Диамантената индустрия в Антверпен в тежка битка с местните банки

Специалната група за финансови действия (FATF) – световният надзорен орган в прането на пари, определя сектора като „високорисков“ заради фактори като трудности в проследяването произхода на диамантите и високите цени – и двете са предпоставки секторът да бъде привлекателна цел на престъпниците.

„Т.нар. търговци с висока стойност на ценни метали и скъпоценни камъни са призната категория високорискови клиенти. Това идва от регулаторна посока, не от самите банки“, казва Том Кийтинг, директор на Центъра за проучвания на финансовите престъпления и сигурността към лондонския Royal United Services Institute. “Но след като регулатор определи клиентски сектор като високорисков, банките трябва да предприемат по-детайлни надлежни проверки“.

„Това струва пари и отнема времето на служителите, което, преценявайки рентабилността, може да не си струва и така банката избира да затвори сметката на клиентите“, добавя той. „Това е изцяло разбираемо решение“.

Кийтинг обвинява за това диамантената индустрия. „Търговците на диаманти знаят, че са определени като високорисков сектор, затова трябва направят всичко възможно да помогнат на банките да взимат положителни решения спрямо тях“, казва той и допълва: „Често този вид бизнеси не полагат тези усилия и затова не е изненадващо, когато сметките им биват закрити“.

Банкова спасителна мрежа

ЕС засилва усилията си за борба с прането на пари във финансовия сектор и иска да създаде нов надзорен орган, който да прилага по-строги правила.

За белгийските банки по-строгите изисквания означават, че от тях се очаква да действат като мрежа, с която да улавят съмнителните трансакации.

„Развитието през последното десетилетие, с новите европейски директиви, отива в същата посока: укрепва рамката“, казва Рудолф де Пиерпон, говорител на Febelfin, която представлява интересите на белгийския финансов сектор. Този тласък потенциално създава конфликт с клиенти, които все още обработват много парични трансакции, обяснява той.

„Ако клиентите винаги правят същото като преди 20 години, извинете, но има момент, в който ще имате сблъсък“, казва Де Пиерпон.

Банковият представител обаче отрича индустрията да предприема универсален подход към диамантения сектор. „Проблемът е за ограничен брой играчи от диамантения сектор“, казва той.

Дори с плановете за закон за базово банкиране на Белгия – който е приет от парламента, но е в застой в правителството – банките няма да могат да оставят на заден план закона на ЕС срещу изпирането на пари, предупреждава той.

„Белгийският закон не може да е над международното задължение на Белгия да изпълнява европейската директива“, пояснява той.

Според търговеца на диаманти Чокси трудностите с банките вече вредят на Антверпен, а някои играчи се местят или разширяват към други локации – макар че делът за няколко милиарда долара на града в търговията с диаманти расте. „Това ме засяга, защото когато те се преместят, стоките се местят с тях. Без стоки не мога да се издържам“, казва той.

Фрайлих се опасява, че проблемът започва да накърнява имиджа на града.

„Толкова много бизнесмени в сферата на диамантите, които познавам, напуснаха“, казва той, като според него предпочитаните дестинации на Дубай, Тел Авив и Лондон. „Като държава, подкопаваме един от източниците си на гордост – диамантената индустрия. Всички знаят, че диамантите идват от Антверпен. А все повече и повече компании казват, че климатът тук е срещу бизнеса“.