕСО

Кирил Георгиев е директор на Електроенергийният системен оператор (ЕСО). Той е магистър по икономика и по публична администрация от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Притежава допълнителни квалификации от курсове по „Конкуренция, иновации и устойчиво развитие“ и „Развитие и използване на екологични продукти. Устойчиво управление“.

Кирил Георгиев има професионален опит и експертиза в енергийния сектор, натрупани в работата му в компаниите от структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ), Агенцията за устойчиво енергийно развитие и Фонда „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ (ФСЕС).

 

За 2025 година инсталираната мощност от ВЕИ, предимно фотоволтаични паркове, нарасна с 31% спрямо 2024 и достигна 6000 MW. Само за първите месеци на 2026 година заработиха нови 200 MW ФЕЦ. През последните месеци на миналата годината беше отбелязан и рязък скок при системите за съхранение на енергията, като тяхната инсталирана мощност нарасна до 1200 MW с възможност за съхранение средно два часа и половина.  През 2026 година отчитаме продължаваща тенденция за въвеждане в експлоатация на системи за съхранение на електроенергия. Очакваме през първото шестмесечие да бъдат инсталирани около 1500 MW нови системи за съхранение на енергията и това неминуемо води до по-голям дял на възобновяемата енергия в енергийния микс на страната и осезаемо променя начина на оперативно управление на системата.

Основната част от новите мощности са присъединени в мрежа средно напрежение и мрежа 110 kV, което води до периоди с по-високо натоварване на тези мрежи и изчерпване на трансформаторната мощност. Затова и предприехме мерки и очакваме те да дадат резултат още в края на тази година.

Неминуемо увеличеното производство от ВЕИ води до увеличаване на натоварването на електропреносната мрежа. Това налага нейната реконструкция, за да осигурим както преноса на произведената енергия, така и нормалното захранване на нашите клиенти. През последните години страната ни се присъедини към пазарните обединения на ЕС и участвахме в създаването на регионалния координационен център за сигурност в регион Югоизточна Европа.

Всичко това доведе до съществено увеличаване на свободната преносна способност за търговски обмени на България със съседните държави и до по-голям обмен на електроенергия между страните от региона. Към момента общата преносна способност на всички граници на България със съседните страни достига 4400 MW.

В Европа се говори  за скъсаната връзка между Изтока и Запада като причина за високите цени на електроенергията. Къде всъщност се "къса връзката" и могат ли да бъдат решени  бързо проблемите на междусистемната  свързаност?

В синхронната зона на Континентална Европа има няколко региона, които са определени на база междусистемната свързаност между отделните страни. България, заедно с нейните съседи попада в Югоизточния регион, в който междусистемната свързаност е достатъчна, за да не създава пречки пред свободната търговия с електроенергия. По-слаба междусистемна свързаност има между нашия регион и Централна Европа. Междусистемната свързаност между Румъния и Унгария и между Унгария и Австрия е недоразвита и при увеличение на потреблението недостатъчният преносен капацитет за търговски обмен на тези „тесни места“ дава отражение на ценовите равнища на електроенергията.

Дългосрочният лек за тази свързаност са регионални проекти, които се надяваме да бъдат стартирани след приемането на новата TEN-E регулация. В краткосрочен план ЕК и Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER) предприеха дейности за засилване на координацията между преносните оператори и оперативен анализ на състоянието на електроенергийните системи с цел пълноценно използване на съществуващата преносна способност.

Надяваме се тези мерки да намалят ценовия натиск и разликата в цените между двата региона, но тя ще съществува докато инфраструктурата не бъде разширена.

Колко важна е междусистемната  свързаност при интеграцията  на зелените мощности на Балканите?

Междусистемната свързаност е от ключово значение за осигуряване на необходимите преносни способности на мрежата за интегриране на новите беземисионни мощности и за осигуряване на необходимия капацитет на търговските участници  за ефективно оползотворяване на зелената електроенергия на достъпни и конкурентни цени.

Електроенергийният системен оператор (ЕСО) на България  работи по ключови проекти за разширяване на електропреносната мрежа и увеличаване на нейните преносни способности, и за подобряване на междусистемната свързаност за осигуряване конкурентоспособността на общоевропейския пазар.

