Глобалните преговори за ограничаването на пластмасата се провалиха

Глобалните усилия за постигане на съгласие по договор за ограничаване на разпространението на пластмаси в света се прекратяват в петък, като близо тригодишни преговори остават без финален резултат.

Делегатите са напуснали срещата на ООН в Женева без споразумение за пластмасите, след като се събраха по-рано през месеца, за да се опитат да сложат край на безизходицата с намаляването на замърсяването с пластмаси и заплахата, която то поставя пред човешкото здраве, дивата природа и екосистемите, пише Bloomberg.

Преговорите са прекратени в петък сутринта, след като делегатите са възразили срещу текст, за който казват, че му липсват задължителни изисквания за постепенно премахване на вредните химикали, фонд за почистване и възстановяване или ограничаване на производството.

Преговорите ще се възобновят на неопределена бъдеща дата, съобщават организаторите.

„Представителите на държавите решиха, че е по-добре да си тръгнат без договор, отколкото със слаб договор“, коментира Кристина Диксън, ръководител на океанската кампания в Агенцията за екологични разследвания, която наблюдава преговорите.

Производството на пластмаси продължава да расте експлозивно, според доклад от 2024 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). То се е удвоило между 2000 и 2019 г. от 234 на 460 млн. тона. Без по-амбициозни политики количеството пластмаси, произведени по света, се очаква да достигне 736 млн. тона до 2040 г.

От над 16 хил. химикала в пластмасите, повече от една четвърт са известни като опасни за човешкото здраве, докато по-голямата част никога не са били тествани за токсичност, според скорошна статия в Nature. Тези химикали изглежда се намират във всеки основен вид пластмаса.

„Работата ни е осуетена и сме изключително разочаровани, че не успяхме да постигнем споразумение“, коментира Ема Харди, министър на водите на Великобритания, на заключителното пленарно заседание рано в петък.

„Неуспехът да постигнем целта, която си поставихме, може да донесе разочарование, но не бива да ни обезсърчава. Напротив, трябва да ни стимулира да възвърнем енергията си, да подновим ангажиментите си и да обединим стремежите си“, коментира Луис Вайас Валдивиесо, председател на инициативата и посланик на Еквадор във Великобритания.

Фабиен Маклилан, управляващ директор на организацията с нестопанска цел OceanCare, коментира, че последният проект, представен от председателя, не е достатъчно силен и делегатите са отказали да се споразумеят за договор, който е недостатъчно обвързващ. „Това е пропусната възможност, която океанът не може да си позволи“, посочва тя в изявление, изпратено по имейл.

Усилията за постигане на споразумение са осуетени от фундаментално несъгласие относно това как най-добре да се управляват екологичните и здравните проблеми, причинени от пластмасата.

В продължение на шест кръга преговори делегатите се бореха да преодолеят разделението между две групи. По-голямата част от страните подкрепяха договор, който би ограничил количеството произведена пластмаса и би определил ограничения за определени токсични химикали. По-малка група държави, водена от страни производителки на петрол, включително Саудитска Арабия и Кувейт, иска да се запази фокуса на споразумението върху събирането на пластмасови отпадъци и по-доброто рециклиране.

По време на последния кръг от преговори САЩ се присъединиха към тази втора група. Вашингтон декларира, че се противопоставя на всякакви ограничения върху бизнеса и търговията. Промяната улесни противниците на по-амбициозни действия да осуетят усилията за включване на по-рестриктивни мерки, казват наблюдатели.

Структурата на преговорите на ООН, която изисква съгласие от всички присъстващи, означава, че разликата между страните винаги ще бъде трудна за преодоляване.

Джесика Росвал, комисарят по въпросите на околната среда на Европейския съюз (ЕС), коментира, че блокът ще се стреми да използва последната версия като основа за по-силно споразумение в бъдеще. ЕС „ще продължи да настоява за по-силно, обвързващо споразумение, което защитава общественото здраве и околната среда и изгражда чиста, конкурентна и кръгова икономика“, казва тя.