Върховният съд на САЩ се превърна от рефер в играч

Джон Робъртс обеща, че неговата роля като председател на върховния съд на САЩ ще бъде да „е рефер, а не участник в играта“. Но на практика Върховният съд на Робъртс е едновременно играч и рефер, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуард Лус.

Две скорошни негови решения могат да повлияят историята на САЩ. Наскоро съдът реши да изслуша молбата на Доналд Тръмп за пълен имунитет срещу всичко, което е направил като президент. След това той постанови, че опитът на Тръмп да отмени изборите през 2020 г. не му пречи да участва в изборите.

Страхотното нещо в съвременния спорт е, че можете да проверявате съдийските решения чрез повторно гледане. Никакъв анализ не може да свърже тези две решения на съда чрез единен набор от правила. Общото между тях е, че обслужват Тръмп. Първото беше форма на съдебно протакане. През декември специалният прокурор Джак Смит поиска от съда да ускори решението за имунитета на Тръмп. Като се има предвид, че Смит обвини Тръмп в опит да промени изборния резултат, необходимостта от спешност беше очевидна. Съдът изглеждаше щастлив да остави този въпрос на федералния апелативен съд, който в началото на февруари се произнесе единодушно против пълния имунитет на Тръмп.

Според мнението на тримата несъгласни съдии аргументът на Тръмп, че един президент може да прави каквото си иска, включително да „убива“ политически съперници, не е основателен. Нищо, написано от създателите на конституцията, не ни убеждава, че те виждат президента над закона. Въпреки това Върховният съд реши, че все пак ще разгледа делото. Но ще може да го направи едва в края на април, което означава, че решението му вероятно няма да излезе до края на юни. Като цяло съдът ще е изял около шест месеца между първоначалното искане на Смит и своето решение. Това, което в крайна сметка ще реши, е без значение. Забавянето на практика гарантира, че съдебните процеси срещу Тръмп няма да приключат преди изборите през ноември. Ключов дял от избирателите на Тръмп казват, че биха променили вота си, ако той бъде осъден.

В същото време на Върховния съд му отне само 10 седмици, за да отмени единодушно решението на щата Колорадо да извади Тръмп от изборната бюлетина. След това мнозинството му подписа паралелно решение, че само Конгресът може да наложи раздел 3 от 14-ата поправка на конституцията, която гласи, че човек, който е „участвал в бунт“, не може да се кандидатира за федерален пост. Това тълкуване би позволило на осъдените за метежа срещу Капитолия на 6 януари 2021 г. да се кандидатират за длъжности. Това вероятно ще включва Тръмп, ако делата срещу него някога приключат.

Това създава ситуация за Тръмп от типа „ези - вие губите, тура - аз печеля“. Лидерът на републиканското малцинство в Сената Мич Макконъл отказа да осъди Тръмп, след като той беше подложен на процедура по импийчмънт през 2021 г., заявявайки, че действията му са въпрос на съдилищата. Сега съдът казва, че това е въпрос на Конгреса. Това се нарича прехвърляне на топката. Никой не очаква Конгресът да приеме такъв закон.

Всичко това задълбочава объркването на публиката относно това коя игра играе Върховният съд. Мнозинството му даде много по-обширен отговор от необходимото или очакваното. И при четене с буквализъм, следвайки буквата на закона, и при такова с оригинален подход, който съблюдава духа на закона, значението на 14-ата поправка е недвусмислено. Тези две доктрини са най-често цитирани от консервативните съдии в изслушванията при тяхното номиниране.

Робъртс също така е олицетворение на съдебната сдържаност - че съдът трябва да отговаря само на това, което е поискано от него, и да избягва да се отклонява. Върховните съдии трябва да говорят само когато е необходимо и със „смирение, почтеност и експедитивност“, както се изрази Робъртс. В този случай обаче мнозинството отиде далеч, като игнорира ключов раздел от конституцията на САЩ. Що за игра бе това?

Политическият теоретик Джон Ролс измисли концепцията за „булото на невежеството“, за да накара хората да си представят правилата на едно справедливо общество. Ако не знаете мястото си в това общество - било то богато или бедно, слабо или могъщо - какви правила бихте сметнали за справедливи? Трудно е да се повярва, че хората зад това було биха дали правото на девет съдии доживотно да решават относно правилата на републиката, без възраст за пенсиониране или реалистичен начин да бъдат държани отговорни. Това работи само ако обществото вярва в неутралността им.

Магията на мисловния експеримент на Ролс е, че хора с всякаква идеология могат да усетят интуитивно едно и също нещо. Ако днешната картина беше обърната - и съд с либерално мнозинство закриляше демократ метежник - това би представлявало също толкова голяма опасност за демокрацията. Основателите на Америка се опитаха да имунизират американската система срещу партиойността. Те не са могли да си представят, че съдията може да си избере отбор, завършва Лус.