ИПИ: Образованието в излишни за трудовия пазар у нас професии продължава

Професионалното образование не изпълнява основната си цел да осигурява пряка връзка между търсенето и предлагането на кадри, а образованието в професии, които не се търсят на пазара на труда, продължава. Необходимо е да се въведе задължение за намаляване на приема за професии, за които няма търсене на пазара на труда в последните пет години и за увеличение за професии, които се търсят от работодателите. Това е основен извод от изследването на Института за пазарна икономика (ИПИ) "Професионално образование и пазар на труда".

През 2024 г. около 2/3 от работодателите имат затруднения при намиране на търсените хора, а делът им нараства спрямо миналогодишното проучване. Заявените потребности от кадри с професионална квалификация за следващата една година са най-вече в направленията Архитектура и строителство, Техника и Производство и преработка – те формират над 60% от бъдещото търсене на специалисти. В същото време приемът по тези три направления е с дял от 36% от общия прием.

Търсят се строители и шивачи, предлагат се ресторантьори и икономисти

Интересно е съпоставянето на конкретните професии, които се търсят на пазара на труда и предлагат от професионалното образование. За 15 от 20-те професии, за които са заявени най- големи потребности, професионалното образование подготвя малко (под 1% от приема) или никакви кадри.

За професията със заявена най-висока потребност – Строител, с дял от 15% от всички търсени специалисти, приемът е едва 0,2% от започналите обучение. Потребностите от шивачи и машинни оператори формират по над 6% от заявените места, докато в професионалното образование те представляват по 0,3% от приема. Сравнително голямо съответствие има само при професиите на готвачите, строителните техници и графичните дизайнери. 

Недостиг на специалисти в техническите професии

Още по-очевидно разминаване се вижда при изследването на професиите, които ще се търсят в следващите 3-5 години – периодът, в които сега приетите ученици ще завършат и ще търсят реализация на пазара на труда. 

Източник: ИПИ

Специалисти в направлението Стопанско управление и администрация се очаква да формират 34% от търсенето в средносрочен план – към тази година такова обучение обаче започват 10% от учениците според план-приема в професионалното образование. Докато потребностите от специалности в информатиката пък са едва 2%, обучение в това направление са започнали 15% от осмокласниците. Сериозно е несъответствието и в направление Услуги за личността, където са 4% от бъдещите потребности от работна сила и 16% от учащите за придобиване на професионална квалификация. Недостатъчни за пазара на труда ще са и специалистите в техническите професии, строителството и производството.

По области

Сред професиите с най-висок прием по области се открояват Готвач (например в Кюстендил и Враца), Ресторантьор (например в Сливен и Велико Търново), Техник на транспортна техника (например в Пловдив и Шумен), Икономист-информатик (например в Пазарджик и Търговище) и Дизайнер (например във Варна и Русе). Единствено в област Бургас професионалното образование с най-висок прием – Готвач - е сред петте професии, за които работодателите срещат затруднения при намирането на нужните им специалисти (според годишното проучване на АЗ за потребностите от работна сила). За останалите 27 области най-изучаваните професии не попадат сред петте най-нужни.

Така например, в Благоевград работодателите търсят оператори в дървообработването, а професионалното образование предлага икономист-информатици. Във Варна се търсят асистенти на лекарите по дентална медицина, а образованието предлага дизайнери. Във Враца се търсят шивачи, а се предлагат готвачи. Най-много готвачи се обучават и в Хасково, въпреки че там се търсят строители. 

Дуалното обучение

Повсеместното прилагане на обучението чрез работа (дуално обучение) в България става с малки стъпчици. В план-приема за професионално образование през учебната 2024/2025 г. дуалното обучение засяга едва 9% от учащите и това дори е най-високата стойност към момента.

Малко над 3 хиляди (от общо над 36 хиляди) ученици са започнали професионалното си образование в дуална форма в 55 специалности (от общо 148). В деветте специалности с прием над хиляда ученици дуалното образование обхваща едва 6% от тях.

Така например от общо 3 хиляди учащи за готвачи и ресторантьори само 200 са в дуална форма. Най-много са учениците в дуална форма в специалностите Електротехник (299 или 1/3 от всички в тази специалност), Техник на транспортна техника (234 или един от всеки осем в тази специалност) и Машинен техник (234 или близо 2/3 от учащите).  В пет специалности пък целият план-прием е в дуално образование, но става въпрос за специалности с много малък като брой прием – Текстилен техник и Десенатор на текстил (съответно 26 и 52 ученици в Сливен), Техник-технолог по експлоатация и поддържане на хладилна и климатична техника в хранително-вкусовата промишленост (26 ученици в Пловдив), Техник по железопътна техника (61 ученици) и Оператор в минната промишленост (13 ученици).

Липсата на дуално обучение в някои специалност буди сериозно недоумение. Така например не се предвижда нито една бройка за обучение чрез работа в реална работна среда при учащите за помощник-възпитател, социален асистент, фризьор, корабоводител, асистент на лекар по дентална медицина, животновъд, помощник в строителството, шлосер, заварчик, стругар и много други.

Областните данни показват, че Русе е първенец в дуалното образование, като тази форма засяга 32% от учениците (351 от общо 1092 ученици в професионалното образование). След това се нареждат Габрово (28%) и Видин (24%). В осем области под 5% от учениците ще се обучават чрез работа, а в Перник – нито един (от общо 731 ученици).

Препоръките

Източник: ИПИ

Отчитайки, че хората с придобита професионална квалификация представляват 1/3 от работната сила в България, експертите препоръчват въвеждане на задължение за проследяване от училищата на приложението на придобитата професионална квалификация.

Препоръката е за въвеждане на по-широко отраслово образование с акцент върху езиково и технологично обучение, което ще повиши възможностите за заетост. Наред с това улесняването на възможностите за трансфер между специалности и професионално ориентиране на учениците по време на целия курс на обучението.

Продължаващото разширяване на обхвата на дуалното обучение по естествен начин ще свърже образованието и пазара на труда, особено на местно ниво, посочват още експертите. Регулациите върху дуалното обучение (за предварително уведомление, наставник, брой ученици, документация) трябва да бъдат силно ограничени, казва се в проучването.