Незначителността на последния ядрен блъф на Путин

В поредния си опит да задържи ядрения потенциал на Русия в заглавията на западните медии президентът Владимир Путин обяви, че може да разположи ядрени оръжия в Беларус. Това се случва след отказа на Русия да изпълни задълженията си по договора за контрол на ядрените оръжия със Съединените щати New START и безбройните завоалирани и не толкова завоалирани ядрени заплахи, за да се стресне Западът в подкрепата му за Украйна. Последният ход на Путин само подчертава това, което вече знаем за него: той разглежда контрола върху въоръженията като подчинен на имперските си амбиции, а манипулирането на ядрения риск - като полезен инструмент за изнудване на предполагаеми противници. Разполагането - ако се осъществи - няма да промени много военната картина в Европа, пише Рафаел Грос в свой анализ за European Council On ForeignRelations. 

Подобно на Украйна и Казахстан Беларус е наследила ядрени оръжия от Съветския съюз: около 81 междуконтинентални ракети и неизвестен брой оръжия с по-малък обсег на действие. Декларацията за независимост на Беларус от 1990 г. имаше за цел да избави страната от тези оръжия, а Будапещенският меморандум от 1994 г. създаде механизъм за изнасянето им към Русия в замяна на гаранции за сигурност от Вашингтон, Лондон и Москва. С Учредителния акт на НАТО-Русия от 1997 г., в дух на взаимно намаляване на риска, членовете на НАТО декларираха, че нямат „никакво намерение, никакъв план и никаква причина да разполагат ядрени оръжия на територията на новите членове" - позиция, която НАТО поддържа и до днес. В споразумението се потвърждава, че Русия е „изтеглила всичките си ядрени оръжия обратно на собствената си национална територия".

Постепенното обръщане на тази позиция започна малко след фалшифицираните президентски избори в Беларус през 2020 г., когато само руската намеса можеше да задържи диктатора Александър Лукашенко на власт. Последвалата конституционна промяна сложи край на статута на страната като свободна от ядрени оръжия. На 25 юни 2022 г. Путин и Лукашенко обявиха предаването на Беларус на балистични ракети с наземно базиране „Искандер-М" с ядрен заряд, които имат обсег от 500 км, и модифицирането на беларуските изтребители, за да могат да носят руски ядрени оръжия. През изминалия уикенд Путин заяви, че десет беларуски изтребителя са били преоборудвани и че от юли в складовете в Беларус ще могат да се съхраняват руски ядрени бойни глави.

Путин се опитва да запази козовете си. От 2015 г. Русия започна да обвинява Съединените щати и съюзниците им от НАТО, че нарушават Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) от 1968 г., въпреки че постигането на разбирателство между Вашингтон и Москва по тогавашната конструкция на НАТО за "споделяне на ядрени оръжия", при която американски ядрени оръжия под контрола на САЩ се разполагат на територията на съюзниците, беше от решаващо значение за приемането на договора. А на 21 март 2023 г. лидерите на Русия и Китай съвместно заявиха, че „всички държави, притежаващи ядрено оръжие, трябва да се въздържат от разполагане на ядрени оръжия в чужбина". Четири дни по-късно обаче Путин определи разполагането на ядрени оръжия в чужбина като „нищо необичайно", за да оправдае потенциалното преместване в Беларус.

Дори ако в Беларус Русия стриктно отрази модела на НАТО за споделяне на ядрени оръжия, базиран на самолети, за да избегне оплаквания в контекста на ДНЯО, предното разполагане на ядрени оръжия заедно с ракетите „Искандер-М" създава прецедент за епохата след Студената война, който Русия може би иска да избегне. 

Договорът между САЩ и Съветския съюз за междинните ядрени сили (INF) от 1987 г. премахна от арсеналите на страните всички наземни ракети с обсег между 500 и 5500 км. През 2019 г. съюзниците от НАТО констатираха, че Русия нарушава договора, но се въздържаха да съпоставят разполагането от Русия на нарушаващи договора ракети с ядрен потенциал. Това може да се промени, ако сега руските ядрени бойни глави започнат да се появяват в Беларус заедно с ракетите „Искандер". При повторение на ситуацията от 80-те години на миналия век правителствата на НАТО може да се почувстват принудени да се съобразят с разполагането на руските ракети.

Във военно отношение обаче разполагането на руски ядрени бойни глави в Беларус няма да промени много. Тактическите ядрени ракети, изстреляни от руски самолети, кораби или подводници - или от наземни пускови установки в руския ексклав Калининград - вече могат да изпарят повечето европейски градове на изток от река Рейн в рамките на няколко минути. Разполагането на повече такива в Беларус би съкратило само незначително времето за полет и би увеличило леко обсега им. Този ход несъмнено би поставил военните плановици на НАТО пред още едно усложнение, но политическите лидери на алианса вече укрепват ръководството и силите си, за да възпрат и, ако е необходимо, да победят ревизионистичен враг с тактически ядрен арсенал от 1900 бойни глави и с опит в нахлуването в съседните страни.

Както посочва Павел Слункин от ECFR, беларусите може да се окажат най-потърпевши, ако Путин и Лукашенко осъществят плановете си. Забележително е обаче, че западните лидери сега изглеждат по-малко разтревожени от блъфирането на Путин; многократните му опити за ядрен шантаж от 24 февруари 2022 г. насам се сблъскват с все по-малко внимание. Лидерите на НАТО може и да продължават да твърдят, че няма да изпращат войски, които да се сражават заедно с украинските - но те изпращат все по-големи количества от най-модерното си въоръжение, точно когато руската офанзива не успява да набере скорост.