По-важното от миналата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

В последния момент от своя живот Народното събрание одобри механизъм за изчисление на минималната работна заплата (МРЗ), което ще позволи гарантираното ѝ увеличение всяка година. Размерът на МРЗ за страната за следващата година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Новият размер на МРЗ ще влезе в сила от 1 януари 2024 г.

С друго свое решение парламентът обяви Големия глад – Гладомор, в Украйна (1932-1933 г.) за геноцид. Почит към загиналите близо 4 млн. души в Украйна, 2 млн. в Казахстан и Киргизстан и 2.5 млн. в Русия ще бъде оказвана всяка последна събота през ноември.

С пълно единодушие и без дебат парламентът прие учебниците за ученици до 12 и клас да са безплатни. Мярката ще помогне на близо 300 000 деца. До момента безплатни бяха учебниците до 7 клас. 

Народното събрание приключи дейността си. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

България все още може да изпълни целта си за приемане на еврото от 2024 г., но в основния сценарий на Moody's за страната е заложено, че този процес вероятно ще бъде отложен поне до 2025 г. Това посочват от международната рейтингова агенция в съобщението, с което потвърждават дългосрочния рейтинг на България в чуждестранна и местна валута Baa1 със стабилна перспектива. Рейтингът на страната беше повишен от Baa2 на Baa1 със стабилна перспектива през октомври 2020 г. Това беше свързано най-вече с влизането на страната в чакалнята на еврозоната - ЕRM II.

В началото на тази седмица БСП върна неизпълнен третия проучвателен мандат за съставяне на правителство. Президентът Румен Радев обяви, че изборите за следващия 49 и парламент ще се състоят на 2 април. Това стана след среща в централната избирателна комисия. Преди това депутатите изслушаха председателя ѝ Камелия Нейкова за подготовката за провеждане на вота. Пред тях тя обяви, че най ранната възможна дата е именно 2 април, за да се гарантира доставката на необходимите количества защитена хартия. За машинно гласуване съобщи, че ще има промяна в разпределението на депутатските мандати в избирателните райони. А партиите не пропуснаха да си разменят обвинения заради промените в изборните правила. Корнелия Нинова върна неизпълен третия мандат за съставяне на правителство. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Амбиции за връщане в парламента изрази лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов, който представи социологическо проучване на германската агенция Ипсос, според което партията му е 5 политическа сила с 8,5% от електорален дял. Трифонов увери, че референдумът за преминаване от парламентарна към президентска република не е съгласуван с държавния глава Румен Радев.

Борсовата цена на тока се върна на нива от 2021 г. Противно на всички прогнози, цената на електроенергията в България, а и в Европа през зимния януари е рекордно ниска за поне година насам. Очакваният кошмар със скъпия ток не само не се състоя, но и дори има връщане към нивата отпреди войната в Украйна. Средната цена на електроенергията за месеца в България е 266 лв./мВтч. Това е най-ниската средна цена от септември 2021 г., когато дори нямаше въведен компенсаторен механизъм и бизнес потребителите плащаха пазарни цени.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) определи новата цена на природния газ за февруари. Тя ще е 124 лв./мВтч, което е означава, че понижението е с над една трета спрямо януари. То можеше да е дори по-голямо, ако не се налагаше да се използват количества от хранилището в Чирен, които са купувани миналата есен на значително по-висока цена. При всички случаи дори борсовите цени на газа да останат на сегашните нива - най-ниските от септември 2021 г. насам, по-голямо понижение в България трудно може да очакваме до края на зимата заради използването на газ от хранилището. 

