Търговията с въглеродни кредити се нуждае от поправяне

Един по-добре организиран пазар би бил благодат за развиващите се икономики и климата

Силно задлъжнелите развиващи се страни се нуждаят от колкото може повече пари, за да подкрепят нуждите си при климатичния преход и адаптацията. Тъй като развитите икономики изостават от обещанията си за финансиране, пазарно базираните решения предлагат допълнителен източник на финансиране, пише Financial Times в редакционен коментар.

Въглеродните кредити - търгуем инструмент, който може да бъде добит, когато един тон въглерод се изтегли от атмосферата или се избегне - винаги са били обещаващи. С участъци от биоразнообразие, улавящо въглерода в така наречения глобален юг, развиващият се свят дава предлагането, докато западните правителства и корпорации, търсещи компенсации за своите емисии, осигуряват търсенето. Така купувачите насочват пари към по-бедните страни с по-малък въглероден отпечатък и по-високи нужди от финансиране.

Но това, което звучи добре на теория, не работи добре на практика. Глобалната търговия в размер на 2 милиарда долара на доброволните пазари на въглеродни емисии (VCM) беше засегната от обвинения в зелено лустросване, а цените паднаха рязко от върховете си миналата година. Пазарът се счита за свободен за всички, със съмнителни стандарти и ограничена прозрачност. Наградата за поправянето му може да бъде огромна. С подходящите правила, според изследователското звено Bloomberg NEF, пазарът може да достигне 1 трилион долара.

Ключово е повишаването на ефективността на проектите, финансирани с въглеродни кредити. Някои инициативи така или иначе щяха да се случат и при липсата на приходи от кредитите. Други, включително проекти за защита на горите от хипотетично бъдещо обезлесяване или такива за преждевременно спиране на въглищни електроцентрали, са концептуално погрешни. Независимите сертифициращи органи бяха критикувани за надценяване на ползите за климата.

Въздействието върху икономическото развитие на по-бедните държави също е поставено под въпрос. По-богатите страни имат стимул да трупат земя с потенциал за компенсиране на въглеродните емисии. Правителствата и местните общности понякога получават само малка част от продажбите, като частните брокери взимат солиден дял. Някои го наричат „въглероден колониализъм“. Това може също така да създаде изкривени стимули за държавите да увеличават своя въглероден отпечатък, за да генерират нови проекти.

Член 6 от Парижкото споразумение за климата от 2015 г. позволява на страните да търгуват с въглеродни кредити за постигане на целите за намаляване на емисиите, определени в техните национално дефинирани приноси. Системата правилно има за цел да избегне двойното отчитане, при което двустранен проект се брои и от двете държави като подкрепящ тяхната цел. Но дори инициативите под егидата на ООН не са гаранция за качество. Преговорите относно точните правила и разпоредби за проектите се обсъждаха на климатичната среща COP28 в Дубай.

VCM не са панацея. Те не трябва да отклоняват правителствата и корпорациите от прякото намаляване на собствените им емисии. Но като се има предвид техният потенциал за финансиране, VCM не трябва да бъдат изоставени, както някои препоръчват. Вместо това е от съществено значение по-съгласуваният натиск за повишаване на техния интегритет.

Пазарът се нуждае от набор от стандартизирани правила. Важно е да се избягва двойното отчитане и да се гарантира принципът на „допълняемост“, или нефинансиране на проекти, които така или иначе биха се случили. Проектите трябва да водят до трайно намаляване на емисиите, така че да може да се постави по-голям акцент върху финансирането за технологично базирано премахване на въглерода. Стабилните счетоводни стандарти, които измерват и наблюдават във времето колко ефективно инициативите абсорбират замърсителите, са от решаващо значение. Местните жители също трябва да получат достатъчна полза от приходите, които могат да реинвестират в усилия за устойчивост. Постигането на съгласие относно детайлите не е лесно, но широкият диапазон от независими критерии в момента подкопава доверието в пазара.

Международните банки за развитие биха могла да изиграят роля в подкрепа на въглеродния пазар, като работят заедно с експерти на ООН за усъвършенстване на общи рамки. Те може също така да осигурят прозрачност на институционалната и финансовата инфраструктура, която е в основата на VCM, например чрез подпомагане разработването на глобални регистри за кредитите.

В сегашния си вид VCM могат да създадат фасадата на действията спрямо климатичните промени. При огромния недостиг на климатично финансиране и бързо покачващите се температури би било глупаво да не се опитаме да ги оптимизираме, завършва британското издание.