Светът разполага с твърде много стомана, но никой не иска да спре да я произвежда

В завода на Tata Steel в Аймуйден в покрайнините на Амстердам казани с разтопена стомана, подобна на лава, се изливат в дълги съдове и металът се втвърдява в еднакви стоманени плочи с размери 12 на 1,2 метра, пише New York Times.

Всеки артикул се изработва по поръчка: корпуси за батерии, които не протичат; автомобилни части със зони на деформация, които абсорбират силата на удара; консерви, които безопасно съхраняват храната в продължение на години.

Много малко компании в света могат да произвеждат този вид висококачествена стомана. Въпреки това Tata е ударена от същите сили, които засягат всеки производител на стомана: компаниите произвеждат повече стомана, отколкото светът може да използва.

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), излишното производство на стомана се очаква да достигне 721 млн. тона до 2027 г.

Един от отговорите на този проблем би бил просто да се произвежда по-малко стомана. Проблемът е, че никоя държава не иска да спре производството на материал, смятан за съществен за нейната икономическа и национална сигурност.

Производството на стомана винаги е заемало изключително важно място като символ на икономическа мощ и престиж. То представлява тъканта на съвременния живот, използва се не само за сгради, пътища, автомобили, хладилници, електроника, вилици и винтове, но и за оръжия, танкове и изтребители.

В Европа признанието, че на САЩ вече не може да се разчита като основен гарант за сигурността ѝ, допълнително подчерта важната роля на стоманата в отбраната.

„Стоманата е от основно значение за индустриалната мощ на Великобритания, за нашата сигурност и за нашата идентичност като водеща световна сила“, заяви британският министър на бизнеса и търговията Джонатан Рейнолдс пред парламента през април, когато правителството прие извънредно законодателство, за да поеме контрола над последните две действащи доменни пещи в страната.

През последното десетилетие напливът от евтина стомана от Китай трансформира световния пазар. Огромният брой заводи в страната – построени отчасти с правителствена подкрепа и често без екологичния контрол, задължителен в Европа – произвеждат повече стомана, както и алуминий, отколкото останалите страни по света взети заедно. Със забавянето на икономиката на Китай, повече от тези метали се изнасят на ниски цени.

Резултатът е спад на цените, свиване на печалбите и увеличена безработица. Измерена в килограм, стоманата струва по-малко от бутилираната вода. По-малките приходи означават и по-малко пари за инвестиции в нови нисковъглеродни технологии, които са от съществено значение за постигане на климатичните цели на Европейския съюз (ЕС), предупреди през май ОИСР.

Това постави правителствата в трудно положение. Те искат да защитят работните места и индустрията, смятана за ключова за националната сигурност, но също така се стремят да намалят разходите и да избегнат изплащането на субсидии. Те искат да ускорят прехода към по-чиста енергия, но също така да запазят конкурентоспособността на производството на стомана.

Тази пролет Tata съкрати 1600 души в завода в Аймуйден. Миналата година производителите на стомана в ЕС обявиха общо 18 000 съкращения на работни места и затваряне на производствен капацитет от 9 млн. тона. А през първите шест месеца на тази година Германия, най-големият производител на стомана в блока, отбеляза спад в производството на стомана с 11,6% - повече от 17 млн. тона - спрямо същия период на 2024 г.

ЕС налага търговски санкции, целящи да спрат Китай да изнася евтина стомана на европейския пазар. Но китайската стомана продължава да пристига, което подтиква страни, които традиционно не са износители на стомана, като Южна Корея и Япония, да се включат в търсенето на купувачи на други места.

„Това е ефект на доминото“, посочва Лусия Сали, ръководител на комуникациите в Европейската стоманодобивна асоциация.

И сега, освен високите разходи за енергия и труд, остарелите технологии и ожесточената конкуренция от Китай, европейските производители на стомана трябва да се справят и с американските мита. Президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи 50% налог върху почти целия внос на стомана и алуминий в опит да защити и стимулира американските производители.

Митата на Тръмп не само заплашват значително да намалят количеството стомана, което Европа може да продава в САЩ. Те също така ще тласнат други производители на стомана по света да се стремят да пренасочат все повече и повече от износа си към Европа, което допълнително ще увеличи конкуренцията с местните компании.

Великобритания е в по-добра позиция от повечето страни, тъй като Тръмп освободи британската стомана от допълнителните 25% мита и се съгласи да премахне останалите 25% в някакъв бъдещ момент.

Междувременно обаче застаряващите фабрики във Великобритания се сблъскват с проблеми с оцеляването.

Тази пролет правителството пое контрола над комплекса British Steel в Скънторп, индустриален град в Северна Англия. Jingye, китайската компания, която притежаваше завода, заплаши да го затвори, позовавайки се на загуби от 700 000 паунда на ден. Двете доменни пещи са последните в страната, които произвеждат стомана от нулата, използвайки желязна руда и въглища, а не скрап.

Миналата година правителството помогна и за спасяването на Tata Steel , която управлява голям завод в Порт Талбот в Уелс, с безвъзмездна помощ от 500 млн. паунда за преход към по-екологична електродъгова пещ, която разтопява рециклирана стомана.

В Нидерландия заводът на Tata Steel в Аймуйден е в по-добро състояние. Обектът, който е с размерите на 1100 футболни игрища, е един от най-големите индустриални работодатели в страната. Заводът е вторият по големина в Европа.

Пейзажът включва извисяващи се комини и хълмове, направени от купища желязна руда и въглища. Tata Steel планира да преобразува захранваната с въглища електроцентрала, така че да използва зелен водород до 2030 г. и води преговори с холандското правителство за субсидии.

Компанията продължава да инвестира в следващото поколение работници, като приема от 150 до 200 души в своята академия за обучение всяка година.

Но заводът в Аймуйден все още има проблеми. Холандските регулаторни органи водят съдебни спорове с Tata Steel за глоби и евентуално затваряне на коксова пещ заради токсичните ѝ емисии. Планираният преход към технология с по-ниски нива на замърсяване ще струва милиарди евро и ще отнеме време.

В момента стоманата, произведена със зелен водород в електродъгови пещи и други по-екологични методи на производство, отделя далеч по-малко емисии, но струва с 30 до 60 процента повече от конвенционалното производство.

Тук идват и митата. Tata заяви, че 12% от продажбите ѝ са „свързани със САЩ“ и че е прехвърлила по-голямата част от наличните 25% мита на американските си клиенти, сред които са Ford Motor, Chrysler, Caterpillar и Duracell.

Компанията се притеснява, че ако митата бъдат повишени до 50%, „нашата стомана може да стане твърде скъпа“.