Ескалация на напрежението имаше между България и Северна Македония заради случая с пребития секретар на българския клуб „Цар Борис 3“ в Охрид Християн Пендиков вместо извинение адекватно разследване от Скопие валят заплахи и обвинения. Президентът на страната Стево Пендаровски обяви, че е предложил на правителството си и да въведе забрана за влизане в Северна Македония на български евродепутати български политици заради „Антидържавна кампания“, свързана с руското разузнаване. През уикенда трима български граждани, сред които и бивш депутат от „Възраждане“, бяха задържани и съдени в съседката ни, а за повторно налагане на ветото се обявиха извънпарламентарната ИТН и парламентарната „Възраждане“. Останалите сили в НС също осъдиха случаите на насилие, а в четвъртък в телефонен разговор с комисаря по европейското разширяване Оливер Вархей президентът Радев е настоял Европейският съюз да гарантира спазването на правата на българите в република Северна Македония със същата енергия, с която настояваха за нейната европейска интеграция. А външният министър Николай Минков коментира, че към момента връщане на ветото не е необходимо. 

През седмицата служебният кабинет прие нови мерки срещу високите цени на горивата. Правителството отпуска 73 млн. лева, с които да поевтинее пътуването с обществения транспорт. От 1 февруари до края на годината всички деца на възраст 10 години ще пътуват безплатно в градския транспорт, а за учениците отстъпката ще се увеличи от 20% на 70%. Намалението за цената на картите на възрастните хора ще е с допълнителни 20%, или общо на 40% по ниска цена. Правителството ще подпомогне и извънградските пътувания. Помощта има за линии с малко пътници, които са без алтернатива. 
 

През февруари се очаква да бъде обявена мярката, която да замести компенсацията от 25 стотинки на литър гориво. В четвъртък стана известно, че ЕК започва наказателна процедура срещу България заради тази отстъпка с аргумента, че тя противоречи на разпоредбите на вътрешния пазар в ЕС, тъй като намалението не се прилага за превозни средства, които не са регистрирани в България и следователно мярката е дискриминационна и непропорционална. Страната ни разполага с 2 месеца да отговори. 

Зимата дойде, а със снега - и проблемите - с ново частично бедствено положение за карловските села Богдан и Каравелово. Така 5 месеца след предишното водно бедствие ситуацията отново е критична. Причината е драстичното повишаване на нивото на близките реки. Властта се задейства в петък трима министри отидоха на място да се запознаят със случващото се. Регионалният Иван Живков съобщи, че държавата е осигурила 20 млн. лева за отстраняване на щетите по инфраструктурата в карловските села, но дейностите могат да започнат най рано през април. Земеделският Явор Гечев имал идея как да се реагира на първо време, а дотогава екоминистърът Росица Карамфилова е разпоредила екипи на „Басейнова дирекция“ денонощно да следят ситуацията и да дежурят и в събота и неделя, докато се вдигне частичното бедствено положение. 

Европа, ЕС и еврозоната

Икономиката на еврозоната надмина очакванията и отчете лек ръст през последното тримесечие на 2022 г., което намалява опасенията за рецесия. Предварителните данни на Евростат показаха, че БВП в еврозоната е нараснал с 0,1% през четвъртото тримесечие в сравнение с предходното. Очакванията бяха за свиване с 0,1%. Последните данни идват, след като за третото тримесечие на миналата година еврозоната отбеляза увеличение на БВП с 0,3%. На годишна база ръстът на БВП на еврозоната се забавя под очакванията – 1,9% при предвиждания за 2,2%.

Европейската централна банка за пети пореден път затегна паричната си политика. И трите основни лихвени процента бяха повишени с по половин процентен пункт. Основният лихвен процент за рефинансиране вече е 3,0%. ЕЦБ също така запази перспективата за ново повишение на лихвения процент за следващата среща по паричната политика в средата на март. Инфлацията в еврозоната спадна до 8,5% през януари. През предходния месец тя бе 9,2%.

Английската централна банка също повиши отново лихвените си проценти. Основният лихвен процент беше повишен с половин процентен пункт до 4,0%. Същевременно централната банка сигнализира, че инфлацията вероятно е достигнала своя връх и че ще се предприеме само умерено затягане на паричната политика, ако изобщо се предприеме такова.

