Южните икономики на еврозоната не са това, което бяха

Ако еврозоната беше училище, Португалия, Италия, Гърция и Испания щяха да са мързеливците в класа. Четирите страни, заклеймени с грозния акроним PIGS (прасета – б.ред.), се наслаждават на бавния живот под слънцето, свръхзадлъжнели са и се нуждаят от реформи - или поне така гласи клишето.

Ако все пак погледнете отблизо, ще видите, че някои от тези непокорни преди това ученици оттогава са станали супер ученици, пише Карла Субирана Артус, икономист и политически анализатор за Bank of England, за Politico.

Въпреки че Италия и Гърция остават икономически изостанали, траекторията на растеж на Испания и Португалия стана по-стабилна и убедителна след кризата с държавния дълг от 2012 г. Промяната стана очевидна с края на епохата на супер разхлабена парична политика. Голяма част от заслугите за това разделение между Иберийския полуостров и Италия и Гърция се дължи на структурните реформи, които Испания и Португалия въведоха през последното десетилетие.

Все пак еврозоната още не е устойчива на кризи, възникнали в тези страни.

Скорошен пример за разминаването между южните икономики на Европа и съответния им подход към реформите се видя при обещанието на Европейската централна банка (ЕЦБ) да прекрати своята програма за изкупуване на облигации през юни. Докато доходността по 10-годишните държавни облигации на Италия и Гърция се повиши, разходите по заемите за Португалия и Испания останаха по-близки до тези на Нидерландия, която е смятана за образцова страна.

През последното десетилетие трудовите реформи в Италия бяха колебливи и страната само отчасти се справи с лошите дългове на своите банки. Испания обаче се зае с тези проблеми много по-решително. В резултат на това БВП на човек на Испания по отношение на покупателната способност, подкрепен от повишаването на общата производителност, изпревари този на Италия през 2017 г.

Оттогава страната се превърна в един от най-големите производители на автомобили в Европа и нейният износ е диверсифициран отвъд туризма в химикали, фармацевтични продукти, машини и професионални услуги.

Инвеститорите сега гледат на страната в различна светлина, което води до по-ниски разходи за заеми за домакинствата и бизнеса. Спредът на суаповете за кредитно неизпълнение на страната бяха идентични с италианските до 2014 г., но оттогава те се доближиха повече до тези на Франция.

Междувременно Португалия също имаше обещаващо десетилетие. От 2014 г. насам нейната икономика нараства средно три пъти по-бързо от тази на Гърция, където производството остава почти една четвърт под нивото си през 2007 г. Чрез повишаване на растежа, като същевременно прилага тежки реформи и постига строгите фискални цели, изисквани от служителите на ЕС, Антонио Коща, министър-председателят на Португалия от 2015 г., стана любим ученик на Брюксел.

За разлика от тях Сириза, гръцката лява партия, която управлява страната от 2015 до 2019 г., беше класовият бунтовник. Правителството се отказа от реформите, националният дълг остана най-големият в еврозоната, лошите заеми на банките експлодираха, а данъчните приходи продължиха да разчитат на твърде тясна база, изискваща високи ставки, които възпираха наемането на работа.

Въпреки напредъка си обаче страните от Иберийския полуостров платиха своята цена за реформите. Заради фискалната предпазливост на Португалия публичните инвестиции бяха най-ниските в ЕС през 2020 г. и 2021 г., а публичният дълг на страната – третият най-висок в еврозоната, след Гърция и Италия. Това излага икономиката като цяло на риск да бъде засегната от по-високи разходи за държавни заеми.

Освен това заплатите са ниски за западноевропейските стандарти, което принуждава много португалци да заминат да работят в чужбина.

От другата страна на границата испанското правителство, съставено от социалистите и крайнолявата групировка Unidas Podemos, също не предложи креативни решения за коригиране на неустойчивата пенсионна система на страната и изключително високия процент на безработица сред младите хора. Очертава се нито една партия да не спечели мнозинство на предстоящите избори.

Отделно е тревожно как Vox - сравнително нова твърда дясна група, привлича силна подкрепа в социологическите проучвания.

Междувременно Гърция е заета да си пише домашното, за да се присъедини към клуба на успешните истории за „обрат“ в периферията на еврозоната. Правителството на Кириакос Мицотакис, дясноцентристки министър-председател на Гърция от 2019 г., успя да излъска имиджа си сред туристите и инвеститорите, като привлече рекордни чуждестранни инвестиции миналата година.

Италианският растеж обаче най-вероятно ще продължи да разочарова, тъй като стабилността, която бившият премиер Марио Драги донесе за кратко, приключи. Политическата стабилност има значение - и не само за италианските семейства. Представители на ЕЦБ се тревожат, че има риск нова дългова криза да тръгне от Италия, което ще дестабилизира и валутния съюз.

И докато повечето европейски банки намалиха експозициите си към родната си страна след кризата с държавния дълг от 2012 г., италианските банки остават също толкова изложени на италиански държавни облигации, колкото бяха преди десетилетие, а връзката между банката и държавата си остава също толкова силна.

Политическият смут в Италия се засилва и инвеститорите започват да изискват по-висока доходност, за да държат италианския дълг. Това означава, че банките в страната неизбежно ще пострадат. Вече се появяват и признаци, че италианските банки се насочват към проблеми.

Измъчвана от слаби инвестиции, оскъдни реформи и политическа нестабилност, Италия ще остане проблемният ученик на еврозоната в обозримо бъдеще.