Слабите училища в България – навсякъде и с хронично лоши резултати

Българското образование е изправено пред системна криза. Слабите училища не са изключение или случайност, а относително постоянна група в образователната система, те са навсякъде, обхващат голям брой ученици и са с хронично лоши резултати. Въпреки това опитът показва, че има примери за подобрение и възможности за конкретни добри практики. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) на резултатите от държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература, комбиниран с разговори с директори и преглед на международните изследвания.

Постоянно слаби резултати – по випуски и през годините

Зрелостниците в над 200 училища в страната за трета поредна година постигат среден резултат под „Среден 3,00“ на ДЗИ по български език и литература. В най-тежките случаи, в близо 20 училища, всички зрелостници получават кръгли двойки – средният резултат е „Слаб 2,00“, което означава, че нито един ученик не е показал дори базова грамотност.

Анализът проследява и представянето на същите училища две години по-рано, когато учениците са били в 10 клас. Тогава резултатите им на националното външно оценяване също са катастрофални: в нито едно от 20-те най-големи слаби училища средният резултат не е над една трета от максималния брой точки. Това доказва, че проблемът не е внезапен, а хроничен и дълбоко вграден в учебния процес.

Те са навсякъде – в столицата, в големи и малки градове, в селата

Мит е, че слабите училища се намират само в малки и отдалечени населени места. Анализът показва, че училища с резултат под „Среден 3,00“ има във всяка една област и във всякакви населени места – в села, в малки и големи градове, включително и в София. Сред тях има и големи гимназии с по близо сто зрелостници годишно. Това означава, че кризата е национална и системна, а не регионален феномен.

И все пак – има надежда

На фона на мрачната статистика има и светли примери. Няколко училища успяват да повишат средния си резултат по БЕЛ с повече от една единица за последните три години. Интервютата с директорите им показват ключовите фактори: ясна управленска визия, дисциплина и контрол върху присъствията, задължителни консултации, модерна среда и активно партньорство с родителите.

Тези успешни практики съвпадат с изводите от международните изследвания: индивидуализирано обучение, допълнителни часове за изоставащи ученици, внимателно управление на училищната среда и социално-емоционална подкрепа са ключови за трайно подобрение.

Реформите не могат да бъдат сведени само до административни мерки. Нужно е цялостно преосмисляне на начина, по който държавата инвестира в образование в социално уязвими райони, посочва се в анализа. Ако няма целенасочена интервенция в слабите училища, те ще продължат да възпроизвеждат бедността и неграмотността, задълбочавайки неравенствата в обществото. Необходимо е създаването на устойчива система за подкрепа, отчетност и справедливо разпределение на ресурсите. Само така може да се гарантира, че всяко дете в България ще има реален шанс за образование, независимо от това в кое училище учи, заключават анализаторите.

Слабите училища в страната

В България има над 900 училища, които предоставят средно образование (частните училища не са включени). Всички зрелостници в тях се явяват на задължителен държавен зрелостен изпит (ДЗИ) по Български език и литература (БЕЛ) при завършване на средното си образование. Средният резултат на задължителният държавен зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература (БЕЛ) в страната през 2025 г. е „Добър 4,27“. Учениците от 349 училища са получили среден успех под „Среден 3,00“ в поне една от последните три години, от 199 – в поне две, а от 106 – във всяка една от последните три години. През 2025 г. зрелостниците в 201 училища са получили среден успех под „Среден 3,00“.

Слабите училища през 2025 г.

През 2025 г. в 201 български училища с близо четири хиляди ученици средният успех е под „Среден 3,00“.  Въпреки че общото впечатление е, че става въпрос за малки училища в определени райони и с лош късмет на конкретния ДЗИ, това не е съвсем така. Слаби училища има във всяка една от 28-те области в страната и в 130 общини – около половината от всеки 265 българските общини. Най-много такива училища има в общините Плевен (9), Бургас и столицата (по 7), Пловдив (5) и Ямбол и Разград (4). По три слаби училища има в 8 общини, по две – в 24, и само по едно – в 91 общини.

Над 8% от всички зрелостници в страната са от училища, които имат среден успех от под „Среден 3,00“ на ДЗИ по БЕЛ за 2025 година.

Данните по области показват много сериозни разлики на регионално ниво. Докато зрелостниците от слабите училища представляват около 1% в областите Смолян и столицата, във Видин, Шумен и Разград те са над 20%. В област Разград всеки четвърти зрелостник е от училище със среден успех под „Среден 3,00“. 

Макар че при слабите училища преобладават по-малките такива - най-голямата група е на училищата с 10-19 зрелостници - в над 70 от тях зрелостниците са по 20 и повече, а в над 10 – по 50 и повече. Най-голямото училище с 94 зрелостници и се намира в гр. Пловдив. В две от училищата пък има само по един явил се зрелостник – в гр. Смолян и гр. Димово (Видинско).

Почти всички слаби училища (181 от 201) имат успех под „Среден 3,00“ през 2025 г. и в поне още една от последните три години, а 106 от тях – във всяка една от последните три години. Трябва специално да се отбележи, че 99 от последните са с по над петима зрелостници през 2025 година.

Данни показват, че става дума за хроничен дефицит, който се натрупва и задълбочава в течение на целия образователен процес, освен между различните випуски. Това означава, че проблемът е едновременно индивидуален (проследен в рамките на един випуск) и институционален (повтарящ се във времето за различни поколения ученици), което подчертава структурния му характер.

Какво трябва да се направи

Данните, практиката и международният опит позволяват извеждането на ясни препоръки:

·     Закриване на най-малките училища (с под 5 зрелостници - веднага) и хронично слаби резултати – там липсва реална образователна среда.

·     Смяна на ръководствата и командироване на учители в училища, които години наред показват слаби резултати.

·     Засилване на контрола върху посещаемостта – редовното присъствие е ключово не само за усвояването на материала, но и за откъсването на децата от неблагоприятна семейна и общностна среда.

·     Гъвкавост за учителите по БЕЛ в слабите училища – да могат да адаптират преподаването към реалните нужди на учениците, дори ако това означава да се върнат към базово ограмотяване.

·     Национална карта на слабите училища, която да следи резултатите и да позволява ранна намеса.