Натискът за декарбонизация върху глобалния транспортен сектор нараства

Европейският съюз (ЕС), Канада, Япония и уязвимите от климата тихоокеански островни държави са сред 47-те страни, които търсят подкрепа за налагане на такса върху емисиите на парникови газове в сектора на международния транспорт, показват документи, видени от Ройтерс.

Документите, които се обсъждат на среща на Международната морска организация (IMO), която продължава вече втора седмица, очертават четири предложения с общо 47 поддръжници за налагане на такса върху всеки тон парникови газове, произведени от индустрията.

Подкрепата за идеята нараства повече от два пъти спрямо 20-те нации, които публично подкрепиха въглеродния данък на срещата на върха за климата във Франция миналата година.

Поддръжниците твърдят, че политиката може да генерира повече от 80 млрд. долара годишно финансиране, което може да бъде реинвестирано за разработване на нисковъглеродни горива за сектора на корабоплаване и подкрепа за по-бедните страни относно техния преход. Противниците на идеята, включително Китай и Бразилия, казват, че това ще ощети зависещите от търговията развиващи се икономики.

Тези страни се надпреварват да привлекат други държави - включително повечето африкански нации - които според дипломатите все още не са заели твърда позиция по въпроса. IMO взема решения с консенсус, но може да го направи и с подкрепа от мнозинството.

Миналата година агенцията на ООН постигна съгласие да си постави за цел намаляване на емисиите с 20% до 2030 г. и нетни нулеви емисии около 2050 г. Въпреки че страните се споразумяха да продължат преговорите за цената на емисиите, в официално резюме на срещата се отбелязва, че те са „разделени по няколко въпроса “ относно идеята.

Албон Исхода, делегат на IMO от Република Маршалови острови, казва, че таксата е единственият надежден начин за постигане на целите на организацията.

"Ако това не бъде прието, какви са алтернативите? Защото ние вече се споразумяхме относно определени цели", изтъква той.

Корабоплаването, което транспортира около 90% от световната търговия, представлява близо 3% от световните емисии на въглероден диоксид – дял, който се очаква да се увеличи през следващите десетилетия без по-строги мерки срещу замърсяването.

Предложение, внесено от Маршаловите острови, Вануату и други нации  - които въпреки силната си зависимост от корабоплаването и търговията изискват данък върху емисиите от години - предлага такса от 150 долара на тон въглероден диоксид.

Анализатори посочват, че подобна цена може да направи инвестициите в нисковъглеродни системи, работещи с амоняк, икономични оправдани в сравнение с конвенционалните кораби.

„Нуждаем се от преход с безпрецедентен мащаб и скорост“, посочва министърът на климата на Вануату Ралф Регенвану. „Евтините решения, хибридните предложения няма да свършат работа“, категоричен е той.

Други страни и организации, включително ЕС, Япония и Южна Корея, се застъпват за комбиниране на цената на емисиите от корабоплаването с глобален стандарт за емисиите от горивото, използвано от плавателните съдове.

Среща на IMO през септември служи като краен срок за страните да решат дали да решат въпроса както със стандарта за гориво, така и с цената на емисиите. Високопоставен служител на ЕС казва, че блокът вярва, че „само двете цели заедно могат да бъдат достатъчни“, за да постигнат целите на IMO.

Липса на съгласие

Китай, Бразилия и Аржентина отхвърлиха идеята за въглеродна такса в преговорите на IMO миналата година. Проучване на бразилския университет в Сао Пауло установи, че въглероден данък върху корабоплаването ще намали брутния вътрешен продукт (БВП) в развиващите се страни с 0,13%, като Африка и Южна Америка са сред най-засегнатите региони.

Бразилски преговарящ казва, че страната му и други развиващи се икономики се стремят към бърз енергиен преход с минимални разрушителни ефекти върху техните икономики, особено страните, които разчитат на търговията по море.

Предложение на Аржентина, Бразилия, Китай, Норвегия, Южна Африка, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Уругвай се застъпва за глобално ограничение на интензитета на емисиите от горива с финансова санкция за нарушения, като алтернатива на таксата върху всички емисии от корабоплаването.

Това би означавало, че ако държавите спазват изцяло стандарта за гориво, няма да се плащат такси за емисии.

„Няма да подкрепим плосък данък, който вероятно ще навреди на развиващите се страни, но бихме одобрили данък, прилаган само към емисиите над определена референтна стойност“, изтъква бразилският преговарящ.

Място за маневри

Въпреки различията в мненията, държавите членки на IMO все още се опитват да постигнат съгласие относно глобалните мерки и избягване на такива на национално ниво. Последното би фрагментирало пазара с различни местни стандарти и би причинило сериозни проблеми за фирмите, доставящи стоки в световен мащаб.

Дипломати предполагат, че компромисът може да бъде постигнат чрез решението на IMO за цена на въглерода, предназначена да гарантира, че няма да е необходимо да се отчита като данък - например чрез разработване на политиката за основна цел намаляване на емисиите, вместо повишаване на приходите.

Планът на Канада предлага IMO да се съгласи с основния дизайн на цената на емисиите, но да отложи решението за това как ще бъдат изразходвани приходите от нея - въпрос, предизвикващ политически разногласия, който провали предишните преговори.