Решението на Швейцарската централна банка може да сложи край на отрицателните лихви в Европа

Решението на Швейцарската централна банка вероятно ще сложи край на продължилия десетилетие експеримент на Европа с отрицателните лихви, когато в четвъртък (22 септември) регулаторът повиши своите лихви над нулевото равнище, пише Bloomberg.

Сред икономистите няма единно мнение какво ще е лихвеното увеличение - около половината от анкетираните от медията очакват 75 базисни пункта (б.п.) повишение - в съответствие с хода на Европейската централна банка (ЕЦБ) от септември - с което лихвата ще достигне 0,5%.

Останалите са на мнение, че повишението може да е с четвърт пункт по-ниско или повече от това.

Решението на централната банка на Швейцария ще сложи край на отрицателните лихви в Европа. Източник: Bloomberg L.P.

Всеки един от тези възможни варианти ще превърне Японската централна банка (ЯЦБ) - чието заседание също е в четвъртък - в единствения голям регулатор, чиито лихви са на негативна територия.

"Централната банка на Швейцария ще одобри по-силно лихвено увеличение сега, за да може да си позволи по-малък ход през декември", прогнозира Максиме Бътерон, икономист в Credit Suisse Group AG в Цюрих. “Очакваме забавяне или дори рецесия в еврозоната, следователно възможността за по-големи лихвени увеличния намалява", добави икономистът.

Прогнозата на Бътерон за ход от 75 б.п. предполага, че централните банкери ще се придържат към тримесечния си график, вместо да се върнат към стария си навик да изненадват инвеститорите с промени в паричната политика между заседанията.

Увеличение от цял процентен пункт - каквото одобри и Шведската централна банка (Riksbank) във вторник - очакват трима икономисти.

Алекс Кох, икономист в Raiffeisen Schweiz в Цюрих, е сред осемте анкетирани, прогнозиращи по-малък ръст от 50 б.п., въпреки че той не изключва възможността от по-смела стъпка напред.

"За да не им се налага да реагират между заседанията, както през есента, може да решат да завишат лихвите по-силно", каза Кох.

Ограниченията на заложените като дати заседания допълнително усложняват предизвикателството за навигиране на паричната политика насред влиянието от решенията на други регулатори. Голяма част от света вече има този проблем, докато Федералният резерв на САЩ продължава агресивно да покачва лихвите, каквито очаквания има и за срещата на банкерите в сряда (21 септември).

Тази седмица предстои да заседават 16 централни банки. Източник: Bloomberg L.P.

Швейцарската централна банка ще бъде последната в Европа, която ще сложи край на отрицателните си лихви, след като през юли ЕЦБ ги повиши. По-рано през септември този ход предприе и Дания, а Riksbank мина над нулата през 2019 г., като предупреди, че страничните ефекти от паричната политика вредят твърде много на финансовата система.

Въпреки че Швейцария не бе първата страна, където лихвите паднаха под нулата, ходовете за това движение бяха агресивни. До юни лихвата бе на ниво от минус 0,75%, като бе най-ниската в света, а в момента се равнява на минус 0,25%.

И макар регулаторът винаги да е защитавал използването на отрицателни лихви, той също така опита да изолира финансовата си система от най-лошите им ефекти върху рентабилността. Нарушаването на тези възгледи в момента носи своите предизвикателства, смята Кох от Raiffeisen.

"Има високо ниво на излишна ликвидност. За да накараш банките и паричните пазари да се приспособят, може би е също така препоръчително да не се правят твърде бързи стъпки в посока новия режим", каза Кох.