По съвместния с Румъния  проект от общ европейски интерес CARMEN на българска територия с  помощта на европейското съфинансиране ЕСО ще изгради 4 нови подстанции 400/110 kV: "Свобода", "Генерал Тошево 2", "Добрич 2" и "Плевен 3". Предвидена е реконструкция, разширяване и въвеждане на  системи за автоматизирано управление  в подстанциите "Мадара" и "Образцов  чифлик", "Варна", "Добруджа", "Горна Оряховица", "Балкан" и "Мизия", както и изграждане  на над 100 км нови 400-киловолтови електропровода.

С модернизирането на електропреносната мрежа по проекта се цели увеличаване на нейния капацитет в Североизточна България за оползотворяване потенциала за производство на зелена електроенергия и обезпечаване преноса на възобновяемата електроенергия по приоритетния коридор Север-Юг. 

Проектът CARMEN  предвижда до края на 2032 година да бъдат изпълнени инвестиции за подобряване стабилността на мрежата и увеличаване на нейния капацитет. Реализацията му ще насърчи трансграничното сътрудничество между България, Румъния и съседните държави Унгария, Молдова и Украйна. 

През последните години ЕСО изпълнява и инвестиции за дигитална трансформация и развитие на информационните системи и системите за управление в реално време на електропреносната система в условията на нисковъглеродна икономика. Целта на проекта е да създаде технически условия за интегриране към електроенергийната система на 2500 MW нов капацитет за производство на електроенергия от възобновяеми източници и увеличение на нетния трансграничен преносен капацитет.  Дигитализацията на системите за управление на електропреносната система ще приключи през 2026г.

Системният оператор на България изпълнява и проекта GREENABLER, който предвижда реконструкция на около 720 км съществуващи електропроводи и 8 подстанции за повишаване на номиналното им напрежение от 220 kV на 400 kV.  Изпълнението на GREENABLER цели увеличаване на нейните преносни способности на мрежата с общо 4,5 GW за интегриране на нови ВЕИ мощности. 

Реализацията на инвестициите в проектите са залегнали в 10-годишня план на ЕСО за развитие на електропреносната мрежа с хоризонт до 2034 г.  До края на 2034 г. се очаква да бъде въведена в експлоатация втората междусистемна връзка със Сърбия. Планира се новият електропровод да свързва подстанциите Бобов дол (България) и Лесковац (Сърбия). Електропроводът е част от общоевропейския десетгодишен план на ENTSO-Е и ще отговори на необходимостта от повишение на преносния капацитет между двете държави, както и ще допринесе за задълбочаване на трансгранично сътрудничество между операторите на електропреносните системи по направлението изток-запад. Електропроводът е част от Централния Балкански коридор, който ще способства преноса на електроенергия на границата между България и Сърбия и оттам към Черна гора и Босна и Херцеговина.

Новият коридор ще доведе до увеличаване на капацитета за пренос на електроенергията, произведена от възобновяеми източници в България, към западната част на Балканите, и значително ще подобри сигурността на доставките.

След 2034г. се предвижда изграждане на трети междусистемен електропровод с Турция.

Какво предизвикателство и какви са ползите от включването  на Украйна в енергийна система  на ЕС?

Проучванията за паралелна работа на украинската електроенергийна система със синхронната зона на Континентална Европа започнаха преди 10 години. Тогава те демонстрираха способност за запазване на стабилността на обединението и наличие на силен партньор по отношение на устойчивостта и инерцията на системата. Началото на паралелната работа на украинската електроенергийна система със синхронната зона на Континентална Европа съвпадна с военните действия в Украйна и присъединяването беше извършено в изключително кратки срокове и по хуманитарни причини.

Продължаващият военен конфликт и атаките върху украинската енергийната инфраструктура несъмнено са предизвикателство. Украйна получава помощ от Европейския съюз и в областта на енергетиката чрез различни инициативи, включително аварийни доставки на съоръжения и електроенергия, когато е необходимо. За реални ползи от присъединяването на Украйна към европейската електроенергийна система ще можем да говорим след окончателното приключване на военния конфликт.