НЗОК: Еднодневните хоспитализации ще намалят много фиктивните престои в болниците

Еднодневните хоспитализации ще намалят много фиктивните престои в болниците в страната. Това каза по БНТ Иван Кокалов от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Коментарът е по повод предстоящото подписване на Анекс към Националния рамков договор за медицински дейности 2023-2025 г., с който се въвеждат редица промени, сред които и еднодневни хоспитализации.

В момента болниците в България – държавни и общински, извършват над 2 млн. хоспитализации годишно.

Идеята е да се пестят публични средства от излишни хоспитализации, защото всяка година броят им расте, но и да има стимули за личните лекари да лекуват в извънболничната помощ. „Когато един пациент е болен вкъщи, той трябва активно да бъде лекуван. Аз имам интерес да го излекувам като общопрактикуващ лекар, ако касата ми го плати", обясни Кокалов. За да се случи това, трябва да има засилен контрол, посочи той.

Експертът не уточни с колко ще се намалят излишните хоспитализации и как ще се отрази на бюджета на Здравната каса.

В новия Рамков договор се предвижда изследвания да могат да се правят с еднодневни процедури в болници и диагностично-консултативни центрове, без да се налага хоспитализация. В момента поради това, че някои изследвания се правят само в болнични условия, болниците масово записват пациенти в излишни хоспитализации, които често са и фиктивни - при проверка се оказва, че пациентът е у дома си. По този ред се оправдават редица засечени в проверки нарушения с получени неправомерно средства от НЗОК.

Властите активно обсъждат възможността за масово въвеждане на еднодневните хоспитализации, като ефективен начин за спиране на практиката за източване на средства от НЗОК. Идеята е да заместят тридневните хоспитализации, чрез които в момента се източват публични средства неефективно.

Анексът трябва да улесни достъпа на пациентите до изследвания и диагностика, включително и скъпи изследвания като ядрено-магнитен резонанс. Сега повечето прегледи с ЯМР са платени, а за безплатен преглед се чака с месеци.

За пръв път се въвежда и минимален и максимален болничен престой при лечението на инсулт. Това ще позволи пациентите с тежък инсулт да не бъдат изписвани след четвъртия ден от болницата, а да могат да останат до 10 дни под наблюдението на лекарите. 

Увеличават се цените на клинични пътеки, като ще има значителен ръст за цените на детското и майчиното здравеопазване. Продължава политиката с всяка следваща година за увеличаване на финансирането на интензивните грижи. В подкрепа на иновациите в медицината за първи път се предлага отделен ред извън общия бюджет за роботизирана хирургия.

Лечението и проследяването на онкологично болни пациенти по клиничните пътеки и процедури ще бъде без ограничения и се включва към дейностите, за които се определят индикативни стойности (като  раждане и хемодиализа), заплащани от НЗОК. Освен това палиативни грижи за пациентите с онкологични заболявания ще могат да се ползват два пъти в годината по 30 дни при два пъти по 25 дни сега, пише БТА.

БЛС и НЗОК не постигнаха съгласие какви мерки да се въведат за гарантиране на възнагражденията в болниците. В първоначалния вариант бяха предвидени глоби за болници, които не успеят да постигнат заложените в колективния трудов договор нива, както и за болници, които имат повече от 10-кратна разлика между най-ниските и най-високите заплати. Отново бе договорена поредна отсрочка от три месеца, тъй като по-бедните общински болници нямат възможност да вдигнат достатъчно възнагражденията на медицинския си персонал.