Налице е балансиране в търсенето и предлагането на пазара на хранителни стоки. Като цяло цените са се успокоили и няма повишение. Това стана ясно от думите на председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържища Владимир Иванов, който коментира темата пред Bulgaria ON AIR.
"В търговията на едро това по-бързо се усети, започва да се усеща и на търговията на дребно“, посочи той.
При основните хранителни продукти има стабилизиране на цените вече пет месеца, каза Иванов.
По думите му известни вариации в цените има при плодовете и зеленчуците, но не може да се говори за устойчиви тенденции. При пшеницата има "раздвижване", каза Иванов, но като цяло пазарът там показва затишие.
"Докато има военен конфликт, ще има и доста неизвестни за това как ще се развива регионът. Докато бушува войната, ще има промени", коментира Владимир Иванов.
Той поясни, че при основните хранителни продукти равнищата на цените са почти без промяна, а при млечните и месните продукти и рибата се отбелязва спад. Няма промяна и в цените на ориз, захар и варива.
По отношение на цените на плодовете и зеленчуците Иванов каза, че неблагоприятен фактор са били условията тази пролет за посевите и реколтата. "Ще има по-висока цена на лука например, но това е заради лошата реколта", обясни той.
Председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържища прогнозира, че до октомври не се очакват сериозни промени в цените на хранителните продукти. "Надявам се това равновесие да продължи и по-дълго, но за момента нищо не говори, че ще се изменят факторите. Всичко зависи от самата война", допълни той.
По думите му дори може да се говори за дефлация, ако войната спре.
Иванов поясни, че страната ни има потенциала да произвежда храна, с която да снабди "половин Европа", но въпросът е в организацията на земеделското производство.


Демонстрации по бойни изкуства откриват Дните на японската култура във Варна
Ново оръжие срещу високата скорост: „Драконовите зъби“ сменят "легналите полицаи"
Обучава родните моряци за работа с белгийските минни ловци
Дават по 50 евро за Коледа на най-бедните у нас
Повдигнаха обвинение срещу шуменец, печатал фалшиви евро на тавана си
Саудитският износ на петрол достигна връх от началото на войната
Най-трудната част от дигитализацията е промяната в мисленето
България трупа дълг, но без реформи няма да ускори растежа
От склада до етикетите и касата: Как AI променя пазаруването във „Фантастико“
Корпоративният AI преминава от експерименти към работещи решения
Рядко Bugatti Veyron се продаде за рекордна сума
Още един германски автомобилен доставчик фалира
Сърбин зарежда 136 пъти с чужда карта и препродава дизела за 1 евро
Може ли литиево-йонният акумулатор да убие алтернатора на колата ви
Единственото BMW M5 с W10 излиза на търг
В кадър: Пред МС се проведе протест против "путинското правителство"
Спецов отговори на Пулев: Задача ми беше да осигуря достъпни цени на горивата
Жената, обвинила Джей-Зи в изнасилване: Не е вярно, дори не съм го срещала
Русия засилва "войната в сянка" срещу Европа: Саботажи, дронове и кибератаки
Тъмносини нокти за есента: 7 идеи за стилен и загадъчен маникюр
преди 3 години Герб върнаха за скрап помпи и тръби за напояване на Добруджа ( по времето на Мирослав Найденов), а скоро може да ни се наложи да влагаме милиарди за водна инфраструктура там заради климатичните промени. Разбира се има и други райони с подобен проблем. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години За земеделското производство е прав - имаме потенциал и за количество и за качество. Не бива да се субсидират зърнарите, а производителите на трудоемки отрасли - плодове и зеленчуци, на месо и бибни пордукти. Какво печелим от това че имаме огромен износ на жито и царевица? Печелят 3ма души, а останалите 7 000 000? Плодове, зеленчуци, месо имат повече добавена стойност за обществото т.к. освен по-високата цена от единица площ има и работници, които получават възнаграждение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар