Лимитите и финансирането - големите проблеми в болничното здравеопазване

Необходимост от промяна на финансовия модел в здравеопазването и стратегия за справяне с кризата с кадрите се потвърждава от проучване* сред мениджъри на лечебни заведения.

Най-голям проблем в болничното здравеопазване е наличието на лимити за дейността на лечебните заведения, а липсата на достатъчно финансиране от страна на държавата е на второ място. Качеството на здравните услуги и изискванията за нивата на компетентност са посочени като следващи рискове за системата на здравеопазването в България.

Това показват резултатите от проучване сред мениджъри на лечебни заведения в рамките на проекта „Най-добрите болници“, проведено сред 73-ма управители на лечебни заведения през май 2022 г. Анкетата беше представена по време на дебата „Болнична помощ след COVID-19 – шанс за трансформация” на Българска болнична асоциация (ББА) и Investor Media Group.

Проучването установя нагласите на болничните управители за необходимите стъпки за развитие на силна и устойчива болнична помощ в България.

Най-големите проблеми в болничното здравеопазване

Като най-голям проблем в болничното здравеопазване мениджърите на лечебни заведения посочват наличието на лимити за дейността – близо 32%. Недостигът на кадри е най-голям проблем според близо 31% от анкетираните. Липсата на достатъчно финансиране от страна на държавата е определена като най-големия проблем за сектора от страна на близо 24% от болниците. Качеството на здравните услуги и изискванията за нивата на компетентност са посочени като най-голям проблем съответно от 3,51% и 1,69% от анкетираните.

Какво е приоритетно да се промени

Според 78% от мениджърите на болнични заведения трябва да има приоритетно преразглеждане на цените на медицинските услуги. Отпадането на лимитите на болниците се посочва като приоритет от близо 66% от участвалите в проучването. Други близо 44% смятат, че трябва да се промени Националната здравна карта и заложените в нея изисквания. Официализирането на доплащането се определя за приоритет от 42% от болничните мениджъри. В същото време замяната на клиничните пътеки с диагностично свързани групи е определено като приоритет от близо 40% от анкетираните. Едва близо 7% са на мнение, че е необходимо засилване на контрола.

Индикаторите за качество на болничното здравеопазване

Близо 62% от болничните мениджъри смятат, че индикаторите за качество на болничното здравеопазване са преживяемост след лечение, брой рехоспитализации и оценка на удовлетвореността на пациентите. 23% посочват само преживяемост след лечение, а други 22% - само оценка на удовлетвореността на пациентите.

Кризата с кадрите в българското здравеопазване

За решаването на проблема с кадрите в българското здравеопазване е необходима цялостна политика за остойностяване на труда на медицинските специалисти, допълнителни социални придобивки и подкрепа според 82% от мениджърите на лечебни заведения. 20% са на мнение, че трябва да има увеличаване на заплатите чрез изравняване на нивата в различните лечебни заведения. 

Като задоволително се определя използването на нова апаратура и иновации в болниците от 71% от участниците в проучването, а за останалите 29% то е незадоволително.

Мащабна и спешна реформа в болничното здравеопазване е необходима според близо 84% от анкетираните мениджъри на лечебни заведения.

На въпрос какво е необходимо за постигане на устойчиво болнично здравеопазване почти равен е броят отговори за насочени усилия към повече превенция на заболяванията (56%), усъвършенстване на спешна помощ (52%), повишаване на здравната култура на населението (близо 51%), електронно здравеопазване и дигитализация (45%).

5 стъпки за силна и устойчива болнична помощ

Първата стъпка, която трябва да се предприеме още днес за силна и устойчива болнична помощ, според 60% от болниците е решаването на проблема с кадрите. Необходимостта от поставяне на пациента в центъра на системата е първото нещо, което трябва да се предприеме според 22% от лечебните заведения. Близо 15% на първо място поставят повишаване на доверието в системата. А за 4,41% от анкетираните иновациите и дигитализацията е първата крачка към постигането на устойчиво болнично здравеопазване. Оценка на качеството е посочено като най-важното нещо от 1,5% от мениджърите, участвали в проучването.

За близо 66% от анкетираните болнични мениджъри състоянието на доболничната помощ в региона, в който работят е задоволително. Други 27% обаче посочват, че то е незадоволително. Едва 7% от болниците определят състоянието на доболничната помощ в техния регион като отлично.

“Увеличаването на цените в здравеопазването е около 6 пъти по-ниско спрямо останалата част от икономиката, ако се погледнат данните за инфлацията за периода от 2014 г. до април 2022 г.“, обясни икономистът Стоян Панчев от ЕКИП в рамките на дебата. Той цитира данни, според които индексът на потребителските цени за последните осем години е 26,2%, като половината от това увеличение е в последните 12 месеца. В същото време увеличаването на цените в здравеопазването е с 4,3%.

Според Андрей Марков, заместник-председател на ББА и управител на „Аджибадем Сити Клиник – Сърдечно-съдов Център“, е необходима спешна промяна на финансовия модел на здравеопазване у нас. По думите му или трябва да се даде възможност на пазара да влязат застрахователи, които да компенсират недостига на средства, или да бъдат увеличени здравните вноски и публичните средства за сектора.

„Увеличението на клиничните пътеки с 25% през 2022 г. е нещо, което практически трябваше да се случи в последните 5-10 години. Ако всяка година следвахме инфлацията и повишавахме цените, така както трябва, сега щеше да се наложи да увеличим цените с 10%“, посочи д-р Иван Маджаров, председател на Управителния съвет на Български лекарски съюз. Изоставянето в индексацията с инфлацията през годините е и причината според него в момента медицинските дейности в българското здравеопазване да имат необходимост от 100% повишаване на цените.

„Трябват радикални решения от страна на законодателя по отношение на кадрите и стратегически подход по отношение на ограничените финанси. Националният рамков договор като нормативен акт е изчерпал своето значение. Трябва да се върнем към реално договаряне между възложител и изпълнител на болнична помощ“, смята проф. д-р Красимир Иванов, председател на Асоциацията на университетските болници в България и член на Съвета на директорите на УМБАЛ „Света Марина“.

Проучването е проведено в периода 3.05.2022 – 23.05 2022 сред 73 мениджъри на лечебни заведения. То съдържа количествени и качествени въпроси, сред които има отворени и затворени въпроси. От болниците, участвали в проучването, 78% са многопрофилни, а 22% са специализирани. От гледна точка на собствеността 32% от отговорите са дошли от болници общинска собственост, следвани от частните – с 31%, 24% - са смесена (държавна и общинска собственост), а 12% - са изцяло държавна собственост. От лечебните заведения, участвали в проучването на Българска болнична асоциация, 73% нямат университетски статут, докато останалите 27% са университетски.