България ще емитира 10-годишни еврооблигации на международните пазари

България ще се опита да пласира нов дълг на международните пазари с падеж 27 януари, научи Investor.bg. Страната ни, която има рейтинги Baa1 и BBB съответно от Moody's и Fitch, ще емитира еврооблигации в Люксембург, казват източници, пожелали да останат аноними, тъй като плановете още не са оповестени официално. До публикуването на материала Investor.bg не успя да получи коментар от Министерството на финансите.

Емисията ще е част от средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари на стойност 12 млрд. евро, а консултанти са BNP Paribas, Citi, J.P.Morgan (B&D) и UniCredit. Очакваната цена е в диапазона около Mid Swaps + 250 базисни пункта, което означава около 5,25%. За търсения обем няма точна стойност, а само е посочено, че целта е емисията да е бенчмаркова (поне 1 млрд. евро).

Целевият пазар включва на практика всички допустими контрагенти, професионални клиенти и клиенти на дребно. 

В случай че бъде реализирана, емисията ще бъде един от инструментите за финансиране на бюджета, който Министерството на финансите използва, като се придържа към основната цел на дълговото управление – финансиране на планирания дефицит за тази година така, че да отговаря на критериите за влизане в еврозоната, осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение и обезпечаване на законово регламентираните нива на фискалния резерв.

Припомняме, че през март 2023 г. има падежираща еврова емисия в размер на 1,444 млрд. евро, която България трябва да изплати. 

За последно България излезе на международните дългови пазари на 15 септември, когато Министерството на финансите пласира облигации, деноминирани в евро, в два транша с общ размер от 2,25 млрд. евро. Първият бе със срочност седем години, обем от 1,5 млрд. евро и лихвен купон 4,125%, а вторият бе със срочност 12 години, обем от 750 млн. евро и лихвен купон 4,625%. 

Тогава финансовото ведомство прогнозира, че в предстоящите месеци цената и достъпът до дългово финансиране ще представляват все по-голямо предизвикателство пред суверенните емитенти на дълг. Причините за това са продължаващата геополитическа несигурност, високата инфлация и политиката на Европейската централна банка и Федералния резерв за продължаващо увеличение на основните лихвени проценти. 

А в края на октомври финансовото министерство отмени  аукцион за 200 млн. лв. ДЦК на вътрешния пазар заради рязкото покачване на поисканата от пазара доходност около 5,8%. Отмяната не бе съвсем изненадваща на фона на факта, че през есента държавата на няколко пъти не успя да набере в пълен обем търсените от нея средства заради слаб инвеститорски интерес и покачваща се доходност. По онова време финансовият министър Росица Велкова коментира, че условията, които би могло да постигне редовно правителство, са по-добри от тези на служебно. Но пък в момента редовен кабинет не се задава на хоризонта. 

През последните няколко години се наблюдаваше ясно изразена тенденция за намаляване на възвръщаемостта. Среднопретеглената годишна доходност за бенчмарковите десетгодишни облигации бе 0,36% през 2019 г., 0,27% през 2020 г. и 0,33% през 2021 г. (с коефициенти на покритие от съответно 1,94, 1,63 и съответно 1,49). През 2022 г. не беше издавана десетгодишна емисия.

Към декември 2022 г. пет- и десетгодишните дългове достигнаха нива от около 4,5% и 5,5%, след като пазарите оценяваха инфлацията и инвеститорските очаквания за по-високи лихви, не на последно място и под влиянието на войната в Украйна. 20-годишни бонове, емитирани през 2019 г. с доходност от 1,48% са най-дългите книжа на местния пазар. 

България продължава да поддържа ниско ниво на задълженията си, като делът на дълга спрямо брутния вътрешен продукт възлиза на 21,3% към 30 юни 2022 г. (16,442 млрд. евро, вторият най-малък дял в ЕС). 

А след като служебният министър на финансите Росица Велкова се отказа от идеята да внася проектобюджет за тази година, в рамките на първите три месеца на 2023 г. в сила е Законът за удължаване на бюджета, който предвижда вземането на максимален дълг в размер на 1,555 млрд. евро. 

Руската война в Украйна допълнително усложни глобалната макроикономическа среда, частично в Европа, и промени икономическите перспективи пред България. В своята есенна прогноза от 2022 г. ЕК прогнозира растежът на родната икономика да достигне едва 3,1 процента през 2022 г., като ще се забави още повече - до 1,1 на сто, през настоящата 2023 година. През 2021 година икономиката на страната ни нарасна със 7,6 на сто след свиването с 4 на сто през пандемичната 2020 година.

Спрямо летните прогнози на ЕК, публикувани в средата на юли, очакванията за България са подобрени за 2022 г. (през лятото се очакваше ръст от 2,8 на сто), но перспективите за 2023 г. бяха влошени (при ръст от 2,3% в летните прогнози). За 2024 г. Еврокомисията залага на темп на нарастване на брутния ни вътрешен продукт (БВП) от 2,4 на сто.

Министерството на финансите пък очаква БВП да е нараснал с 2,9% през миналата година (насърчен от публичните харчове и инвестициите) и да се забави до 1,6% през 2023 г.