ЕС обмисля да даде нова фискална гъвкавост на страните членки заради енергийните цени

Европейският съюз обмисля предоставяне на допълнителна фискална гъвкавост на държавите членки, за да се справят с ефектите от високите енергийни цени на фона на войната в Иран.

Предложението, обсъждано от Европейската комисия, би позволило на правителствата да изразходват около 0,3% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за разходи, свързани с енергоносителите, извън фискалната рамка на ЕС. Това посочват хора, запознати с дискусиите, пред Bloomberg.

Мярката ще функционира като т. нар. клауза за дерогация, подобна на изключението за отбрана, което държавите членки получиха преди това, посочват източниците, пожелали анонимност. Подробностите около предложението подлежат на промяна преди обявяването им от комисията.

Говорител на ЕК е отказал коментар.

Очаква се растежът в еврозоната да се забави значително, като същевременно се наблюдава най-бързата инфлация от 2023 г. насам в резултат на скока на цените на енергоносителите заради войната в Близкия изток. Комисията прогнозира, че производството ще нарасне с 0,9% тази година, което е значително под 1,4-процентното увеличение миналата година и с 0,3 процентни пункта по-ниско от очакваното през ноември. За 2027 г. ЕК ревизира перспективата си в низходяща посока до 1,2%.

По данни на Евростат от април България остава сред страните в ЕС с най-ниско съотношение на брутния държавен дълг към БВП, но тя също така е на второ място по най-бърз ръст на задлъжнялостта към края на 2025 г.

През последното тримесечие на миналата година дългът на България се равнява на 29,9% от БВП, което я поставя на четвърто място сред страните членки на съюза с най-ниска задлъжнялост. В същото време страната ни е втора в ЕС по най-голямо увеличение на задлъжнялостта спрямо същия период на предходната година с 6 процентни пункта (пр.п.).

Само за едно тримесечие тя е нараснала с 1,5 пр.п., което поставя България на шесто място в съюза.

Гърция е най-задлъжнялата страна в ЕС към края на миналата година, като държавният ѝ дълг се равнява на 146,1% от БВП. Следват Италия със 137,1%, Франция със 115,6%, Белгия със 107,9% и Испания със 100,7%, показват още данните на Евростат.

Прогноза за растежа на страните от еврозоната за 2026 г. Графика: Bloomberg LP

Ситуацията е особено критична в Италия. Страната, която отдавна се бори с високи нива на задлъжнялост, е и сред най-силните гласове, призоваващи за по-голяма фискална гъвкавост от Брюксел през последните месеци, притисната от инфлацията. Въпреки по-силния растеж през първото тримесечие бюджетният дефицит на Италия е над лимита на ЕС и властите намалиха прогнозата си за растеж, след като кризата в Близкия изток доведе до покачване на цените на горивата.

Италианската икономика нарасна само с 0,5% миналата година, подкрепена от частното потребление и инвестициите, свързани с фонда за възстановяване на ЕС. Този източник обаче ще пресъхне тази година, което, в комбинация с войната в Иран и енергийната криза, ще затрудни икономиката да набере темп. БВП нарасна с 0,3% през първото тримесечие спрямо предходния период вместо с 0,2%, отчетени по-рано.

Италианският премиер Джорджа Мелони отговори на кризата около войната с временни решения, включително временно намаляване на данъка върху горивата, което периодично се удължава с проточването на конфликта. Страната е силно зависима от чуждестранния внос на горива и газ, а икономиката ѝ е изложена на по-големи енергийни ценови скокове от конкурентите си.

Мелони поиска от Брюксел миналия месец да предостави по-голяма свобода на действие в рамките на бюджетните правила на блока, за да компенсира нарастващите разходи. В писмо, което изпрати до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, Мелони поиска включването на инвестиции и извънредни мерки за справяне с енергийната криза в така наречената национална защитна клауза.

„Конфликтът в Близкия изток предизвика сериозен енергиен шок, който допълнително подлагайки Европа на допълнително изпитание, докато се справя с вече нестабилна геополитическа и търговска среда“, заяви миналия месец еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис.