София е шеста в Европа по най-ниски средни цени на жилищата

София е на шесто място сред европейските столици по най-ниска средна цена на жилищата на квадратен метър с 2310 евро, сочат изчисления на сайта RationalFX, който е използвал данни на Евростат, Global Property Guide и Numbeo.

Средните цени на жилищата са под 2000 евро на квадратен метър само в Прищина, Анкара, Букурещ и Скопие. Преди София по достъпност на жилищата е и Подгорица с 2153 евро на кв. м. Нивата в българската столица са близки, но все още малко под тези в Атина, Никозия и Сараево. В същото време средните цени на жилищата в Белград достигат 3341 евро на кв. м, а тези в Загреб са на ниво от 2766 евро на кв. м.

RationaFX публикува и данни за средните покупни цени на жилищата в европейските столици, изчислени като средната стойност на медианните цени на едностайни, двустайни и тристайни апартаменти. В София тя е на ниво от 308 хил. евро, като по този показател тя изпреварва повечето столици в Централна и Източна Европа с изключение на Братислава, Прага и Любляна.

Люксембург е най-скъпата столица в Европа за покупка на жилище от гледна точка на средните цени на жилищата (961 333 евро) и средна цена на квадратен метър (над 11 хил. евро) поради ограниченото предлагане, силния приток на работна ръка и ограничените наличности на терени.

Следват Копенхаген и Берн със средни цени на жилищата от съответно 916 333 евро и 852 976 евро, което отразява високите възнаграждения на работещите хора в тях и затвърденето търсене на луксозни градски жилища. Лондон и Париж допълват топ пет, като френската столица е на второ място в Европа от гледна точка на средни цени на жилищата с 9678 евро на кв. м, а Лондон е на трето място с 8466 евро на квадрат. В десетката на европейските столици с най-високи цени на жилищата попадат още Рейкявик, Лисабон, Берлин, Амстердам и Виена.

Между третото тримесечие на 2024 г. и третото на миналата година цените на жилищата са нараснали най-силно в Унгария с 21%, следвана от Португалия със 17,7% и България с 15,4 на сто, пише RationalFX, като се позовава на данни на националните статистики и на World Population Review. Ръстът е значително по-голям от средното ниво за Европейския съюз от около 5,5%. Хърватия, Словакия, Испания и Чехия също отчитат двуцифрено поскъпване на жилищата през този период.

За сметка на това установени западни и скандинавски пазари отчитат вял ръст – в Люксемург, Франция и Швеция той е около нулата, а във Финландия цените на жилищата дори са намалели с 3,10%.

Неравномерната промяна в цените показва, че към началото на 2026 г. темпът на ръста им се определя не от прости регионални модели, а от по-дълбока пазарна механика – там, където предлагането остава ограничено, а условията за финансиране се променят, ръстът на цените се ускорява. В столиците, където наличностите са по-големи, а кредитирането се затяга, ръстът навлиза в плато, пише RationalFX. В тези условия капиталовите потоци – местни и трансгранични, и различното доверие в местните икономики стабилно променят традиционни йерархии на жилищните пазари в Европа с последици за достъпността, инвестиционните стратегии и политиките в задаващия се цикъл, допълва изданието.

България е на пето място в Европа по най-активно строителство, измерено като разрешени жилища на 10 хил. души население за деветмесечието на 2025 г. с 50,94 разрешения.

На първо място е Малта с 8838 жилища, които са получили разрешение за строеж за деветмесечието на 2025 г. , или средно 162 разрешения на 10 хил. души население. Строителният бум в страната е движен от чуждестранните инвестиции и от ръста на местното население.

Албания и Франция са на второ и трето място със съответно 86 и 72 нови разрешени жилища на 10 хил. души население. Албания отбелязва ръст на големи проекти, които са дело основно на международно признати архитекти. Те променят облика на Тирана и други градски центрове. За сметка на това във Франция строителните обеми са намалели с 1,5% през 2025 г., като доверието в сектора остава слабо въпреки ръста на брутния вътрешен продукт. Ирландия е четвърта с 68 нови разрешени жилища на 10 хил. души население, тъй като правителството се стреми да изпълни амбициозната цел да построи 300 хил. нови жилища до 2030 г.

Турция доминира в абсолютни изражения, като е издала разрешения за строеж за 754 791 жилища между януари и септември 2025 г., над два пъти повече от обема във Франция и Великобритания, взети заедно. Безпрецедентният обем отразява натиска за възстановяване след голямото земетресение, бързото разрастване на градовете и жилищни инициативи, подкрепени от правителството, които имат за цел да отговорят на дългогодишни ограничения на предлагането.