ЕК възнамерява да позволи на държавите членки на ЕС да предоставят по-голяма финансова подкрепа за инвестиции за целите на екологичната и цифровата трансформация. В предложението си за Green Deal Industrial Plan for the Net-Zero Age тя се застъпва, наред с други неща, за по-голяма гъвкавост на държавната помощ, например под формата на данъчни отстъпки. Към средата на годината ЕК възнамерява да представи предложение за така наречения "фонд за суверенитет", който да предоставя средства за технологии, щадящи климата. Планът е и отговор на Закона на САЩ за намаляване на инфлацията (IRA). Наред с другото, той предвижда субсидии за американските производители за разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници. През тази седмица германският министър на икономиката Роберт Хабек и френският му колега Брюно Льо Мер ще пътуват до САЩ. Основната част от посещението ще бъде посветена на преговорите с правителството на САЩ относно IRA и европейския отговор на това.

Нидерландия и Япония се споразумяха със САЩ съвместно да ограничат достъпа на Китай до технологии за производство на съвременни компютърни чипове. Правителствата на трите страни сключиха официално споразумение за тази цел. Точните подробности все още не са известни. Още през 2019 г. нидерландското правителство забрани на ASML, водещ доставчик на високотехнологични полупроводникови продукти, да изнася за Китай. През октомври миналата година правителството на САЩ въведе контрол върху износа, за да ограничи достъпа на Китай до усъвършенствани микрочипове, и призова Япония и Нидерландия да последват примера им. 

Полша предвижда да похарчи тази година за отбрана 4% от брутния си вътрешен продукт, съобщи премиерът Матеуш Моравецки. Страните от НАТО си поставиха за цел да увеличат бюджетите си за отбрана на около 2% от БВП, но всяко национално правителство има право да реши само какъв точно да бъде този дял.

В Обединеното кралство се проведе най-мащабната стачка от повече от десетилетие насам. Едновременно стачкуваха учители, както и машинисти на влакове и служители в публичния сектор. Учителите бяха в центъра на вниманието, защото за последните десет години не е имало такава масова учителска стачка. Засегнати бяха около 23 000 училища в Англия и Уелс. Те настояват за по-високи заплати. Правителството отхвърля това и планира да приеме закон, който да гарантира основни услуги за лекари и медицинските сестри, както и за пожарникарите и железниците. Профсъюзите се противопоставят на плана.   В Обединеното кралство се проведе най-мащабната стачка от повече от десетилетие насам. Снимка: Carlos Jasso/Bloomberg

През цялата седмица Франция беше разтърсвана от мащабни стачки и демонстрации срещу пенсионната реформа. "Макрон е сигурен губещ" - заяви крайнолевият лидер Жан-Люк Меланшон на митинга в Марсилия, който според синдикатите е събрал над 200 000 души. Стачката парализира транспорта, енергетиката и образованието. Производството на електричество намаля с 3000 мегавата, много от рафинериите на Тотал Енержи спряха работа, доставките на гориво бяха прекъснати. Затруднена беше и работата на националните медии.

За миналата година норвежкият държавен инвестиционен фонд отчете рекордна загуба от 1,64 трилиона крони (152 милиарда евро). Това е повече от два пъти повече от предишната най-голяма загуба от 633 млрд. крони по време на финансовата криза от 2008 г. Загубите отговарят на около 14% от общия обем на фонда. Като причини бяха посочени войната в Украйна, високата инфлация и повишаването на лихвените проценти. Фондът реинвестира данъчните приходи от норвежката петролна и газова промишленост и има дялове в над 9000 компании в цял свят.

Цената на руския петрол продължава да спада през януари според официалните данни на правителството. Средната му стойност за месеца е малко под 50 щатски долара за барел. Това представлява почти 60% от цената през същия месец на предходната година. Отстъпката от цената на руския петрол в сравнение с тази на сорта Брент от Северно море е около 40%. Руското правителство е предвидило в бюджета си цена от 70 долара.

Страните членки на ЕС постигнаха предварително споразумение за таван на цените на руските рафинирани петролни продукти, но все още се пазарят дали да наложат регулярен преглед на тавана. Шведското председателство добави, че предложеният таван сега е на път за одобрение от Европейския съвет.  

