Налице е балансиране в търсенето и предлагането на пазара на хранителни стоки. Като цяло цените са се успокоили и няма повишение. Това стана ясно от думите на председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържища Владимир Иванов, който коментира темата пред Bulgaria ON AIR.
"В търговията на едро това по-бързо се усети, започва да се усеща и на търговията на дребно“, посочи той.
При основните хранителни продукти има стабилизиране на цените вече пет месеца, каза Иванов.
По думите му известни вариации в цените има при плодовете и зеленчуците, но не може да се говори за устойчиви тенденции. При пшеницата има "раздвижване", каза Иванов, но като цяло пазарът там показва затишие.
"Докато има военен конфликт, ще има и доста неизвестни за това как ще се развива регионът. Докато бушува войната, ще има промени", коментира Владимир Иванов.
Той поясни, че при основните хранителни продукти равнищата на цените са почти без промяна, а при млечните и месните продукти и рибата се отбелязва спад. Няма промяна и в цените на ориз, захар и варива.
По отношение на цените на плодовете и зеленчуците Иванов каза, че неблагоприятен фактор са били условията тази пролет за посевите и реколтата. "Ще има по-висока цена на лука например, но това е заради лошата реколта", обясни той.
Председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържища прогнозира, че до октомври не се очакват сериозни промени в цените на хранителните продукти. "Надявам се това равновесие да продължи и по-дълго, но за момента нищо не говори, че ще се изменят факторите. Всичко зависи от самата война", допълни той.
По думите му дори може да се говори за дефлация, ако войната спре.
Иванов поясни, че страната ни има потенциала да произвежда храна, с която да снабди "половин Европа", но въпросът е в организацията на земеделското производство.


Коя е най-голямата грешка на шофьорите в трафика?
Първо заседание на Съвета за реформи в туризма ще се проведе в Министерския съвет
Добра реколта на ечемик и пшеница в Добружда
Черно море започна седмицата с двуразови тренировки
12-годишна спаси майка си след инсулт зад волана на АМ „Струма“
Зелената енергетика в действие: Иновациите на Веолия Варна
Златото може да загуби само при трайна стагфлация, но тя е малко вероятна
Надпреварата за центрове за данни в космоса, част 6
Дебютът на Amazon в бързите доставки изтри $15 млрд. от оценката на конкурентите
Надпреварата за центрове за данни в космоса, част 5
В Китай направиха ван с лукс на частен самолет и собствена тоалетна
Най-странният автомобилен клаксон е измислен от филмово студио
Новото Audi Q7 дебютира в България
12-годишно момиче спря аварийно кола и спаси майка си на магистрала "Струма"
Пет легенди, които промениха автомобилния спорт
Екоминистърът освободи шефа на РИОСВ - Бургас
Жертвите на земетресенията във Венецуела надхвърлиха 1700 души
Иван Христанов: 7 млн. българи не знаят какво ядат
Заради Украйна: Русия ликвидира кариерата на големия руски актьор от "Кухня" Дмитрий Нагиев
Българин е обвинен, че пребил и заплашил с убийство приятелката си във Виена
преди 2 години Герб върнаха за скрап помпи и тръби за напояване на Добруджа ( по времето на Мирослав Найденов), а скоро може да ни се наложи да влагаме милиарди за водна инфраструктура там заради климатичните промени. Разбира се има и други райони с подобен проблем. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години За земеделското производство е прав - имаме потенциал и за количество и за качество. Не бива да се субсидират зърнарите, а производителите на трудоемки отрасли - плодове и зеленчуци, на месо и бибни пордукти. Какво печелим от това че имаме огромен износ на жито и царевица? Печелят 3ма души, а останалите 7 000 000? Плодове, зеленчуци, месо имат повече добавена стойност за обществото т.к. освен по-високата цена от единица площ има и работници, които получават възнаграждение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар