Кое е дългосрочното решение за трансграничния бизнес с Румъния

Преминаването на границата между България и Румъния остава най-голямата пречка в търговските отношения между двете страни. Все още не се прилага бързо работещо решение, което да облекчи проблемът със забавянето на камионите и напрежението през лятото около туристическия трафик. Този коментар в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria направи Елеонора Иванова, изпълнителен директор на Българско-румънската търговско-промишлена палата.

„Едно дългосрочно решение по отношение свързаност винаги са мостовете, и винаги това е стояло на дневен ред“, посочи тя. Елеонора Иванова коментира, че вече има финансиране, осигурено за предпроектни проучвания, след като България и Румъния кандидатстваха пред Европейската комисия, която осигури 7 милиона евро.

„Ясно е къде ще бъде локацията, но това е в дългосрочен план, подчерта тя, и смята, че се налага да се вземат по-бързи решения. – Множество транспортни компании предлагат административни решения за облекчаване на забавянето, като те вярват, че предложенията могат да облекчат трафика, дори и да не решат изцяло проблемите. Част от тези решения включват изнасяне на кантарите извън границата и въвеждане на онлайн плащания за такса „мост“, но за прилагането им липсва политическа воля“.

Иванова обясни, че през последните пет години стокообменът със северната съседна страна се е позиционирал стабилно и Румъния е на второ място сред търговските партньори на България. По думите на Иванова това се дължи на активност, която традиционно винаги е по-голяма от българските фирми, които се възползват от възможностите на румънския пазар.

„Суровините и стопанските машини са едни от водещите стоки, обменяни между двете страни. Наблюдава се и силен интерес към потребителските стоки във вкусовия, фармацевтичния сектор и електронната търговия“, отчете Елеонора Иванова и добави, че румънската потребителска количка средно е до четири пъти по-голяма от българската.

Тя е на мнение, че стъпването на румънския пазар от български фирми изисква търпение и финансов ресурс, като прагът за навлизане вече не е толкова нисък, колкото преди години. „Средата на възнагражденията, данъците и пазара на труда в Румъния не е много по-различна от тази в България. Там се наблюдават по-високи заплащания, като икономическият център не е само столицата Букурещ. У нас данъчният режим е по-благоприятен, но Румъния разполага с повече диференцирани ставки за ДДС, като тези на храните и неалкохолните напитки, лекарствата и книгите“, разкри експертът.

Иванова допълни, че теорията за по-евтиното производство в България и по-скъпото му продаване в Румъния е мит, тъй като има редица сектори, в които стоките в северната ни съседка са по-евтини. Тя съветва българските компании, конкуриращи се на румънския пазар, да "предизвикат интерес по някакъв начин, ако искат да са конкурентоспособни".

Възможен ли е „Балкански Шенген“? Ще успее ли Румъния да се присъедини още през 2026 г. към еврозоната?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.