Налице е балансиране в търсенето и предлагането на пазара на хранителни стоки. Като цяло цените са се успокоили и няма повишение. Това стана ясно от думите на председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържища Владимир Иванов, който коментира темата пред Bulgaria ON AIR.
"В търговията на едро това по-бързо се усети, започва да се усеща и на търговията на дребно“, посочи той.
При основните хранителни продукти има стабилизиране на цените вече пет месеца, каза Иванов.
По думите му известни вариации в цените има при плодовете и зеленчуците, но не може да се говори за устойчиви тенденции. При пшеницата има "раздвижване", каза Иванов, но като цяло пазарът там показва затишие.
"Докато има военен конфликт, ще има и доста неизвестни за това как ще се развива регионът. Докато бушува войната, ще има промени", коментира Владимир Иванов.
Той поясни, че при основните хранителни продукти равнищата на цените са почти без промяна, а при млечните и месните продукти и рибата се отбелязва спад. Няма промяна и в цените на ориз, захар и варива.
По отношение на цените на плодовете и зеленчуците Иванов каза, че неблагоприятен фактор са били условията тази пролет за посевите и реколтата. "Ще има по-висока цена на лука например, но това е заради лошата реколта", обясни той.
Председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържища прогнозира, че до октомври не се очакват сериозни промени в цените на хранителните продукти. "Надявам се това равновесие да продължи и по-дълго, но за момента нищо не говори, че ще се изменят факторите. Всичко зависи от самата война", допълни той.
По думите му дори може да се говори за дефлация, ако войната спре.
Иванов поясни, че страната ни има потенциала да произвежда храна, с която да снабди "половин Европа", но въпросът е в организацията на земеделското производство.


България в огнената карта на Европа: 2026 г. показва колко далеч вече стига рискът от пожарите
ЕС губи близо една четвърт от пречистената вода заради течове
НАП и КЗП отчетоха близо 38 хиляди проверки за спазването на закона за еврото
Българската индустрия се разминава с европейския ръст: производството спада с 2,6% за година
ИПИ: Малко специалисти по здравни грижи работят в някои общини във Варненско
САЩ ще представят план за "икономическа изолация" за Иран следващата седмица
САЩ плащат най-високата доходност по 30-годишен дълг от четвърт век
Големите корпорации купиха политическо влияние. Сега идва сметката
Уорш има по-сериозни проблеми от трудното начало във Фед
Все повече страни забраняват социалните мрежи за деца - но има ли ефект?
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Александра Начева донесе втори бронз от европейското по атлетика
Ограничения по магистрала „Тракия“ заради ремонт
В София пускат в експлоатация нов метроучастък
Днес значително по-хладно, вятърът се усилва
Защо следващата глобална икономическа криза може да бъде в Китай?
преди 3 години Герб върнаха за скрап помпи и тръби за напояване на Добруджа ( по времето на Мирослав Найденов), а скоро може да ни се наложи да влагаме милиарди за водна инфраструктура там заради климатичните промени. Разбира се има и други райони с подобен проблем. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години За земеделското производство е прав - имаме потенциал и за количество и за качество. Не бива да се субсидират зърнарите, а производителите на трудоемки отрасли - плодове и зеленчуци, на месо и бибни пордукти. Какво печелим от това че имаме огромен износ на жито и царевица? Печелят 3ма души, а останалите 7 000 000? Плодове, зеленчуци, месо имат повече добавена стойност за обществото т.к. освен по-високата цена от единица площ има и работници, които получават възнаграждение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар