Американските фермери от Средния Запад се задъхват под натиска на митата

Фермерът Брайън Харбидж отглежда царевица и соя, като управлява животновъдно стопанство в пет окръга в Западен Охайо. В света на селското стопанство работата му представлява голям бизнес, пише Guardian.

Въпреки това, последните две години са изключително трудни на фона на двойната заплаха от климатичната криза и администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Миналата година в регионите, където се отглежда интензивно царевица, са събрани само 20% от реколтата поради суша, която донесе малко валежи между юни и октомври. Това е част от климатичен цикъл, включващ суша, горещини и горски пожари, които струват на производителите на култури в национален мащаб 11 млрд. долара.

„Миналата година започнахме с добра реколта, а след това просто спря да вали. Добивите ни определено намаляха с поне 25-30%“, изтъква Харбидж.

Тази година е случва точно обратното.

Прекомерните валежи подхранват разпространението на болести и вредители върху полетата от соя и царевица, които Харбидж е засадил през пролетта.

С наближаването на озаряването на реколтата от царевица и соя през 2025 г. – двете най-големи култури в Америка и ключовите елементи на селското стопанство – производителите са изправени пред предизвикателство. Климатичните промени, рязко нарастващите оперативни разходи и слабото международно търсене, причинено до голяма степен от правителствената политика под формата на мита, създават перфектната буря.

Процентът на самоубийствата сред фермерите е 3,5 пъти по-висок от националното ниво в САЩ.

През 2023-24 г. Китай закупи 24,9 млн. тона соя на стойност 13,2 млрд. долара, използвани предимно за изхранване свине. С под 6 милиона тона, вторият по големина международен пазар на соя за американските фермери, Мексико, изостава значително.

От 2017 г., когато Тръмп въведе за първи път мита, земеделските производители се сблъскват с упадъка на Китай като водещ пазар за соя и важен пазар за износ на царевица.

Миналият месец стана ясно, че износът на соя – най-големият износ на зърно в Америка по стойност – е достигнал 20-годишно дъно.

„Митата вероятно са нещо, което ще помогне в дългосрочен план за цялата страна; в краткосрочен план е ужасно за фермерите“, посочва Харбидж.

Фермерите и жителите на селските райони на САЩ са склонни да подчертаят, че техните политически и избирателни предпочитания рядко се подхранват от един-единствен проблем или събитие, като например митата. Мнозина продължават да подкрепят Тръмп въпреки очевидните финансови предизвикателства, които политиката на президента подхранва.

Тръмп до голяма степен мълчи по отношение на болката, която неговите мита причиняват на фермерите и животновъдите, въпреки че избирателите в селските райони са крайъгълен камък на неговата политическа база. На 10 август той публикува в Truth Social искане Китай да учетвори покупките си на американска соя. Президентът твърди, че Китай е „притеснен“ от недостиг на соя, въпреки че Пекин обеща да увеличи добива на соя в страната с 38% до 2034 г.

Нещо повече, някои пазарни анализатори казват, че публикацията на Тръмп не е разпространена в китайските социални платформи, което предполага, че искането му може да не е било чуто от политическите лидери на страната.

Тъй като събирането на реколтата от соя в Средния Запад ще започне след около месец, а на царевицата - седмици по-късно, страхът, че Китай може да не купи нито един кораб със зърно този сезон, нараства сред мнозина.

„С въведените [мита], ние не сме конкурентоспособни със соята от Бразилия. Нашата пазарна година започва на 1 октомври и обикновено до този момент Китай поема ангажименти за предварителни покупки на соя. Китай не е направил нито една покупка на американска соя“, изтъква Вирджиния Хюстън, директор на правителствените въпроси в Американската асоциация на производителите на соя.

За да успокои своите привърженици сред фермерите, администрацията на Тръмп обяви 60 млрд. долара субсидии за сектора през следващите десет години в скорошния данъчен закон, но това предизвика критики от онези, които казват, че фермерите не трябва да бъдат субсидирани за сметка на данъкоплатците.

Други съобщават, че финансирането ще бъде насочено към производители в специфични региони на САЩ, което ще е от полза за по-големите производители, а не за семейните ферми. Към предизвикателствата пред износа се добавя и фактът, че цената на културите в САЩ е в постоянен спад през последните три години поради по-малкия брой говеда и намаляващото производство на етанол.

През цялото време непредсказуемите метеорологични условия продължават да затрудняват планирането.

През по-голямата част от това лято следобедните бури бяха почти ежедневно явление в Индиана, Охайо и другаде в т.нар. Източен царевичен пояс, водейки до образуване на локви, които унищожават ранния растеж на растенията. Скоро последваха болести като северна листна мана по царевицата, сиви листни петна и катранени петна.

Въпреки че Харбидж е третирал реколтата си срещу болести, жегата и влажността, които са били необичайна черта на живота това лято, могат да преодолеят ефектите на фунгицидите.

Освен това Харбидж казва, че ще трябва да похарчи допълнителни пари за пропан, за да изсуши царевицата си, преди да я изпрати на потребителите, отново поради високото съдържание на влага.

Ако Тръмп влезе във фермата му днес, Харбидж казва, че ще има само едно послание.

„Износът е номер едно. Това е решение номер едно. Трябва да се отървем от това, което отглеждаме, или трябва да можем да го използваме“, изтъква той.