IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Парламентът одобри антикорупционните закони на първо четене

Приети бяха внесените проекти на служебното правителство и на "Продължаваме промяната"

17:30 | 07.12.22 г.
Снимка: БГНЕС
Снимка: БГНЕС

Народното събрание прие на първо четене и двата внесени антикорупционни закона. Единият е Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, внесен от Министерския съвет, а другият - Законопроект за противодействие на корупцията на Кирил Петков и група народни представители от "Продължаваме промяната", съобщава БТА.

Законопроектът на Министерския съвет получи 113 гласа "за", 3 - "против" и  95 „въздържал се“. Подкрепиха го основно от ГЕРБ-СДС, ДПС, "Демократична България" и "Български възход" (БВ). Един депутат от ГЕРБ-СДС и двама от "БСП за България" бяха "против", въздържаха се от "Продължаваме промяната" и "БСП за България".

Законопроектът стъпва на концепцията, че е необходимо да се създаде нов разследващ орган, който да се занимава с корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. Основната цел е създаването на ефективен орган за борба с корупцията, който да съсредоточи в себе си само онези правомощия, които пряко засягат превенцията и противодействието на корупционните престъпления.

Предлага се структурна и организационна реформа, като се създава Комисия за противодействие на корупцията, състояща се от петима членове, определени по съвършено нов начин - двама от тях се избират от Народното събрание, един се назначава от президента и по един се избира от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и съответно от Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. Предвижда се комисията да се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят ще се определя чрез жребий. 

Първото направление на работа на новата структура е свързано с превенция на корупцията, чрез събиране и анализ на информацията за националните антикорупционни политики и мерки. Друго основно направление е свързано с разкриването и разследването на определени престъпления, характеризирани като корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи висши публични длъжности.

Предвижда се разследването да се осъществява от служители на комисията, назначени на длъжност "разследващ инспектор“, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Предлага се служебните им правоотношения да възникват, съответно да се прекратяват не от председателя на комисията, а с решение на комисията като колективен орган, като на разследващите инспектори няма да може да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления. На длъжност "разследващ инспектор“ ще се назначават юристи с най-малко 10 години юридически стаж след проведен конкурс и успешно премината проверка за почтеност.

Със законопроекта се предлагат промени и в други закони с оглед на преструктурирането на сегашната Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) и създаването на Комисия за противодействие на корупцията. Предвижда се ограничаване на обхвата на действащия антикорупционен закон, като с разпоредбите ще се уреждат конфликтът на интереси, публичността на имуществото на широк кръг лица, както и отнемането на незаконно придобитото имущество. Предлагат се промени и в Наказателно-процесуалния кодекс, като се създава възможност за съдебно обжалване на отказите за образуване на досъдебно производство.

Бюджетът на Комисията за противодействие на корупцията ще бъде структуриран за сметка на утвърдения бюджет на КПКОНПИ.

С внесения от Кирил Петков ("Продължаваме промяната") и група народни представители законопроект се предлага структурна и организационна реформа, при която дейността по противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси се разделя от дейността по отнемане на незаконно придобитото имущество, като се създава Комисия за противодействие на корупцията, а действащата КПКОНПИ се трансформира в Комисия за отнемане на незаконно имущество. "За" законопроекта бяха 138 депутати (ГЕРБ-СДС, ПП, ДПС, БСП, ДБ и БВ), 31 - "против"  (шестима от ГЕРБ-СДС, "Възраждане" - 25) и 14 народни представители от ГЕРБ-СДС се въздържаха.

В текстовете на ("Продължаваме промяната") е заложена проверка на професионалните и нравствените качества на членовете на Комисията за противодействие на корупцията, както и завишени изисквания за стаж на председателя, заместник-председателя и членовете й. Създава се механизъм за проверка на почтеността и на разследващите инспектори и се оптимизира процесът на подаване на декларациите за несъвместимост, имущество и интереси.

Законопроектът предвижда длъжност "разследващ инспектор", който ще извършва действия по разследване на корупционни престъпления по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, но при запазване на ръководната роля на прокуратурата в досъдебното производство. Разписана е възможност за обжалване по съдебен ред на постановленията на наблюдаващия прокурор, с които се отказва образуване на досъдебни производства.

Според ГЕРБ-СДС и двата законопроекта имат много слабости, явни и категорични противоречия между текстовете. „Ще подкрепим и двата, ще участваме в усилието да има ясен и категоричен отговор на българския парламент, а не на една или друга парламентарно представена партия, за това, че искаме темата за борбата с корупцията да не е етикет за някого и корупцията да не е етикет за родината ни“, заяви Десислава Атанасова. 

Бившият министър на правосъдието в кабинета "Петков" Надежда Йорданова ("Демократична България") определи промените като своевременни, тъй като българските граждани искат ефективна борба с корупцията. Тя посочи, че двата законопроекта дават решение на дългогодишен проблем, тъй като настоящият закон не е ефективен, КПКОНПИ не е ефективна. Според ДБ антикорупционната функция трябва да бъде отделена от функцията за отнемане на незаконно придобито имущество.

По думите на Йорданова това означава, че България има нужда от фокусиран орган, който целенасочено да се занимава с противодействие на корупцията. Новият орган обаче не трябвало да бъде превръщан в политическа бухалка, затова между двете четения ДБ ще настоява за повече гаранции за политическия му неутралитет. Йорданова подчерта също, че ключът за ефективна борба с корупцията е в прокуратурата, затова е нужна реформа там, която да я направи ефективна, отчетна, демократично отговорна. Защото, подчерта представителят на ДБ, докато имаме главен прокурор, който да казва кой да бъде разследван, ще продължаваме до безкрай до водим този дебат.

Никола Минчев от "Продължаваме промяната" посочи, че с днешните два законопроекта ще бъде сложен край на КПКОНПИ, създадена в началото на 2018 г. „При създаването си тя будеше сериозни опасения, че може да се изроди в злоупотреба с власт“, отбеляза той. И припомни, че целта е била по-голяма ефективност и координация между съществуващите органи и звена в администрацията. Това обаче се изроди в по-голямо единство, единност, което не води до добри резултати, а до злоупотреба с власт, заяви Минчев.

От "Възраждане" смятат, че корупцията е един от най-големите рискове за националната сигурност, но няма да подкрепят нито един от законопроектите, за да може да се съсредоточи работата на всички органи по темата в ДАНС.

Александър Николов заяви принципна подкрепа на "Български възход" и за двата законопроекта. Според него на второ четене дебатът следва да бъде насочен към това как може тези два законопроекта да станат стратегически план за борба с корупцията, да се прецени въпросът за правомощията, за компетенциите и за контрола. Докато отсъства закон за лобизма, няма да можем да дадем ясна дефиниция коя политическа корупция е вредна и до каква степен уврежда обществото, коментира депутатът.

"БСП за България" ще подкрепи и двата внесени законопроекта, заяви Смиляна Кръстева от левицата. КПКОНПИ в този си вид не оправда обществените очаквания за борбата с корупцията, отбеляза тя. И посочи, че в двата законопроекта има и различия, които между първо и второ четене ще бъдат унифицирани. Кръстева подчерта, че гражданите имат очакване да се създаде добър закон. Създаването на такъв добър закон обаче не е гаранция за неговото прилагане, добави депутатът. 

Последна актуализация: 17:30 | 07.12.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Правосъдие виж още

Коментари

Финанси виж още