Гренландия е едно от малкото места на Земята, където изменението на климата понякога се определя като интересна възможност, тъй като я прави по-трудно обитаема за тези, които живеят там, и по-достъпна за останалите хора - въпрос, който не беше пропуснат от лидерите на други места. Тъй като територията вече не е безопасно изолирана от морския лед, светът чука на вратата на Гренландия, пише Лара Уилямс за Bloomberg.
Но не всичко е с положителен знак. Въпреки че последиците от затоплянето на планетата откриват нови източници на приходи за 57-хилядното население на Гренландия чрез минното дело, корабоплаването и туризма, те ще трябва да се справят и с потенциалните загуби на културно наследство и новите метеорологични рискове.
Арктика често е наричана „канарче във въглищната мина“, когато става въпрос за климата. Полярната област е на първа линия на кризата, като в периода 1979-2021 г. се затопля почти четири пъти по-бързо от средния темп в световен мащаб. Всяка година учени се отправят към огромната ледена покривка на Гренландия с измервателни уреди. Но инуитите, коренното население, което съставлява по-голямата част от населението на острова, не се нуждаят от специализирано оборудване, за да изследват трансформацията - те са видели промените със собствените си очи.
Броят на кучешките впрягове в Гренландия е намалял наполовина за по-малко от 25 години. Изображение: Bloomberg
Пеле Тейснер, антрополог в гренландския университет „Илисиматусарфик“, казва, че инуитите са наблюдавали засилване на вятъра, което е възпрепятствало образуването на морски лед. В продължение на стотици години те са прекосявали местността с кучешки впрягове, за да хващат риба и да ловуват. За едно поколение тази традиция е застрашена от тънкия лед и все по-непредсказуемото време.
В територия, в която почти няма пътища, променящите се условия рискуват да изолират отдалечените общности, а намаляването на лова за собствени нужди се отразява на продоволствената сигурност, тъй като според проучване от 2018-2019 г. 32% от жителите събират половината или повече от храната си от дивата природа. Така загубата на традициите се превръща в най-страшната мисъл за местните. В края на краищата наследството - както нематериалното, така и материалното - е свързано с човешкото благосъстояние и социалното сближаване. И двете се губят в условията на затопляне на Арктика.
Последствията вече са видими - броят на впряговете намалява, а хората се преместват от натуралния начин на живот към модерните работни места. Последното може и да не е толкова лошо, но след като вече е пострадало сериозно от колониализма в ръцете на Дания, това е още един удар върху идентичността и културата на коренното население в региона.
Гренландците смятат, че изменението на климата ще навреди на традиционните отрасли. Изображение: Bloomberg
Половината от участниците в скорошно проучване сред жителите на Гренландия са заявили, че изменението на климата ще навреди на хората в автономната територия. Много от тях обаче твърдят, че то ще бъде от полза за земеделието, туризма, корабоплаването и минното дело. Някои дори посочват по-специфични ползи, включително „по-големи картофи“, „повече риба“ и „по-големи възможности за бизнес“.
Възможно е да има и положителни страни за Гренландия. Повишаването на температурите и отдръпването на ледниците улесняват достъпа до скъпоценни минерали, удължават вегетационния период в южната част на острова, внасят нови видове риба във водите на самоуправляващата се територия, обещават да открият нови търговски пътища и да удължат туристическия сезон.
Минералното богатство на острова и стратегическото му местоположение са причината президентът на САЩ Доналд Тръмп да заяви за пореден път, че иска да го купи. Коментарите му бяха последвани от посещение на сина му и наплив на червени шапки с надпис MAGA (Make America Great Again) в столицата Нуук. И датският, и гренландският министър-председател подчертаха, че Гренландия не се продава.
Но все по-често нестабилните метеорологични условия означават, че дори на тези ползи не може да се разчита. Лятото се колебае между изключително дъждовно и много сухо, което натоварва селското стопанство в региона. В зависимост от времето земеделските стопани остават без сено за изхранване през зимата или с изсъхнали посеви. Противно на очакванията, броят на земеделските стопанства през последните години всъщност е намалял.
Риболовната индустрия на Гренландия, която осигурява повече от 80% от приходите от износ, се радва на голям улов и нови видове, които се придвижват на север със затоплянето на океаните. Но освен по-бурните морета, отдръпващите се ледници изхвърлят кал. Тази богата на хранителни вещества тиня, известна като ледниково „скално брашно“, не е чак толкова лоша - тя може да се използва като тор за посевите и абсорбира въглеродния диоксид от въздуха - но нейното присъствие намалява видимостта за рибарите и принуждава рибата да навлиза в по-дълбоки води, където е и недостъпна за мрежите. През 2023 г. тя създава проблеми и на луксозен круизен кораб, който засяда в калта край източния бряг на острова в продължение на три дни.
Туризмът се разглежда като обещаващ източник на доходи за жителите на Гренландия, но това е съпроводено и с парадокс. Изменението на климата позволява на повече хора да посещават територията, но туристите, пристигащи чрез круизни кораби или с международни полети на новоразширеното летище, генерират въглеродни емисии, които задълбочават проблема.
Както посочва Биргер Попел, почетен ръководител на проекта за изследване на условията на живот в Арктика в „Илисиматусарфик“, въздействието на климатичните промени върху традиционния начин на живот на инуитите може да обезцени и туризма в района. Едно от ключовите преживявания на официалния туристически уебсайт на Гренландия например е карането на кучешки впрягове. Но както беше споменато по-горе, изменението на климата прави морския лед по-тънък и по-нестабилен през по-голяма част от зимния сезон, което ограничава както туристическите, така и ловните дейности, основани на теглене на шейни от кучета.
Климатът не е единственото нещо, което се променя на острова. Наближаващите тази година избори изправят жителите на Гренландия пред дебати относно независимостта на територията и бъдещите връзки със световните сили. Правилният въпрос може би не е „Дали изменението на климата е възможност?“, а по-скоро: „Кои сме ние в условията на променящ се климат?“