IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Китайските потребители играят на котка и мишка с държавната цензура в протестите

Китайските власти поддържат строг контрол върху интернет в страната чрез сложна, няколкопластова цензура

16:39 | 02.12.22 г.
Протестиращи държат бели листове срещу цензурата. Снимка: Tamati Smith/Getty Images
Протестиращи държат бели листове срещу цензурата. Снимка: Tamati Smith/Getty Images

Видеоклипове на стотици хора, протестиращи в Шанхай, започнаха да се появяват в приложението WeChat в събота вечер. Показвайки скандирания за премахване на ограниченията около Covid-19 и искания за свобода, те остават налични само няколко минути, преди да бъдат цензурирани, пише Associated Press.

26-годишният Елиът Уан в Пекин е изумен.

„Започнах да презареждам постоянно и да запаметявам видеа, да правя снимки на екрана на каквото мога, преди да бъде цензурирано“, казва Уан, който е съгласен да бъде цитиран с английското си име, страхувайки се от отмъщение от правителството. „Много мои приятели споделяха видеата на протестите в Шанхай. И аз ги споделях, но те бързо биваха сваляни“.

Фактът, че Уан успява да съзре изключителния изблик на недоволство, подчертава играта на котка и мишка, която продължава между милионите китайски интернет потребители и огромната държавна машина за цензура.

Китайските власти поддържат строг контрол върху интернета в страната чрез сложна, няколкопластова цензура, която спира достъпа до почти всички чуждестранни медии и социални мрежи и блокира теми и ключови думи, смятани за политически чувствителни или вредни за управлението на Китайската комунистическа партия. Видеа или призиви за протест обикновено се трият мигновено.

Снимки от протестите обаче започват да се разпространяват в WeChat – повсеместна китайска социална мрежа, използвана от над 1 млрд. души, след смъртоносния пожар на 24 ноември в северозападния град Урумчи. Мнозина подозират, че ограничителните мерки не са позволили на живущите да избягат от пламъците – нещо, което правителството отрича.

Големият брой недоволни китайски потребители, които използват интернет, за да изразят разочарованието си, заедно с методите, които използват, за да избегнат цензурата, доведоха до кратък период от време, в което държавната цензура е претоварена, казва Хан Ронгбин, доцент във факултета по международни отношения в University of Georgia.

“На цензуриращите им отнема време да проучат какво се случва и да добавят това в портфолиото си от гледна точка на цензурата, така че това е процес за правителството, в който то се учи как да цензурира ефективно“, казва Хан.

През 2020 г. смъртта от Covid-19 на Ли Уънлян – лекар, който бе арестуван по обвинения, че разпространява слухове след опит да предупреди други за „подобен на SARS” вирус, предизвика широко възмущение и изблик на гняв срещу китайската система за цензура. Потребителите публикуваха критики в продължение на часове, преди цензуриращите да изтрият публикациите.

Докато цензуриращите сваляха публикации, свързани с пожара, китайските интернет потребители често използват хумор и метафори, за да разпространяват критични съобщения.

„Китайските интернет потребителите винаги са били много креативни, защото всяка идея, използвана веднъж успешно, следващия път ще бъде открита от цензурата“, казва Лиу Липън, бивш цензуриращ, превърнал се в критик на цензурните практики на Китай.

Китайските потребители започнаха да публикуват снимки на празни бели листове, казва Лиу, напомняйки за думи, които нямат право да публикуват.

Други публикуват саркастични съобщения или използват китайски омоними като призиви за оставката на президента Си Дзипин, например „скариден мъх“, който на китайски звучи като „оттегли се“.

В рамките на дни обаче цензуриращите започнаха да спират снимки на бяла хартия. Те използват най-различни инструменти, казва Чонси Юнг, политолог, който преди е работил за няколко китайски интернет компании, базирани в Пекин.

По-голямата част от цензурата на съдържание не се извършва от държавата, казва Юнг, а се възлага на отдели за модерация на съдържанието в частни платформи за социални медии, които използват комбинация от хора и изкуствен интелект. Някои цензурирани публикации не се трият, но може да бъдат видени само от автора или да бъдат премахнати от резултатите от търсене. В някои случаи публикациите с чувствителни ключови фрази може да бъдат публикувани след преглед.

Търсене в Weibo в четвъртък на термина „бяла хартия“ е показало предимно публикации, критични към протестите, без снимки и на един празен бял лист или на хора, държащи бели листове на протестите.

Възможно е да се получи достъп до глобалния интернет от Китай чрез VPN мрежи, които прикриват интернет трафика, но тези системи са незаконни и много китайски интернет потребители ползват само местния интернет. Уан не използва VPN.

„Мисля, че мога да кажа от името на всички китайци от моето поколение, че сме много развълнувани“, казва Уан. „Но сме и много разочаровни, защото не можем да направим нищо... Те просто не спират да ни цензурират, да трият и дори да пускат фалшиви профили, за да хвалят полицаите“.

Системата обаче работи достатъчно добре, за да спре много потребители изобщо да видят публикациите. Когато протестите в Китай избухнаха миналия уикенд, Кармен У, която живее в Пекин, първоначално не забелязва.

У научава за протестите по-късно, след като използва VPN услуга, за да влезе в Instagram.

„Опитах се да разгледам в емисията ми в WeChat, но там не се споменаваше изобщо за протести“, казва тя. „Ако не беше VPN-а и достъпа до Instagram, можеше и да не разбера, че се е случило подобно монументално събитие“.

Протести в Шанхай. Снимка: Tamati Smith/Getty Images Протести в Шанхай. Снимка: Tamati Smith/Getty Images

Хан, професорът по международни отношения, казва, че „няма нужда цензурата да бъде перфектна, за да бъде ефективна“.

„Цензурата може да действа, за да не позволи на достатъчно голям размер от населението да достъпи критична информация, която трябва да бъде мобилизирана“, казва той.

Непрозрачният подход на Китай да ограничава разпространението на онлайн несъгласието прави трудно и да се различат държавни кампании от обикновен спам.

Търсене в Twitter с китайските думи за Шанхай или други китайски градове разкрива протестни видеа, но и почти постоянен наплив от нови публикации, показващи пикантни снимки на млади жени. Някои изследователи предполагат, че държавно подкрепяна кампания може да иска да удави новините за протестите със съдържание, което „не е безопасно за работа“.

Предварителен анализ на Stanford Internet Observatory открива множество спам, но не и „убедителни доказателства“, че той е имал конкретно за цел да потисне информация или недоволство, казва ученият в сферата на данните от Stanford Дейвид Тийл.

„Бих бих скептичен към всеки, който твърди, че има ясни доказателства, че това се приписва на правителството“, казва Тийл в имейл.

Търсенията в Twitter на по-специфични свързани с протести термини показват основно публикации по темата.

Израелската компания за анализ на данни Cyabra и друга изследователска група, споделили анализ с Associated Press, казват, че е трудно да се разграничи целенасоченият опит да се удави информация за протестите, търсена от китайската диаспора, и обикновена рекламна спам кампания.

Twitter не е отговорил на исканията за коментар. Социалната мрежа не е отговаряла на медийните искания, откакто Илон Мъск пое платформата в края на октомври и намали броя на служителите ѝ, включително много, натоварени със задачата да модерират спама и другото съдържание. Мъск често публикува туитове за това как действа или прилага новите правила за съдържание на Twitter, но не е коментирал последните протести в Китай.

Последна актуализация: 16:45 | 02.12.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Свят виж още

Коментари

Финанси виж още