ООН очаква рекордно световно производство на зърнени култури през годината

Последните оценки на Организацията на ООН по прехраната (ФАО) показват относително оптимистични перспективи за световните пазари на хранителни стоки. Очаква се производството на всички селскостопански стоки да се увеличи, с изключение на захарта, според нов доклад на Организацията, публикуван в четвъртък.

От ФАО прогнозират световното производство на ориз, царевица, сорго и маслодайни култури да достигне нови рекордно високи нива, според доклада "Хранителни перспективи" (Food Outlook). В документа се отбелязва също, че световното производство на храни остава уязвимо на неблагоприятни метеорологични условия, както и на продължаващото геополитическо напрежение, несигурността в търговската политика и икономическите условия.

"Тенденциите в селскостопанското производство изглеждат стабилни, но факторите, които биха могли да повлияят негативно на световната продоволствена сигурност, се увеличават", коментира главният икономист на ФАО Максимо Тореро.

Докладът на ФАО за храните, издаван два пъти годишно, представя пазарни оценки и актуализирани прогнози за производството, търговията, потреблението и запасите от основни хранителни стоки, включително пшеница, ориз, маслодайни култури, захар, месо, млечни продукти и риба. В доклада се прави и оценка на световния бюджет за внос на храни и са включени специални тематични глави, разглеждащи въздействието на птичия грип, променящите се модели на търговия от 2022 г. насам, потенциалните стимули за измами с риба в световните агрохранителни системи и последиците от декарбонизацията на морския сектор за вноса на храни.

Зърнени култури

По отношение на световното производство на пшеница прогнозите са за умерено увеличение през следващата година, докато потреблението на глава от населението ще намалее. Очакванията за ръст на производството се основават до голяма степен на 13-процентно увеличение в Европейския съюз (ЕС) заради по-високите добиви вследствие на благоприятните климатични условия, както и на потенциалната рекордна реколта в Индия, породена от увеличените площи за засяване.

ФАО публикува и първата си прогноза за световното производство на ориз за годината, като предвижда годишно увеличение от 0,9 на сто. Това би довело до нов рекорден връх от 551,5 млн. тона, главно поради очакваното увеличение на производството в Азия. Прогнозира се международната търговия с ориз да се увеличи с 1,4 на сто през 2025 г., за да достигне рекордните 60,5 млн. тона, подхранвана от силното търсене от Африка и нарастващия износ от Индия и Южна Америка. Според прогнозата световното потребление на глава от населението на ориз да се увеличи в световен мащаб, с ръст от 2 процента в страните с ниски доходи и дефицит на храни.

Внос на храни

ФАО очаква също така вносът на храни да нарасне с 3,6 на сто спрямо предходната година до близо 2,1 трлн. щатски долара. Това увеличение се дължи главно на скока от 29,3 на сто в разходите за внос на кафе, чай, какао и подправки, увеличение от 8,1 на сто на разходите за внос на плодове и зеленчуци и увеличение от 5,6 на сто на месни продукти. За разлика от това, разходите за внос на други групи хранителни стоки намаляват, в това число спад от 4,6 на сто за зърнени култури.

През 2025 г. търговското напрежение и несигурността в политиката вероятно ще повлияят на световната сметка за внос на храни, като се отразят на обема и цените на вноса, особено на чувствителни продукти като тропически напитки и животински стоки. Въздействието ще варира в зависимост от държавата и стоката, от зависимостта от вноса и наличието на алтернативи. Неблагоприятните метеорологични събития и прекъсванията на веригата на доставки могат допълнително да повишат разходите за внос.

Птичи грип

Новият доклад на ФАО включва специален материал, който разглежда как високопатогенният птичи грип (HPAI) се отразява на птицевъдния сектор по света. Въпреки повтарящите се огнища през последните четири години, моделите на износ на птиче месо остават устойчиви. През 2025 г. Бразилия – третият по големина производител на птиче месо в света, формиращ близо 30 на сто от световния износ, съобщи за първия си търговски значим случай на птичи грип.

Световното производство на кокоши яйца е достигнало 91 млн. тона – или приблизително 1,7 трлн. яйца – през 2023 г., като Китай е допринесъл с 38 на сто от него, следван от Индия и САЩ, съответно, с около 8 и 7 процента. Въпреки че обикновено се търгуват само 2,2 млн. тона, този обем почти се е удвоил през 2024 г. В резултат на това нестабилността на цените на яйцата остава проблем.

Въздействието на птичия грип върху производството на храни се усеща основно при кокошките носачки, тъй като бройлерите имат по-кратък производствен цикъл и обикновено се отглеждат в затворени системи.

Щамовете на птичия грип, разпространявани от мигриращи диви птици, отдавна са проблем, но огнищата на болестта след 2020 г. показват по-устойчив и широко разпространен модел с по-големи икономически последици.

Пазар на торове

В доклада се анализират и световните търговски потоци на торове от 2022 г. насам, когато започна войната в Украйна, като се подчертава нарастващия дял на Руската федерация на световния експортен пазар в повечето основни категории торови продукти. Друг раздел разглежда промените в световната търговия със зърно, като отбелязва, че както Руската федерация, така и Украйна, които заедно формират близо една четвърт от световния износ на пшеница, царевица и ечемик, са показали устойчивост и адаптивност.

Докладът изследва и основните фактори, които влияят върху международните цени на торовете, като се съобщава, че цената на кошница от азотни, фосфорни и калиеви торове е била средно 437 долара на тон през май 2025 г., което е спад от историческия пик от 815 долара на тон през април 2022 г.

(БТА)