Налице е балансиране в търсенето и предлагането на пазара на хранителни стоки. Като цяло цените са се успокоили и няма повишение. Това стана ясно от думите на председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържища Владимир Иванов, който коментира темата пред Bulgaria ON AIR.
"В търговията на едро това по-бързо се усети, започва да се усеща и на търговията на дребно“, посочи той.
При основните хранителни продукти има стабилизиране на цените вече пет месеца, каза Иванов.
По думите му известни вариации в цените има при плодовете и зеленчуците, но не може да се говори за устойчиви тенденции. При пшеницата има "раздвижване", каза Иванов, но като цяло пазарът там показва затишие.
"Докато има военен конфликт, ще има и доста неизвестни за това как ще се развива регионът. Докато бушува войната, ще има промени", коментира Владимир Иванов.
Той поясни, че при основните хранителни продукти равнищата на цените са почти без промяна, а при млечните и месните продукти и рибата се отбелязва спад. Няма промяна и в цените на ориз, захар и варива.
По отношение на цените на плодовете и зеленчуците Иванов каза, че неблагоприятен фактор са били условията тази пролет за посевите и реколтата. "Ще има по-висока цена на лука например, но това е заради лошата реколта", обясни той.
Председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържища прогнозира, че до октомври не се очакват сериозни промени в цените на хранителните продукти. "Надявам се това равновесие да продължи и по-дълго, но за момента нищо не говори, че ще се изменят факторите. Всичко зависи от самата война", допълни той.
По думите му дори може да се говори за дефлация, ако войната спре.
Иванов поясни, че страната ни има потенциала да произвежда храна, с която да снабди "половин Европа", но въпросът е в организацията на земеделското производство.


Черно море потопи ЦСКА в дъжда на "Тича"
Скоро: Озоновата дупка ще изчезне непълно
Тъжна вест! Почина един от най-големите архитекти в историята
Какво време ни очаква в неделя?
Внимание! Чакат ни мощни магнитни бури в следващите дни
Кой ще замести Хасет в Белия дом, ако стане шеф на Фед
Жизнено важната търговия на Русия с петрол в Индия е в упадък, но не и изчезнала
Глобата от 140 милиона долара на Мъск показва, че ЕС губи самообладание
ChatGPT спечели правото си да се саморегулира. Това може да се развие зле
Германия ускорява мерките срещу дронове - зачестяват инцидентите на летищата
BMW превъртя играта: Тествахме новото iX3
Най-бързата кола на XX век беше продадена за над 25 милиона долара
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
„Байерн” надигра „Щутгарт” с хеттрик на Кейн
Божидар Божанов: По всичко изглежда, че провокаторите са действали с МВР
Разходите за заплати нарастват с около един милиард евро
Румен Петков: Омразата тръгва от парламента
преди 2 години Герб върнаха за скрап помпи и тръби за напояване на Добруджа ( по времето на Мирослав Найденов), а скоро може да ни се наложи да влагаме милиарди за водна инфраструктура там заради климатичните промени. Разбира се има и други райони с подобен проблем. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години За земеделското производство е прав - имаме потенциал и за количество и за качество. Не бива да се субсидират зърнарите, а производителите на трудоемки отрасли - плодове и зеленчуци, на месо и бибни пордукти. Какво печелим от това че имаме огромен износ на жито и царевица? Печелят 3ма души, а останалите 7 000 000? Плодове, зеленчуци, месо имат повече добавена стойност за обществото т.к. освен по-високата цена от единица площ има и работници, които получават възнаграждение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар