Половината от учeщите в професионални гимназии няма да работят това, за което са учили

При около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии в България, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им. Това показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), което анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда.

Чрез създадения Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката се измерва съотношението между планирания прием на ученици по професионални специалности и разпределението на заетостта на хора с придобита професионална квалификация в различни сектори. Индексът се изчислява по скала от 0 до 100 точки, където по-високите стойности означават по-добро съвпадение.

През 2025 г. индексът общо за страната достига 52,8 точки, което показва, че за около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии в България, няма адекватно пазарно търсене.

Изследването обхваща випуск от близо 22 хиляди ученици, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избрани шест сектора. Резултатите от индекса показват, че вероятно 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили, ако структурата на икономиката се запази подобна през следващите пет години.

Стойността на индекса намалява леко през последните години. Спрямо миналогодишното издание на индекса се наблюдава намаление от 0,3 точки. Причината за това се крие основно в разширения прием в професии за ИКТ сектора. Въпреки че това прави несъответствието още по-високо, тази трансформация не е непременно и изцяло негативна в дългосрочен план.

След пет години, когато тазгодишните нови ученици в професионалното образование завършат, вероятно ИКТ секторът ще е по-голям и по-широко разпространен по територията на страната, т.е. ще преодолее концентрацията в столицата и още едва 3-4 големи града. Същевременно обаче промишлеността е отрасълът, който създава благосъстояние и осигурява заетост и доходи на населението практически навсякъде извън най-големите икономически центрове. Несъответствието между професионалното образование и профила на икономиката има много различни измерения както на секторно, така и на регионално ниво. 

Професионалното образование - запълва паралелки, а не създава кадри, нужни на бизнеса

Все още са разпространени професии и специалности, чиито кадри не се търсят и в голямата си част няма да се реализират според образованието си, а стремежът в много случаи е насочен към механично запълване на бройки. Данните показват голямата относителна тежест на специалности и професии, срещу които не стои търсене на пазара на труда, но запълват места за отделните гимназии – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в хотелиерството и ресторантьорството).

Все пак като цяло през последните години се наблюдава разширяване на приема в професионално образование в ИКТ направления за сметка на силно разпространеното допреди няколко години обучение в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството. Наблюдава се и появата и увеличаване на популярността на някои нови специалности, отговарящи на променящата се структура на икономиката и развитието на технологиите като „Техници на електрически превозни средства“ и „Организатори на електронна търговия“. 

Различията между областите са значителни

На едната крайност се нареждат Добрич (64,9 т.), Ямбол (62,0 т.) и Силистра (60,2 т.), където професионалното образование е сравнително добре съобразено с нуждите на икономиката, най-вече в селското стопанство и туризма.

На другия полюс са Кюстендил (32,9 т.), Видин (33,7 т.) и Кърджали (34,5 т.), където има прекомерен прием в неподходящи за структурата на местната икономика направления. София има сравнително висок резултат от 56,8 точки, благодарение на съответствие в ИКТ, транспорт и частично – преработваща промишленост. Именно столицата е областта с едни от най-високи дялове на учащите и наетите в ИКТ и транспорта и съответно - най-ниски дялове в земеделието и индустрията. В Пловдив има частично съвпадение при дела на учащите и наетите с ППК в секторите на промишлеността и на строителството, което поставя областта около средата на класацията. 

Спрямо миналогодишното издание 15 от областите намаляват резултата си, а 13 го повишават. С най-голямо подобрение са областите Ловеч, Смолян и Габрово (с по над 10 пр.п.), а с най-отчетливо се влошават резултатите на областите Шумен и Кърджали (с по над 12 пр. пункта).

Ниският резултат в централната част на страната, основно в областите Велико Търново, Стара Загора и Враца, е обусловен от силен недостиг на учащи в специалности, свързани с индустрията, въпреки че тези райони са водещи по дял на заетите с ППК в преработващата промишленост.