Постоянните представители на 27-те държави от ЕС се съгласиха на среща в петък да наложат таван от 100 долара за барел за висококачествени руски нефтени продукти като дизел и таван от 45 долара за продукти от нисък клас като мазут.

Историческа среща на върха Европейски съюз – Украйна се състоя в Киев. За първи път подобно събитие се провежда в зона на военни действия. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен пристигна в украинската столица още в четвъртък, заедно с върховния представител за външната политика Жозеп Борел, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и още петнайсет еврокомисари. Мерките за сигурност бяха безпрецедентни, но украинските власти държаха да са домакини, за да може европейските представители лично да видят как оперира държава в състояние на война, която същевременно провежда реформи за присъединяване към общността.  Мишел, Зеленски и Фон дер Лайен в Киев. Снимка: EPA/UKRAINIAN PRESIDENTIAL PRESS SERVICE

Финландия и Швеция потвърдиха ангажимента си за присъединяване към НАТО едновременно въпреки съпротивата на Турция срещу кандидатурата на Стокхолм. Това обявиха на пресконференция в шведската столица премиерите на двете страни - Санна Марин и Улф Кристерсон. Двете страни подадоха молби за членство в Алианса през май миналата година, подтикнати от започналата война в Украйна. Позицията на двете държави за единно влизане в НАТО не се потвърждават от данните на социологическо проучване, според което повечето хора подкрепят разделянето на кандидатурите. Едва 28% от участниците в допитването, проведено между 30 януари и 1 февруари, смятат, че Финландия трябва да изчака Швеция, за да влязат заедно в Алианса.   

Северна Америка

Федералният резерв на САЩ повиши основния си лихвен процент с 0.25 процентни пункта в сряда, забавяйки още повече затягането на паричната си политика. След очаквания ход целевата лихва на централната банка достига диапазона 4,50 - 4,75%. Въпреки че инфлацията в САЩ през последните месеци плавно се забавя, институцията отново сигнализира, че възнамерява да продължи покачването на лихвените проценти, макар и с по-малки стъпки. 
След като миналата година четири поредни пъти вдигна лихвата с по 0,75 пункта, Фед намали темпото през декември с повишение 0,5 пункта, а сега премина на още по-ниска скорост. Според собствените прогнози на централната банка, които не представляват конкретен ангажимент, а по-скоро ориентир за пазарите, лихвата ще достигне връх около 5.1% през тази година, което подсказва за предстоящи още две минимални покачвания.

Толкова висока основната лихва в САЩ за последно е била през 2007 г., а миналата година по това време стойността ѝ беше близка до нула. Рязкото покачване се пренася на разходите по заемите в икономиката, включително на лихвите по ипотеки, кредитни карти и други, с което потиска икономическата активност. Чрез затягането на паричната политика Фед цели да охлади прегряващата инфлация, която през 2022 г. надхвърли 9% за първи път от 40 години. Към декември тя се забави до 6.5%, което кара част от инвеститорите да поставят под съмнение решителността на Фед.

Администрацията на Белия дом спря да издава лицензи за износ на американски компании, с които те да доставят технологии към китайската Huawei. Това е нов удар за китайската технологична индустрия и началото на пълното спиране на продажбите на американски технологии за китайския гигант. Представители на администрацията, запознати с темата, съобщиха, че търговският отдел е наложил забрана на всяка една американска компания да снабдява Huawei с технологии, нужни за тяхното производство. Този ход на президента Джо Байдън бележи най-новата стъпка в кампанията на Вашингтон за ограничаване на базираната в Шенжен технологична компания, за която редица експерти по сигурността смятат, че помага на Пекин в събирането на данни. Китайският гигант отрича всякакво участие в такава дейност.

Глобалната икономика

Международният валутен фонд повиши леко прогнозата си за развитието на световната икономика. Въпреки че растежът ще се забави до 2,9% през тази година (2022 г.: +3,4%), според МВФ перспективите не са толкова лоши, колкото се предполагаше през октомври. Възможно е в момента световната икономика да се намира в повратна точка, в която растежът е достигнал дъното си, а инфлацията едновременно с това намалява.